Решение № 12662 от 26.09.2019 г. на ВАС по адм. д. № 4289/2019 г.

Решение № 12662 от 26.09.2019 г. на ВАС по адм. д. № 4289/2019 г., III о., докладчик председателят Галина Христова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от пълномощника на Националната агенция за приходите, срещу Решение № 250 от 26.02.2019 г., постановено по адм. дело № 945/2018 г. от Административен съд София-област, с доводи за неправилност поради нарушение на материалния закон - касационно отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се неговата отмяна и се претендират юрисконсултско възнаграждение за настоящото производство. Ответната страна – И. Георгиев, от [населено място] чрез пълномощника си адв. Й. Лалова – ХАК, представя и поддържа, в отговор на касационната жалба, становище за нейната неоснователност. Претендира разноски, за които представя писмени доказателства и списък, по реда на чл. 80 ГПК. Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящият състав на Върховния административен съд, трето отделение, след като прецени доводите на страните, събраните по делото доказателства, в рамките на сочените касационни основания и с оглед мотивите на Тълкувателно решение на ОСС на І и ІІ колегии на ВАС от 15.03.2017 г. по Тълкувателно дело № 2 от 2016 г., както и правомощията си по чл. 218, ал. 2 от АПК, прие за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна при следните съображения: С обжалваното решение Административен съд София-област е осъдил Национална агенция за приходите - София да заплати на И. Георгиев, от [населено място], обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер от 300 (триста) лева, представляващи платените от него разноски за процесуално представителство по КНАД № 344/2017 г. по описа на Административен съд Видин, както и сумата от 310 (триста и десет) лева, представляваща разноски по делото в производството по реда на ЗОДОВ. За да постанови този резултат съдът е приел за установено, че с Наказателно постановление № 24342-026972 от 01.02.2017 г., на началник сектор "Оперативни дейности" - Велико Търново, при дирекция "Фискален контрол", ЦУ на НАП, е наложено на И. Георгиев административно наказание "глоба" в размер на 1 000 лева на основание чл. 279б, ал. 1 ДОПК, във вр. с чл. 278б, ал. 2 ДОПК, за извършено нарушение на чл. 13, ал. 2, т. 1 и т. 2, във вр. с чл. 127б, ал. 1 и ал. 2 ДОПК. Същото е обжалвано и с Решение № 482 от 25.10.2017 г., постановено по НАХД № 990/2017 г. по описа на Районен съд Видин е потвърдено. Решението на РС Видин е обжалвано, като с Решение № 37 от 15.02.2018 г., постановено по КАНД № 344/2017 г. по описа на Административен съд Видин е отменен обжалвания съдебен акт, както и оспорваното НП. Съдът от първата инстанция е установил, че в производството по КНАХД № 344/2017 г. пред АС Видин ищецът е заплатил в брой адвокатско възнаграждение в размер на 300 (триста) лева, за което е представил доказателства - договор за правна защита и съдействие от 18.11.2017 г. (л. 15 от КАНД № 344/2017 г. по описа на Административен съд Видин). С оглед на така установените факти съдът е приел, че претендираната имуществена вреда е и доказана по размер. Съдът е направил извод, че е налице пряка и непосредствена причинна връзка между отменения, като незаконосъобразен, акт на органа по приходите, и настъпилата за ищеца вреда, която съобразно нормата на чл. 4 ЗОДОВ следва да бъде компенсирана изцяло. В мотивите към съдебния си акт съдът е обсъдил подробно възраженията на ответната страна и ги е приел за неоснователни. За основателна е приета и претенцията на ищеца за присъждане на направените пред съда разноски в размер на 310 лева, които следва да бъдат възстановени от бюджета на ответника. Решението е валидно, допустимо и правилно. Неоснователни и в противоречие с Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017 г. на Общото събрание на колегиите във Върховния административен съд по Тълкувателно дело № 2/2016 г. са доводите на касатора, че не е налице пряка и непосредствена връзка между отмененото наказателно постановление и заплатените в административното производство разходи за адвокатско възнаграждение, както и че те не представляват имуществена вреда по смисъла на ЗОДОВ. В мотивите на соченото решение изрично е прието, че изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването (и отмяната) на порочните административни актове представляват пряка и