Решение № 7143 от 14.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 2339/2021 г.

Решение № 7143 от 14.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 2339/2021 г., III о., докладчик съдията Панайот Генков Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс/АПК/. Образувано по касационна жалба на В. С. от гр. София, чрез процесуалния си представител адв. Г. от САК против решение № 6672/24.11.2020 г., постановено по адм. дело № 12332/2019 г. на Административен съд – София-град. Иска се отмяната му като постановено при неправилно приложение на материалния закон и необоснованост – касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. С касационната жалба са развити подробни съображения по съществото на спора. Моли обжалвания съдебен акт да се отмени като вместо него се постанови друг по съществото на спора, с което да се уважи предявеният иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/. Представя доказателства. Претендира присъждане на направените разноски и пред двете съдебни инстанции. Ответникът – Национална агенция за приходите, в представени по делото от пълномощника си писмени бележки, счита касационната жалба за неоснователна. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба, а оспореното съдебно решение, като правилно следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, в настоящия съдебен състав на трето отделение, намери, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и срещу подлежащо на оспорване съдебно решение, поради което е процесуално допустима. Разгледана, по същество е неоснователна. С оспореното съдебно решение, постановено в производство по реда на чл. 203 и следващите от АПК, във връзка с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, първоинстанционният съд е отхвърлил предявения иск от В. С. срещу Националната агенция за приходите, за присъждане на обезщетение, за неимуществени вреди в размер на 3000 лв., за периода 31.08.2017 г. – 5.04.2019 г., изразяващи се в неприятни вътрешни изживявания, претърпени от незаконосъобразни действия/бездействия на длъжностни лица при НАП, изразяващи се в генериране на противоречиви и погрешни данни за здравноосигурителния статус на ищеца в информационната система, достъпна на договорните партньори на НЗОК, в резултат на което е накърнено правото на ищеца да получава лекарствени продукти с намаление, заедно със законната лихва от 31.08.2017 г. до окончателното изплащане на дължимото. За да достигне до този резултат, съдът след преценка по отделно и в тяхната съвкупност на събраните по делото писмени и гласни доказателства е приел за установено следното: В. С. е гражданин на Федерална Република Германия със статут в Република България на чужденец с постоянно пребиваване. С Експертно решение на ТЕЛК № 0755/9.03.2010 г. му е призната трайно намалена работоспособност 72 % с начална дата 22.05.2007 г. пожизнено. Издадена му е рецептурна книжка на хронично болен, в която е отразен личният му лекар, чрез когото му се отпускат лекарства с намаление от НЗОК; получава пенсия за осигурителен стаж и възраст, а от 2013 г. – добавка по чл. 9, ал. 1 от Закона за политическата и гражданска реабилитация на репресирани лица. По основанията наведени в исковата молба за обезщетение за претърпени неимуществени вреди произтичащи от незаконосъобразни действия/бездействия на длъжностни лица при НАП, изразяващи се в генериране на противоречиви и погрешни данни за здравноосигурителния статус на ищеца в информационната система, административния съд е обсъдил приложимите разпоредби на закона и е достигнал до заключение, че иска е неоснователен, поради липсата на първия елемент от фактическия състав по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, а именно незаконосъобразни действия или бездействия на длъжностни лица на ответника. От представените по делото доказателства (разпечатки от системата на НАП и нарочно удостоверение от 20.07.2018 г., писма на изпълнителния директор на НАП, справка) административният съд приел за безспорно по делото, че няма нито едно писмено или друго доказателство, което да сочи, че ищецът е с прекъснати здравноосигурителни права или по отношение на него са налични периоди без здравно осигуряване. Обосновал се е, че двата вида удостоверяване – че С. е осигурен извън системата на здравно осигуряване в Република България и че е с непрекъснати здравноосигурителни права са последица от това, дали той се легитимира като български гражданин с ЕГН или като гражданин на страна-членка на ЕС с ЕНЧ, в случая Федерална Република Германия. Направил е извод, че отказите да му се предостави медицинска помощ чрез системата на НЗОК или лекарствени продукти с отстъпка са проявления на начина, по който съответният потребител на информационната система на НАП тълкува удостоверителния текст "лицето е осигурено извън система на здравно осигуряване в Република България", като данните, че ищецът е осигурен извън системата на здравно осигуряване в Република България и че той е с непрекъснати здравноосигурителни права са обстоятелства, които не си противоречат и съответстват на обективната действителност. Въз основа на така приетото съдът заключил, че по делото не е посочено нито едно доказателство, че към конкретна дата през исковия период по отношение на В. С. на интернет сайта на НАП е била налична информация, че той е с прекъснати или несъществуващи здравноосигурителни права. По тези съображения административният съд отхвърлил иска като неоснователен. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Настоящият съдебен състав на Върховния административен съд, смята, че след обсъждане на всички представени доказателства поотделно и тяхната съвкупност първоинстанционния съд е постановил обосновано и правилно решение, което не страда от посочените пороци в касационната жалба. Съгласно разпоредбата на чл. 203 от АПК, гражданите и юридическите лица могат да предявяват искове за обезщетение за вреди, причинени им от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административните органи и длъжностни лица, като тежестта на доказване е оставена на ищеца. Основателността на такъв иск предполага предварителното установяване на точно определени от законодателя кумулативно налични предпоставки: незаконосъобразен административен акт, незаконосъобразно действие или бездействие на административен орган или длъжностно лице на държавата или общината; този акт, действие или бездействие да е при и по повод изпълнение на пряка административна дейност; да е отменен по съответния ред; да е настъпила вреда от такъв административен акт, действие или бездействие; да е налице пряка и непосредствена връзка между постановения незаконосъобразен административен акт, действие или бездействие и настъпилата вреда. При липсата на който и да е от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата или общините по посочения в чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ ред. Практиката на административните съдилища в това отношение е постоянна и последователна. Важно е да се посочи, че този сложен фактически състав не се презюмира, а подлежи на установяване от ищеца с необходимите за това доказателства. В конкретната хипотеза, В. С. не се е справил с възложената му от закона доказателствена тежест. Доводите изложени от жалбоподателя за допуснато нарушение на материалния закон са неоснователни. В конкретния случай е предявен иск срещу Националната агенция за приходите за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в неприятни вътрешни изживявания, претърпени от незаконосъобразни действия/бездействия на длъжностни лица при НАП, изразяващи се в генериране на противоречиви и погрешни данни за здравно-осигурителния статус на ищеца в информационната система, достъпна на договорните партньори на НЗОК, в резултат на което е накърнено правото му да получава лекарствени продукти с намаление. Съгласно чл. 4 от ЗОДОВ, дължимото обезщетение е за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Отговорността не се презумира от закона, затова в тежест на ищеца е да установи наличието на кумулативно-изискуемите предпоставки за отговорността по чл. 1 от ЗОДОВ. Правилно въз основа на доказателствата по делото и относимата нормативна уредба, съдът е направил обоснован извод, че липсва първият елемент от фактическия състав по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Не е установено, че по отношение на здравноосигурителния статус на ищеца през исковия период в информационната система на НАП е генерирана противоречива или погрешна информация. Обосновани са направения от съда извод, че информацията, че ищецът е осигурен извън системата на здравно осигуряване в Република България и че той е с непрекъснати здравноосигурителни права, са обстоятелства, които не си противоречат и съответстват на обективната действителност. Липсват доказателства, че към конкретна дата през исковия период по отношение на С. на интернет-сайта на НАП е била налична информация, че той е с прекъснати или несъществуващи здравноосигурителни права. Законосъобразно, решаващият съд е приел, че при липсата, на един от елементите на фактическия състав, не може да се ангажира отговорността на НАП по посочения в чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Представените пред настоящата съдебна инстанция доказателства не оборват изложените от първоинстанционния съд изводи. Настоящият съдебен състав на ВАС смята, че правилно и обосновано на доказателствата Административен съд – София-град е достигнал до извод, че претендираните неимуществени вреди от касатора изразяващи се в неприятни вътрешни изживявания – стрес, несигурност у ищеца в бъдещите му права да получава лекарства с намаление, безсъние, повишаване на артериалното налягане, влошени отношения със съпругата му, влошаване на нейното здравословно състояние са недоказани. Административния съд е изследвал много подробно всички предпоставки за възникване правото на иск по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, и след като е установил, че липсва първия елемент от фактическия състав правилно е отхвърлил иска. Доказателствената тежест в исковото производство лежи върху ищеца, които следва да докаже с допустимите, относимите и необходимите доказателствени средства осъществяването на фактите, от които черпи права. След като ищеца не е ангажирал достатъчно доказателства във връзка с твърденията си, то административния съд правилно е приел, че исковата претенция е недоказана и е отхвърлил исковете. По изложените съображения, първоинстанционното решение следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото разноски за юрисконсултско възнаграждение на ответника не следва да се присъждат на основание § 6, ал. 1 от ЗИД на ЗОДОВ. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение,