Решение № 9382 от 14.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 10445/2016 г.

Решение № 9382 от 14.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 10445/2016 г., III о., докладчик съдията Юлиян Киров Производството e по реда на чл. 38, ал. 1 от Закона за държавната собственост (ЗДС). Образувано е по жалба на В. Д. К. от гр. Л. и Г. Д. С. от гр. С. подадена, чрез адв. М. А. от САК, за частично прогласяване на нищожността на Решение № 166/01.03.2012 г. на Министерски съвет на Р. Б. за извършено изменение на Решение на Министерски съвет на Р. Б. № 779/30.11.2007 г., в частта, с която е заличено отчуждаване на имот № 331012, записан под пореден № 75 в приложение към същото решение на МС . В искането са изложени доводи, че МС в нарушение на законовия императив на чл. 99 от АПК, е изменил собствения си акт- Решение № 779/30.11.2007 г., чрез издаването на Решение № 166/01.03.2012 г., като съгласно съдебната практика, липсата на компетентност на органа, при издаване на акта и неспазване на предписаната от закона форма води до нищожност на акта. Ж. В. Д. Козалиев и Г. Д. С. в съдебно заседание, чрез адв. Айдарова, поддържат жалбата и изложеното становище за нищожност на оспореното решение на МС. Ответникът- Министерски съвет на Р. Б., в съдебно заседание, чрез юрисконсулт Демирев счита, жалбата за недопустима, поради липсата на правен интерес за оспорващите и иска същата да се остави без разглеждане. По съществото на спора намира жалбата за неоснователна. Позовава се на практиката на ВАС по отношение на искания за обявяване на нищожността на Решение № 166/01.03.2012 г. на Министерски съвет на Р. Б.. Подробни доводи са развити в представените по делото писмени бележки. Заинтересованите страни - Министърът на регионалното развитие и благоустройството, Министърът на финансите и Агенция "Пътна инфраструктура", чрез упълномощени процесуални представители оспорват жалбата и пледират за нейното отхвърляне като неоснователна и потвърждаване на оспорения акт, като законосъобразен. В подкрепа на това искане от страна на АПИ са представени подробни писмени бележки. Върховният административен съд, състав на трето отделение, след проверка на допустимостта на жалбата, приема, че е подадена от надлежни страни, засегнати от Решение № 166/01.03.2012 г., в оспорената му част и в срок, предвид чл. 149, ал. 5 АПК, поради което е процесуално допустима. О. А. "Пътна инфраструктура" са представени писмените доказателства, свързани с отчуждителната процедура на посочения в искането имот № 331012, както и документите, представляващи преписката към Решение № 166/01.03.2012 г. на Министерски съвет на Р. Б. за изменение на Решение на МС № 779/30.11.2007 г., на МС. С Решение № 779/30.11.2007 г. на Министерски съвет на Р. Б., на основание чл. 34а, ал. 1, във връзка с чл. 34б и § 1 от Допълнителните разпоредби към Закона за държавната собственост (ДР ЗДС), за държавна нужда - изграждане на обект автомагистрала "М." от км. 5+100 до км. 117+000, е отчужден част от поземлен имот № 331012, целият с площ от 14 548 кв. м., в местността "С. А.", землището на с. К. Андреево, община С., собственост на В. Д. К. и Г. Д. С. и е определено обезщетение в общ размер на 22 732 лева, което е следвало да бъде изплатено от Фонд "Републиканска пътна инфраструктура" към Министерство на Финансите. След съдебно обжалване и с влязло в сила Решение № 15085/21.12.2009 г. по адм. дело № 112/2008 г. на Върховен административен съд, трето отделение, паричното обезщетение е увеличено на 288 315 лева, за която сума от ВАС е издаден изпълнителен лист от 17.02.2010 г. С Решение № 9909 от 09.07.2012 г. по административно дело № 6597/2012 г. на Петчленен състав на Първа колегия на ВАС е ОХВЪРЛЕНА молбата на Министъра на финансите за отмяна на основание чл. 239, т. 3 АПК на влязло в сила Решение № 15805 от 21.12. 2009 г., постановено по административно дело № 112 от 2008 г. на ВАС. С Решение № 9270 от 27. 07. 2016 г. по адм. дело № 5863/2015 г. на ВАС Трето отделение е ОТМЕНЕНО Решение № 1503/12.03.2015 г., постановено от Административен съд С.