Решение № 5439 от 13.05.2015 г. на ВАС по адм. д. № 8109/2014 г.

Решение № 5439 от 13.05.2015 г. на ВАС по адм. д. № 8109/2014 г., I о., докладчик съдията Мадлен Петрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика, град Пловдив против решение № 1107/24.04.2014 г. на Административен съд - Пловдив, постановено по адм. дело № 3306/2013 г., с което е отменен издаденият на Томика - Метал АД, гр. Пловдив ревизионен акт № 16251200045 от 9.04.2012 г. на орган по приходите при ТД на НАП град Пловдив, потвърден с решение № 753/27.06.2012 г. на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението". В жалбата се поддържат доводи за неправилност на решението, поради необоснованост и нарушение на съдопроизводствените правила - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът твърди, че при повторното разглеждане на делото първоинстанционният съд не е изпълнил задължителните указания на Върховния административен съд и не е обсъдил представения в хода на ревизията договор за наем на обект в гара Яна от прекия доставчик. Твърди се, че по делото е останало недоказано обстоятелството, че доставчикът Полис хард 2008 ЕООД е разполагал с нает обект в гара Яна, поради което представените пътни листове с посочен маршрут Томика - Метал - Гара Яна, не се отнасят до доставките, фактурирани от посочения доставчик. От издадения на доставчика ревизионен акт е установено, че през процесния период м. 12.2009 г. дружеството не е извършвало облагаеми доставки. Ревизията е проведена по реда на чл. 122 ДОПК и за м. 12.2009 г. е отказано право на данъчен кредит от предходните доставчици Денил и Ко ЕООД и Витол ЕООД на основание чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 71, т. 1 и т. 3 ЗДДС. Оспорват се и изводите на съда по приложението на решението на Съда на ЕС по С-80/11 и С-142/11 с твърдение, че фактическата обстановка в процесния случай не е идентична с фактите по тези дела. Искането е за отмяна на решението и постановяване на друго, с което ревизионният акт да се потвърди. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - Томика - Метал АД, гр. Пловдив, чрез процесуалния си представител адв. Хр. Христев оспорва касационната жалба и счита, че следва да се остави в сила първоинстанционното решение, по съображения, изложени в представена по делото писмена защита. Претендира присъждане на разноски за касационното производство. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като взе предвид доводите на страните и извърши дължимата проверка по чл. 218 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 ДОПК. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: Настоящото касационно производство е второ по ред. С решение № 13930 от 24.10.2013, постановено по адм. д. № 2422/2013 г. Върховният административен съд е отменил предходно решение на административния съд, с което ревизионният акт е отменен и е върнал делото за ново разглеждане с указания да се обсъдят всички доводи на страните, заключението на вещото лице съгласно чл. 202 ГПК, да се изложат мотиви какво следва от обстоятелството, че представеният договор за наем на обект от доставчика е сключен с несъществуващо дружество и да се съберат доказателства ревизираното лице има ли и други транспортни средства, за какъв пробег на транспортните средства е изписано горивото през м. 12.2009 г. С обжалваното решение съдът е отменил ревизионния акт, в оспорената му част относно установените задължения по ЗДДС, произтичащи от отказ на правото на данъчен кредит в общ размер от 51 037 лева по 7 фактури, издадени от Полис хард 2008 ЕООД за данъчен период м. 12.2009 г. и съответните лихви за забава. За да постанови този резултат, съдът е установил от фактическа страна, че предмет на доставките са различни видове ламарина и винкели, подробно описани в ревизионния акт и ревизионния доклад. От събраните по делото писмени доказателства и две експертни заключения на съдебно-счетоводни експертизи, съдът е приел, че спазването на условието по чл. 71, т. 1 ЗДДС е установено, като е спорно изпълнението на предпоставките по чл. 68, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 6 ЗДДС - относно реалното извършване на доставките на стоки. В тази връзка съдът е посочил, правото на данъчен кредит по доставки с предмет стоки се обуславя от настъпването на данъчно събитие по смисъла на чл. 25, ал. 2 ЗДДС - на датата, на която е прехвърлена собствеността върху стоката. По отношение на конкретните доставки на ламарина и винкел съдът е приел, че осъществяването на доставките е доказано от представените в хода на ревизията писмени доказателства - фактури, приемо-предавателни протоколи и стокови разписки, подписани от страните по пряката доставки, които удостоверяват индивидуализирането на стоката по смисъла на чл. 24, ал. 2 ЗЗД и момента на прехвърляне на правото на собственост. По делото е доказано и разплащането по фактурите чрез приложените фискални бонове и банкови документи. Всички закупени материали по процесните фактури според заключението на ССЕ са вложени в производството на готова продукция. Превозът на стоките е осъществен от Томика - Метал АД със собствен товарен автомобил, според представените пътни листи. Съгласно указанията на горната инстанция по делото е установено, че ревизираното дружество притежава 34 превозни средства - леки