Решение № 3665 от 19.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 154/2021 г.

Решение № 3665 от 19.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 154/2021 г., V о., докладчик председателят Йовка Дражева Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационната жалба на "А1 България" ЕАД, чрез процесуален представител служител с юридическо образование, срещу решение № 6052/04.11.2020 г. постановено по адм. дело № 9127 от 2020 г. по описа на Административен съд София-град (АССГ), с което е отхвърлена жалбата на търговското дружество срещу решение № ППН-01-1391 от 17 август 2020 г. на Комисията за защита на личните данни (КЗЛД) и е осъдено да заплати на Комисията за защита на личните данни сумата от 200, 00 (двеста) лева разноски по делото. В касационната жалба се излагат оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост– отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска отмяна и присъждане на разноски. Ответникът Комисия за защита на личните данни, чрез пълномощника юрисконсулт, в писмени бележки от 22 февруари 2021 г. оспорва касационната жалба като излага доводи за нейната неоснователност и недоказаност. Иска отхвърлянето й и присъждане на юрисконсултско възнаграждение за настоящата съдебна инстанция. Ответникът А. К. -З. не изразява становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура изразява мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, тричленен състав на пето отделение, като прецени наведените в жалбата касационни основания и доказателства по делото, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Производството пред Административен съд София-град е образувано по жалба на "А1 България" ЕАД срещу решение № ППН-01-1391 от 17 август 2020 г. на Комисията за защита на личните данни, с което на осн. чл. 38, ал. 3 от Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД) Комисията за защита на личните данни е обявила жалба с рег. № ППН-01-1391 от 20 август 2019 г., подадена от А. К. – З. против дружеството, в качеството му на администратор на лични данни, за основателна поради извършено нарушение на чл. 5, параграф 1, б. "г" от Общия регламент за защита на данните (ОРЗД) на принципа на точност. На основание чл. 58, параграф 2, б. "г" от ОРЗД е разпоредено на администратора на лични данни да предприеме необходимите мерки (технически и организационни) за събиране на точна и коректна информация при сключване на договори с абонати/потребители, включително за повторна проверка на вече събраната информация. Определен е 3-месечен срок, считано от датата на влизане в сила на решението, за изпълнение на разпореждането във втората му част като администраторът на лични данни да уведоми КЗЛД и да представи съответните доказателства. За да постанови обжалваното решение, първоинстанционният съд е приел от фактическа страна, че производството по издаване на оспорения административен акт е образувано по жалба на А. К. -З. с рег. № ППН-01-1391 от 20 август 2019 г. до КЗЛД за неправомерно използване нейния единен граждански номер (ЕГН) от "А1 България" ЕАД в договор, сключен с друго лице. При посещение на офис на мобилния оператор в гр. Плевен през първата половина на месец април 2019 г. жалбоподателката е заявила желанието си да стане негов абонат. Служителят разгледал заявлението й, а при проверка в информационната система на "А1 България" ЕАД установил, че ЕГН-то й фигурира в договори с друг абонат на дружеството лицето И. А. Мобилният оператор е предприел действия за премахване на грешните данни от системите на "А1 България" ЕАД. Към становището са приложени 2 броя договори с № М3484225 от 09 януари 2013 г. и № М33485208 от 10 януари 2013 г., и двата сключени между И. А. и дружеството, от съдържанието на които се установява, че посоченото в тях ЕГН съвпада с това на А. К. -З.. Мобилният оператор е представил доказателства, че двата договора са прекратени поради неплатени сметки и събирането на задълженията по тях са възложени на подизпълнител. Приложено е постановление за отказ да се образува наказателно производство от 10 декември 2019 г. на Районен прокурор при Районна прокуратура – Плевен. От правна страна съдът е приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган Комисията за защита на лични данни, в законоустановената форма, съгласно чл. 59 от АПК. При издаване на решението на комисията не са допуснати съществени административно-процесуални нарушения, не е налице противоречие на оспорения акт с материалния закон и е в съответствие с целта на закона. Изложени са мотиви, доказващи факта по делото, че е налице неправомерна употреба на лични данни от мобилния оператор, в случая ЕГН-то на К. -З. и следвайки периода на обработването на тези лични данни от 09 януари 2013 г. до 23 декември 2019 г. е достигнал до крайния извод за извършено нарушение на чл. 58, параграф 1, б. "г" от Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 г. относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни (Регламент, ОРЗД). Посочил е, че за извършеното нарушение в качеството му на администратор на лични данни с оглед разпоредбата на чл. 84 