- град по адм. дело № 10100/2014 г., като вместо това е ПОСТАНОВЕНО, че на осн. чл. 292 АПК се ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че във връзка решение на Министерския съвет № 166 от 01.03.2012 г., с което е отменено първоначалното отчуждаване на 10,843 дка от имот № 331012, находящ се в землището на К. А., собственост на В. Д. К. и Г. Д. С., направено с решение на МС № 779/30.11.2007 г., Агенция "Пътна инфраструктура" не дължи сумата на обезщетението за този имот, определена с влязлото в сила съдебно решение № 15805/21.12.2009 г., постановено от ВАС по адм. дело № 112/2008 г., в размер на 288 315 лева- главница, както и законната лихва върху тази сума в размер на 89070, 40 лв. за периода от 21.12. 2009 г. до 23.10. 2013 г. С Решение № 166/01.03.2012 г. на МС на РБ е изменено първоначалното Решение № 779/30.11.2007 г. на МС на РБ, като са заличени конкретно посочени имоти, включително процесния № 331012. Същото е предмет на настоящото производство с искане за обявяване на неговата нищожност. Видно от съвместния доклад на министъра на регионалното развитие и благоустройството и министъра на финансите, изменението е мотивирано с изработването на новия подробен устройствен план за землището на с. К. Андреево, община С. и Решение № 536/15.07.2011 г. на МС, което налага преработка на техническия проект, чрез промяна на трасето, проектната стойност и габарита на транспортната артерия в района пред ГКПП "К. А.". Идентичността на имота се установява от идентификационния му номер, с които той е вписан в приложенията/ имотните ведомости към решенията на МС - Решение № 779/2007 г. и Решение № 166/2012 г. и не се оспорва. По делото не е спорно, че обезщетението за отчуждената част от имота не е изплатено - в този смисъл е твърдението в жалбата, както и Решение № 9270 от 27. 07. 2016 г. по адм. дело № 5863/2015 г. на ВАС Трето отделение. При така установеното от фактическа страна, настоящият състав на Върховния административен съд, трето отделение, приема от правна страна следното: Жалбата, предмет на разглеждане по настоящето дело е с довод за нищожност на Решение № 166/01.03.2012 г. на МС. С оглед на това и предвид обстоятелството, че същата е подадена след изтичане на срока по чл. 38, ал. 1 ЗДС, предмет на делото е единствено преценката на съда дали актът е нищожен. Обективен критерий за разграничаване на нищожните от унищожаемите административни актове не е нормативно определен. Единственият подход установен в съдебната практика е степента или тежестта на допуснатата от административния орган незаконосъобразност при издаване на административното решение. Подходът при разграничаването на нищожните от унищожаемите актове при всеки отделен случай е конкретен и е в зависимост от допуснатото нарушение при издаване на акта, което се отразява върху съдържанието му и засяга волеизявлението на административния орган до степен да се приравни на липса на волеизявление. Съгласно константната съдебна практика, липсата на компетентност на органа при издаване акта и неспазване на предписаната от закона форма винаги сочат на нищожност на акта, докато нарушението на административнопроизводствените правила и материалния закон, както и неспазване на целта на закона се преценяват във всеки конкретен случай във връзка с това по какъв начин се отразяват на волеизявлението на административния орган. Административната теория и съдебната практика по въпроса за нищожността на административните актове приема, че нищожният акт не поражда правни последици, защото е засегнат от толкова съществен порок, че не е годен да породи правно действие. Нищожни са онези административни актове, които поради съществени недостатъци, засягащи компетентността, формата или съдържанието им, следва да се третират като несъществуващи и не пораждат правни последици. В конкретния случай тези предпоставки не са налице. Спрямо оспореното решение липсват основания чл. 146 от АПК за обявяване на нищожност. Актът не е нищожен защото не е постановен при толкова сериозен порок на материална незаконосъобразност. В този смисъл е практиката на ВАС по отношение на искания за обявяване на нищожността на Решение № 166/01.03. 