Решение № 4618 от 19.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 9736/2015 г.

Решение № 4618 от 19.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 9736/2015 г., II о., докладчик съдията Севдалина Червенкова Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Михаил Стефанов Захариев, гр. Варна, чрез проц. му представител адв. Пламен Танев, против решение № 1398/22.06.2015 г., постановено по адм. д. № 810/2015 г. по описа на Административен съд Варна. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска неговата отмяна. Писмени възражения по касационната жалба са депозирани в законовия срок, с претенция за присъждане на разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне на решението в сила. Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения. Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от Михаил Стефанов Захариев против отказ, обективиран в писмо с изх. № 20-6083/3.02.2015 г. на началника на СГКК, гр. Варна, с който е отказано исканото изменение на КККР за имоти с идентификатори 10135.2526.1161 и 10135.2526.1162. Съдът е отхвърлил жалбата на Михаил Захариев като неоснователна. Решението е валидно, допустимо и правилно. За да постанови акта си решаващият съд, след цялостна и задълбочена преценка на доказателствата по делото, вкл. заключението на вещото лице по назначената и приета, неоспорена СТЕ и вземайки предвид доводите и възраженията на страните, както и релевантните за съда факти и обстоятелства е достигнал до верни правни изводи. Съдебният акт е подробно и обосновано мотивиран, като са съобразени приложимите правни норми. Правилно е прието, че в случая по отношение на процесните имоти не са налице предпоставките на чл. 51 от ЗКИР за да бъдат изменени КК и КР като, нито е налице изменение в данните за обектите на кадастъра, настъпили след влизане в сила на КК и КР, нито са налице непълноти или грешки в данните за недвижимите имоти спрямо действителното им състояние към момента на одобряването им. Този извод е изведен от писмените доказателства и проекта за изменение на КК и КР. В тази връзка правилно също е прието, че представеното решение № 2160/2007 г. на РС - Варна, на което се позовава жалбоподателят, и с което е отхвърлен иска по чл. 108 от ЗС няма осъдителен диспозитив, подлежащ на изпълнение. Нещо повече в него съдът е приел, че изградената ограда, между двата имота, съвпада с границата им, отразена в КП от 1977 г. Заключението на СТЕ сочи също, че границата, отразена в КК съвпада с границата на имотите съгласно одобрения ПУП от 2011 г. и че отклонението в площта им е в допустимите граници. Подробният устройствен план не е обжалван от тях и е влязъл в сила. Въз основа на него на страните са издадени заповеди по чл. 16, ал. 5 от ЗУТ, с които имотите са индивидуализирани, и са определени техните собственици. При тези обстоятелства, обжалваният отказ се явява издаден при спазени процесуален и материален закон и с решението си съдът правилно е отхвърлил жалбата срещу него като неоснователна. Не са налице отменителните основания на чл. 209 АПК, решението като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба - без уважение. С оглед изхода на делото и съобразно своевременно направеното от ответника искане за разноски и представения договор за правна защита и съдействие - с отговора по касационната жалба - следва да бъдат присъдени претендираните разноски, които са реално направени. Воден от изложените съображения и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, Второ отделение, в настоящия състав