от ЗЗЛД във връзка с чл. 58, параграф 2, б. от "а" до "з" наложената принудителна административна мярка е съобразена с вида на нарушението при съобразяване самото дружество да прецени какъв вид разумни мерки да предприеме, за да препятства извършване на повторно нарушение от категорията на разглежданото. Решението е правилно. Обжалваният първоинстанционен съдебен акт е постановено след събиране и обсъждане на всички относими по делото доказателства, а по отношение на оспорения административен акт е извършена преценка за законосъобразност съгласно чл. 168, ал. 1 от АПК на всички основания по чл. 146 от АПК, след излагане на аргументирани съображения по направените от страните възражения. Правилно административният съд се е позовал на установената в административното производство фактическа обстановка, по отношение на която в хода на съдебното дирене пред инстанцията по същество не са представени доказателства, установяващи нови или различни факти. Безспорно е установено, че търговското дружество, в качеството му на администратор на лични данни е извършил нарушение на принципа на точност на данните по чл. 5, параграф 1, б. "г" от ОРЗД, за което е приложена ПАМ с оглед разпоредбата на чл. 84 от ЗЗЛД във връзка с чл. 58, параграф 2, б. от "а" до "з" от Регламента, която следва да изпълни в определения 3-месечен срок, считано от датата на влизане в сила на решението на комисията. Съдът правилно е приел, че според доказателствения материал по делото и даденото легално определение от законодателя в чл. 11, ал. 1 от Закона за гражданската регистрация (ЗГР), единен граждански номер попада в приложното поле на понятието "лични данни" – по арг. на чл. 2, ал. 1 от ЗЗЛД (отм.); и чл. 4, параграф 1 от ОРЗД. Той е уникален номер, чрез който физическите лица се определят нееднозначно, чийто начин на формиране, редът за даване и промяна се определят съобразно правилата на Наредба № РД-02-20-9 от 21 май 2012 г. за функциониране на единната система за гражданска регистрация (Обн. ДВ, бр. 43 от 08 юни 2012 г.), издадена на осн. чл. 113, ал. 1 от ЗГР. От представените по делото два броя договори с № М3484225 от 09 януари 2013 г. и № М33485208 от 10 януари 2013 г., сключени между И. А. и "А1 България" ЕАД се доказва, че ЕГН-то на А. К. -З. се обработва (употребява, съхранява, извлича) в рамките на тези съглашения за мобилни услуги за периода от 09 януари 2013 г. до 23 декември 2019 г. Неоснователна е защитната теза на касационния жалбоподател, че обработването на ЕГН-то на ответницата по касация се дължи на грешка. Договорите са сключени в два различни дни и следователно не се касае за единичен случай. Това води до извода, че събраните лични данни на 09 януари 2013 г. са използвани и на 10 януари 2013 г. Ако беше допусната техническа грешка, то тя би могла да се установи и коригира при сключването на втория договор от 10 януари 2013 г. Въз основа на договорите за мобилни услуги И. А. е извършвал плащания на задълженията по тях и администраторът на лични данни е можел да извърши проверка на използваното ЕГН чрез сравняването му с данните вписани в документ за самоличност на физическото лице или на данните, въведени при попълването на платежно нареждане за извършване на банков превод или друг начин, чрез който е възможна проверката на вече събраните данни. ЕГН-то на А. К. -З. е заличено от системата на оператора на 23 декември 2019 г. Принципът за точност на данните по чл. 5, параграф 1, б. "г" от Регламента изисква от всеки администратор на лични данни да обработва актуална и точна информация за физически лица, което налага извод, че същият следва да полага усилия да предприеме разумни мерки за своевременното изтриване или коригиране на неверни или неточни данни. В случая това не е доказано. Заличаването на ЕГН-то от системата е извършено близо шест години след използването на личните данни и е изтрито, след като ответницата по касация е сезирала вече комисията. Настоящият съдебен състав споделя и извода на инстанцията по същество, че наложената мярка на чл. 84 от ЗЗЛД, във връзка с чл. 58, параграф 2, б. от "а" до "з" е съобразена с вида на нарушението. Дружеството трябва да съобрази мерките, които да осъществят целта на закона по събиране, обработване и изтриване на личните данни на контрагентите по договорите за предоставяне на мобилни услуги и да препятства извършване на повторно нарушение, от вида на разглежданото. С оглед на изложеното, обжалваното първоинстанционно решение не страда от релевираните в касационната жалба отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Същото е постановено е при спазване на съдопроизводствените правила, на материалния закон и е обосновано, поради което следва да се остави в сила. При този изход на спора, в полза на комисията за защита на личните данни следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 100, 00 (сто) лева, на осн. чл. 78, ал. 8 от ГПК, приложим на осн. чл. 144 от АПК, във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. По изложените съображения и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, тричленен състав на пето отделение