2012 г. на Министерски съвет на Р. Б. в частта за други имоти- Решение № 5422 от 17.04.2013 г. по адм. дело № 5704/2012 г., Решение № 827 от 22.01.2014 г. по адм. дело № 5563/2012 г. и Решение № 6025 от 29.04.2013 г. по адм. дело № 5564/2012 г. на Трето отделение на ВАС. Отчуждителният акт поражда особен вид принудително правоотношение между държавата и собственика на имота. Превеждането на сумите от инвеститора на обекта по сметките на правоимащите се явява условие на правото, изпълнението на което е необходимо, за да настъпи вещното действие на отчуждителния акт. Законово регламентирано право е на МС, при установена държавна нужда, да отчуждава имоти частна собственост, съответно да се отказва от вече разпоредено такова, ако нуждата от това е отпаднала, какъвто е настоящият случай. Това му право не накърнява права на собственика в степен да поражда нищожност на отчуждителния акт като резултат от неизпълнение на съдебното решение за изменение на паричното обезщетение. Това е така защото съдебното решение не може да бъде изпълнено поради отпаднал предмет- отпаднало отчуждаване на имота. Освен това собственикът не е загубил собствеността и може да реализира своите вещни права. Предвидената в закона процедура дава възможност за отмяна на отчуждаването по инициатива на самия собственик ако в шест месечен срок от разпореденото отчуждаване последният не е надлежно обезщетен /определеното обезщетение не му е изплатено/. Административният орган може да се откаже от решението си за отчуждаване, когато нуждата от отчуждаване на съответния имот е отпаднала, както е в настоящия случай, поради изменение на трасето на магистралата. Противното разбиране би означавало налагане на инициатива за отчуждаване или заплащане на обезщетение на имот, чиято нужда от отчуждаване е отпаднала. Инициативата за отчуждаване и преценката за неговото извършване принадлежи на административния орган. Отчуждаването е принудително, като съгласието на собственика на отчуждения имот не е необходимо. Доводите сочени в жалбата и в съдебно заседание за нищожност, поради противоречието му с Решение № 15085/21.12.2009 г. по адм. дело № 112/2008 г. на Върховен административен съд, трето отделение за изменение размера на обезщетението, не представляват порок, който да води до неговата нищожност. Решението по чл. 38, ал. 1 ЗДС за увеличаване на размера на обезщетението има установителен характер с предмет дължимата сума. Съдебното решение за изменения размер на обезщетението е относимо към онова административно решение на МС за отчуждаване на имота по повод на което е постановено. Обжалваното решение на МС не е в противоречие с влязлото в сила съдебно решение, тъй като изменения размер на обезщетението е относим за друг, предходен отчуждителен акт- Решение на МС № 779/2007 г. Неоснователни са доводите на касационния жалбоподател, че МС в нарушение на законовия императив на чл. 91 и чл. 99 от АПК, е изменил собствения си акт. Производството по отчуждаване представлява сложен фактически състав, като след издаване на акт и неговото влизане в сила е необходимо собственика да получи определеното обезщетение. Обезщетяването на собствениците при отчуждаване на част от недвижим имот е еквивалентно на тяхната собственост. В това административно производство се определя и заплаща равностойно парично обезщетение, за отчуждената част от съответния имот, съобразно актуалните пазарни цени- чл. 32, ал. 1 ЗДС. Д. в случая не е завършило административното производство по отчуждаване и не е настъпил транслативния вещно правен ефект е налице възможност за административния орган за отменяне на отчуждаването за конкретен имот. Гарантиране на правата на собствениците на отчуждени имоти се осъществява в отложеното вещноправно действие на отчуждителния акт. Съгласно текста на чл. 17, ал. 5 от Конституцията обезщетението трябва да бъде "предварително". В тази връзка чл. 39, ал. 1 ЗДС предвижда, че държавата придобива собствеността, след като собственикът получи обезщетението. До заплащането на предвиденото обезщетение държавата не е придобила право на собственост. Не е налице финализирано административно правоотношение, тъй като не е налице изплащане на предварително и равностойно парично обезщетение. Не може да се отрече правото на административния орган да направи изменение в отчуждаването, след като решението по първото отчуждаване не е било изпълнено. Оспореното решение на МС е издадено от компетентния орган по чл. 34а, ал. 1 от ЗДС, в предписаната от закона форма и съдържание по чл. 34б, ал. 1 от ЗДС и не страда от порока материална незаконосъобразност. По изложените съображения жалбата, за прогласяване нищожността на оспореното административно решение, е неоснователна и следва да бъде отхвърлена. Водим от горното Върховният административен съд, трето отделение,