Решение № 12512 от 21.10.2014 г. на ВАС по адм. д. № 945/2014 г.

Решение № 12512 от 21.10.2014 г. на ВАС по адм. д. № 945/2014 г., III о., докладчик съдията Панайот Генков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от директора на Басейновата дирекция за управление на водите в Източнобеломорски район с център Пловдив (БДУВ-ИБР), подадена чрез юрк. Георги Велев, срещу решение № 2541 от 20.11.2013 г., постановено по адм. дело № 3016 от 2013 г. от Административния съд - Пловдив. В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска се отмяната му и решаване на спора по същество. Ответникът кмет на община Карлово в писмен отговор оспорва жалбата като неоснователна. Ответникът "Пловдивстройресурс" АД не ангажира становище. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Настоящият състав на Върховния административен съд - трето отделение, намира касационната жалба като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК за процесуално допустима, а разгледана по същество - за неоснователна. С обжалваното решение Пловдивският административен съд е отхвърлил оспорването на директора на Басейновата дирекция за управление на водите "Източнобеломорски район" с център Пловдив срещу разрешително № 2/17.05.2012 г. за водовземане от минерална вода от находище "Баня" № 5, сондаж "Българска роза", с титуляр "Пловдивстройресурс" АД, издадено от кмета на община Карлово. За да постанови този резултат, съдът е приел от фактическа страна следното: "Пловдивстройресурс" АД е титуляр на разрешително за водовземане на минерална вода № 0108/12.02.2002 г., издадено от министъра на околната среда и водите като компетентен орган по чл. 52, ал. 1, т. 2, буква "ж" от ЗВ по действащата към 2002 г. редакция (ДВ, бр. 67 от 1999 г., в сила от 28.01.2000 г.). С решение № 119/7.07.2008 г. на министъра на околната среда и водите срокът на действие на разрешителното е продължен до 12.02.2012 г. Със заявление вх. № МВ-01-30/10.11.2011 г., депозирано в срока по чл. 78 от ЗВ, а именно не по-късно от три месеца преди изтичането на срока на разрешителното, "Пловдивстройресурс" АД е поискало от директора на БДУВ-ИБР продължаване на срока на действие на разрешителното. В отговор на това заявление с решение № РР-1523/20.06.2012 г. директорът на БДУВ-ИБР е изменил разрешителното за водовземане от 2002 г., като е продължил срока му на действие до 12.02.2022 г. Това решение е отменено с решение № 1/3.01.2013 г. на министъра на околната среда и водите по повод жалба на кмета на община Карлово поради некомпетентност на директора на БДУВ-ИБР да издава решение по изменение и продължаване на срока на действие на разрешително № 0108/12.02.2002 г., тъй като с решение № 66 от 22.02.2011 г. и на основание § 133, ал. 4 от ПЗР на ЗИД на ЗВ правото на управление и ползване на съответното находище на минерална вода "Баня", представляващо изключителна държавна собственост, е предоставено на община Карлово и следователно разрешителните следва да се издават от кмета след решение на общинския съвет. Министърът е върнал преписката "за процедиране". От данните по административната преписката се установява, че действително сондаж "Българска роза" от находището на минерална вода № 5 "Баня" е предоставен безвъзмездно на община Карлово за управление и ползване за срок от 25 години. От това съдът е направил извод, че правомощието да управлява водния обект е на кмета на община Карлово, а не на министъра. Съгласно чл. 52, ал. 1, т. 3, б. "а" от ЗВ негово е правото да издава разрешителни за посочения воден обект, а съгласно чл. 78 от ЗВ - и да продължава срока на действието им. С писмо изх. № МВ-01-30 от 19.03.2013 г. на директора на БДУВ-ИБР, в изпълнение на решението на министъра на ОСВ, административната преписка, образувана по заявление вх. № МВ-01-30/10.11.2011 г. на заинтересованото лице "Пловдивстройресурс" АД, е изпратена на кмета на община Карлово. Преди това титулярят на разрешителното за водовземане е подал и ново заявление с регистрационен индекс 90-00-280 от 12.02.2013 г., в което е поискал издаване на разрешително за водовземане на минерална вода на базата на разрешително № 0108/12.02.2002 г. Съдът е разгледал въпроса за характера на новото заявление и за това дали и доколко е прекратен срокът на действие на разрешително № 0108/12.02.2002 г. с изтичането му на 12.02.2012 г. Стигнал е до извод, че до отмяната на решение № РР-1523 от 20.06.2012 г., с което срокът на разрешителното е бил продължен със стабилизиран акт, продължаването на срока е било факт и е имало своето действие. Видно от преписката е, че писмото на директора на БДУВ-ИБР, с което се изпраща по компетентност на кмета на община Карлово заявлението за продължаване на срока на действие на разрешителното за водовземане, е с изх. номер от 19.03.2013 г. Това писмо е изпратено въз основа на влязлото в сила решение № 1 от 3.01.2013 г. на министъра на околната среда и водите. Доколкото в самото решение не е отбелязано кога точно е влязло в сила, следва да се приеме като ориентир именно датата на изпращане на административната преписка на компетентния орган в изпълнение на влязлото в сила решение. Тоест до около 19.03.2013 г. титулярят на разрешителното за водовземане е имал правно основание, на което да се ползва от правата си по това разрешително, доколкото то не е било изрично прекратено и решението за продължаване на срока му още не е било отменено с влязъл в сила административен акт. Паралелно на това е видно, че самото заявление от 12.03.2013 г., отправено вече до компетентния орган, се основава на вече издаденото разрешително и в този смисъл то не е искане за издаване на ново такова, а е искане за изменение на вече съществуващото и за продължаване на неговия срок. Следвало е кметът на община Карлово да изиска от заявителя уточнение на това какво точно се иска с новото заявление. Липсата на изискано уточнение е незаконосъобразност, но не и такава, която да води до нищожност на постановения административен акт. Видно е още, че самото разрешително, което е било издадено и което е предмет на атакуване в настоящото производство, съдържа в себе си реквизитите на акт за изменение на вече издаденото разрешително от 2002 г. и за продължаване на неговия срок. С този извод кореспондира и обстоятелството, че е определен начален срок от 12.03.2013 г. - преди датата на издаване на самото разрешително, но съвпадащ с момента на изтичане на срока на действащото такова. Друг момент в подкрепа на това е и липсата на описание на параметрите на разрешеното водовземане, вместо които е посочено, че същите не се променят, т. е. запазват се вече зададените в издаденото разрешително от 2002 г. При тази фактическа обстановка съдът е обосновал извод, че атакуваният административен акт по същността си е такъв по чл. 78 от ЗВ, а не е такъв по чл. 67 от ЗВ. Затова и изискванията на чл. 60, ал. 2 и 7 от ЗВ не следвало да се спазват. Дори да се приемело, че такива нарушения са налице, те били процесуални нарушения, които не са в такава степен тежки, че да водят до липса на волеизявление, а оттук и до нищожност на административния акт. С оглед възприетия характер на атакувания административен акт като такъв по чл. 78 от ЗВ съгласуване по чл. 52, ал. 3 и писмено изложена преценка по чл. 62 от ЗВ не били необходими, тъй като параметрите на водовземането вече били зададени и оставали непроменени. От друга страна, дори да се приемело, че е следвало да се приложи изискването на чл. 52, ал. 3 от ЗВ, то липсата на съгласуване била незаконосъобразност, която не можела да доведе до нищожност на административния акт. Още по-малко можела да доведе до нищожност липсата на писмена преценка по чл. 62. По отношение на възражението за недопустимо придаване на обратно действие на административния акт същото било обусловено от необходимостта да не се прекъсва срокът на действие на разрешителното от 2002 г., което към 12.03.2013 г. не било прекратено с оглед гарантиране правата на титуляря на правото на водовземане, тъй като последният не следвало да търпи негативни последици в резултат на споровете за компетентност между административните органи. А от друга страна в закона не съществувала пречка да се определи начален срок, предхождащ датата на издаване на определящия го административен акт. Решението е правилно. При правилно изяснена фактическа обстановка съдът е направил обосновани правни изводи. Решение № 1/3.01.2013 г. на министъра на околната среда и водите, с което е отменено решение № РР-1523/20.06.2012 г. на директора на БДУВ-ИБР за продължаване на срока на разрешителното до 12.02.2022 г., е влязло в сила, но процедурата по удължаването на разрешителното за водовземане не е била приключена, тъй като преписката е била изпратена на компетентния орган - кмета на община Карлово - за произнасяне. Независимо от това, че със заявление с регистрационен индекс 90-00-280 от 12.02.2013 г. "Пловдивстройресурс" АД е поискало издаване на ново разрешително за водовземане на минерална вода на базата на разрешително № 0108/12.02.2002 г., тъй като срокът за искане за удължаване на срока на разрешителното към този момент е бил изтекъл, кметът е следвало да се произнесе по препратената му от министъра преписка, а не по подаденото от дружеството ново заявление. С подаването на заявление до директора на БДУВ-ИБР титулярят на разрешителното за водовземане е предприел необходимите действия в тримесечния срок преди изтичането на срока на разрешителното, поради което за него не следва резултатът да е прекратяване на разрешителното му за водовземане. Правилно съдът е приел, че при тази фактическа обстановка актът, издаден от кмета на община Карлово, по същността си представлява продължаване на срока на действие на разрешително по чл. 78 от ЗВ, а не ново разрешително по чл. 67 от ЗВ, поради което не е следвало да се изпълнява процедурата, предвидена за издаване на разрешително за водовземане. Освен това, макар и да са налице наведените от касатора нарушения на процедурата, те, както правилно съдът е приел, не са в такава степен тежки, че да водят до нищожност на административния акт. По изложените съображения решението на Пловдивския административен съд като правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд - трето отделение,