непосредствена последица от незаконосъобразна административна дейност по смисъла на чл. 4 от този закон. "Правото на обезщетяване на вреди, причинени от непозволено увреждане, институт, познат от римското право и е бил прилаган още в българското обичайно право. Той стои в основата и на чл. 45 и следващите от действащия Закон за задълженията и договорите и изцяло на него е базиран и Закона за отговорността на държавата и общините за вреди. Член 4 от този закон предвижда, че "държавата дължи обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице. " Едно от условията на чл. 204, ал. 1 от АПК за допустимост на иска за реализиране на отговорността на държавата и общините за вреди по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е административния акт да е отменен по "съответния ред", който е обжалване по административен или/ и/ съдебен ред. Това обжалване, във всичките му фази, включително и чрез касация - за индивидуалните административни актове пред ВАС и за наказателните постановления пред административните съдилища, не е задължително да бъде осъществено с помощта на адвокат, но гражданина изключително трудно, а за някои и почти невъзможно, би се справил със съдебното обжалване без неговата помощ. " (пак там), от една страна. От друга правото да потърси правна помощ е субективно ненакърнимо право на участниците в процеса, което не може да бъде ограничавано. Законовата празнота при уреждане на въпроса за разноските в административнонаказателните производства не следва да се тълкува във вреда на страната в процеса, доказала незаконосъобразен акт, действие или бездействие на административен орган, ползвайки квалифицирана правна помощ. На следващо място, по силата на чл. 130, ал. 2 от Закона за съдебната власт тълкувателните решения и тълкувателните постановления са задължителни за органите на съдебната и изпълнителната власт, за органите на местното самоуправление, както и за всички органи, които издават административни актове. По отношение за заплатения адвокатски хонорар е приложено неоспорено писмено доказателство, което съдът не може да не вземе предвид при решаване на правния спор. Доказателствената тежест в исковите производства по реда на специалния закон – ЗОДОВ – е на ищеца и той, с всички допустими по ГПК и АПК средства, следва да докаже претенцията си. Именно това е сторил и ответника по касация. На следващо място, съдът е присъдил като обезщетение за понесената имуществена вреда точно толкова, с колкото е намален патримониума на ищеца в резултат на заплатеното от него адвокатско възнаграждение във връзка с обжалването на наказателното постановление. Правилен е изводът на първостепенния съд, че е извън преценката на съда, разглеждащ иска по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ е въпросът, доколко обемът на оказаната правна помощ по делото образувано по жалбата срещу НП съответства на заплатения адвокатски хонорар, чието обезщетяване е предмет на иска, тъй като този въпрос не е свързан с кумулативните предпоставки, които следва да са налице за уважаването на иска. За пълнота следва да се посочи, че действително адвокатската защита не е задължителна, но това само по себе си не води до извод, че страната няма право да ангажира свой процесуален представител, нито че ангажирането на такъв не се намира в причинна връзка с издадения незаконосъобразен акт. Обратното, именно в процедурата по оспорването на незаконосъобразния административен акт засегнатата от него страна е направила разход, който впоследствие се оказва необоснован. В съдебната практика се приема, че причинна връзка е налице не само когато деянието причинява непосредствено вредата, а и когато създава условията за реална възможност от увреждане и когато тази реална възможност се е трансформирала в действителност. Предвид изложеното касационната жалба е неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена, а обжалваното съдебно решение – оставено в сила. При този изход на правния спор претенцията на ответника по касация за присъждане на понесените по делото разноски е основателна и следва да бъде уважена, съобразно представените по делото доказателства, за сумата от 300 лв. Касаторът е направил възражение по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК, което настоящата инстанция намира за неоснователно. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК Върховният административен съд, трето отделение