Решение № 7664 от 16.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 54/2016 г.

Решение № 7664 от 16.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 54/2016 г., III о., докладчик съдията Светлана Борисова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ). Образувано е по касационна жалба, подадена от "Москов и син" ЕООД, представлявано от управителя Д. М., със седалище и адрес на управление гр. С., ул. "Р." ..№..., бл. ..., вх. A, ет. ..., ап. ..., против решение № 309/09.10.2015 г., постановено по адм. д. № 358/2015 г. по описа на Административен съд - П. Излагат се доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което се иска да бъде отменено. Направено е искане за присъждане на разноски. Ответната страна - Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда", чрез юрисконсулт Стоянов, в съдебно заседание оспорва касационната жалба като неоснователна. Направено е искане за заплащане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е допустима и основателна. Основателно е възражението на касационния жалбоподател, че решението е постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, поради и което са налице основанията по чл. 209, т. 3 АПК за отмяна на решението на АС П. Върховният административен съд, като взе предвид становищата на страните и провери решението при спазване разпоредбата на чл. 218 АПК, приема, че касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение Административният съд - П. е отхвърлил иска на "Москов и син" ЕООД против Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда" за заплащане на обезщетение за причинени имуществени вреди в размер на 500 лева. С решение № 519/28.06.2013 г., постановено по НАХД № 155/2013 г. по описа на Районен съд - П., е било отменено посоченото наказателно постановление, с което на "Москов и син" ЕООД е била наложена имуществена санкция в размер на 2000 лева на основание чл. 416, ал. 5 КТ. Горепосоченото решение на РС П. е било потвърдено с решение № 258/22.10.2013 г., постановено по КНАХД № 253/2013 г. по описа на Административен съд - П. Претендираните имуществени вреди представляват разходи за платено адвокатско възнаграждение в административнонаказателно производство, образувано по жалбата на дружеството срещу наказателно постановление НП № 23-2306254 от 29.11.2012 г. на Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда". Административният съд е приел, че предявеният иск е неоснователен и недоказан поради липсата на елементите от фактическия състав, пораждащ отговорността на юридическото лице по Закона за отговорността на държавата и общините за вреди. Посочено е, че в представеното по делото на РС П. адвокатско пълномощно няма никакви уточнения относно уговорения и съответно заплатен хонорар. Едва при депозиране на исковата молба е представен договор за правна защита и съдействие, в който е посочено възнаграждение в размер на 500 лева. Не са представени доказателства за реално заплатена сума, поради което съдът приема, че не е налице реално плащане на адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв. Така постановеното решение е правилно. Административният съд е изложил правни изводи, които се споделят от настоящата инстанция. Спорът е разгледан и решен при спазване на съдопроизводствените правила. При изяснена фактическа обстановка е направен обоснован и законосъобразен извод, че претенцията е неоснователна и недоказана. Съгласно разпоредбата на чл. 203 АПК, гражданите и юридическите лица могат да предявяват искове за обезщетение за вреди, причинени им от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административните органи и длъжностни лица, като тежестта на доказване е оставена на ищеца. Основателността на такъв иск предполага предварителното установяване на точно определени от законодателя кумулативно налични предпоставки: незаконосъобразен административен акт, незаконосъобразно действие или бездействие на административен орган или длъжностно лице на държавата или общината; този акт, действие или бездействие да е при и по повод изпълнение на пряка административна дейност; да е отменен по съответния ред; да е настъпила вреда от такъв административен акт, действие или бездействие; да е налице пряка и непосредствена връзка между постановения незаконосъобразен административен акт, действие или бездействие и настъпилата вреда. При липсата на който и да е от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата или общините по посочения в чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ ред. Практиката на административните съдилища в това отношение е постоянна и последователна. В конкретната хипотеза се претендират имуществени вреди, като резултат от отменен незаконосъобразен акт - наказателно постановление НП № 23-2306254 от 29.11.2012 г. на Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда", изразяващи се в заплатен адвокатски хонорар в размер на 500 лева. Правилно първоинстанционният съд е приел, че касационният жалбоподател не е доказал исковата си претенция. И в двете съдебни производства по оспорването на наказателното постановление "Москов и син" ЕООД е било представлявано от адвокат, но нито по НАХД № 155/2013 г. по описа на Районен съд - П., нито по КНАХД № 253/2013 г. по описа на Административен съд - П., са приложени доказателства за уговореният размер на възнаграждението и за реалното му заплащане. По НАХД № 155/2013 г. по описа на Районен съд - П. е приложено пълномощно за адвокат, написано на обикновен бял лист. Представеният в исковото производство договор за правна защита и съдействие е във вид на копие. Не само, че оригиналът не е представен по делото, за което се отнася пълномощното, но и номерът му е замазан и нечетлив. Към касационната жалба е приложен кредитен превод за заплатен адвокатски хонорар по дог. 0322291, но от представените доказателства не може да се установи, че този номер е идентичен с договора за правна помощ по НАХД № 155/2013 г. по описа на Районен съд - П. Тези обстоятелства правилно са преценени от административния съд, който въз основа на тях е направил извод за неоснователност на претенцията по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. По изложените съображения решението - предмет на касационната жалба, е правилно и следва да бъде оставено в сила. Не са налице сочените в касационната жалба отменителни основания. С оглед изхода на спора, разноски на касационния жалбоподател не се дължат. Следва да бъде уважено искането на процесуалния представител на ответната страна за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв., съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, трето отделение,