автомобили, автокран, мотокари, товарен автомобил и други, като използваното гориво за всяко превозно средство е изписвано отделно. Съдът е кредитирал заключенията на вещите лица, като кореспондиращи с останалите доказателства по делото. При тези доказателства и с подробни съображения, основани на решението на Съда на ЕС по съединени дела С-80/11 и С-142/11, съдът е обосновал краен извод, че процесните фактури удостоверяват осъществени облагаеми доставки на стоки по смисъла на чл. 6, ал. 1 ЗДДС, надлежно документирани с първични счетоводни документи, по които е начислен правомерно данък и които формират данъчен кредит за приспадане по смисъла на чл. 68, ал. 1 и чл. 69, ал. ЗДДС, поради което отказът на правото на приспадане е незаконосъобразен и подлежи на отмяна. Решението е правилно постановено. Изложените от съда мотиви относно приложимите правни норми за възникването и надлежното упражняване на правото на данъчен кредит в данъчен период м. 12.2009 г., са направени при правилно тълкуване на материалния закон. Правилно съдът е определил и основният спорен по делото въпрос - относно реалното осъществяване на доставките на стоки. Съгласно чл. 6 ЗДДС доставка на стока е прехвърлянето на право на собственост или друго вещно право върху стоката. Нормата от националния закон следва да се тълкува в съответствие с дефиницията, дадена в чл. 14, § 1 от Директива 2006/112/ЕО, според която доставка на стока е прехвърляне на правото на разпореждане с материална вещ като собственик. Преценката на съда, че от ревизираното лице, чиято е доказателствената тежест в процеса, са установени предпоставките по чл. 68, ал. 1 и чл. 69, ал. ЗДДС във връзка с чл. 6 от същия закон, се подкрепя от доказателствата по делото. Неоснователен е доводът в касационната жалба, че при постановяване на решението са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, изразяващи се в неизпълнение на указанията на касационната инстанция и нарушение на чл. 236, ал. 2 ГПК. Съдът е изпълнил указанията на Върховния административен съд съгласно чл. 224 АПК и чрез експертно заключение е изяснил фактите относно притежаваните от ревизираното лице превозни средства и обстоятелството, че разходите за гориво, изписани в счетоводството му са за всяко от превозните средства поотделно, в това число и разходът, установен при предходното разглеждане на делото за товарен автомобил Ман, рег. № РВ 4758 АР. Заключението на вещото лице, прието в производството по чл. 226 АПК е обсъдено от съда във връзка със събраните по делото писмени доказателства и заключението на съдебно-счетоводната експертиза, прието при предходното разглеждане на спора от първата инстанция. Неоснователно е възражението за допуснато нарушение на чл. 202 ГПК при обсъждане заключението на вещите лица. В решението са изложени мотиви, че експертните заключения на двете съдебно-счетоводни експертизи кореспондират с останалия доказателствен материал по делото, което обосновава тяхното кредитиране от съда. Основният аргумент на касатора за липса на реални доставки е основан на липсата на доказателства за нает обект от доставчика в Гара Яна, от където според приложените по делото пътни листи е извършен транспортът на стоката, предмет на процесните фактури. Доводите се основават на факта, че представеният по делото договор за наем на недвижим имот е сключен с дружество, което към датата на подписването му не е съществувало, както и поради липсата на доказателства, че наемодателят притежава имота, предмет на договора. Действително съдът не е обсъдил това обстоятелство. Допуснатото нарушение не следва да се квалифицира като съществено, тъй като не засяга изводите му относно индивидуализирането на стоките по смисъла на чл. 24, ал. 2 ЗЗД и наличието на доставки по смисъла на чл. 6 ЗДДС. В случая чрез представения по делото договор за наем, не се установява, че доставчикът разполага с нает обект в гара Яна. Това обстоятелство, както се посочва в касационната жалба е относимо към материалната обезпеченост на доставчика, но само по себе си не обосновава извод за липса на доставки. По делото са налице други доказателства, които установяват индивидуализирането на стоките по смисъла на чл. 24, ал. 2 ЗЗД между страните по пряката доставка. Правилно съдът се е позовал на приложените в хода на ревизията стокови разписки и приемо - предавателни протоколи, подписани от страните. Тази документи не са оспорени от заинтересованата страна по предвидения процесуален ред, поради което правилно са ценени като годни писмени доказателства. Според приемо - предавателните протоколи и стоковите разписки е предадена стока, съответстваща по вид и количество /бройки/ на фактурираните ламарина и винкел. От заключението на вещото лице Пешлеевски, съгласно указанията на ВАС е установено пълно съответствие по вид и количество на закупените бройки стоки и осчетоводените количества материали според теглото им. Документите кореспондират със счетоводните записвания при ревизираното лице. По делото е установено, че стоката, предмет на спорните фактури е вложена в производството и е участвала във формирането на приходи от ревизираното дружество. При тези доказателства правилно е прието, че предаването и получаването на стоката е доказано, което е релевантния факт за извършването на доставките по смисъла на чл. 6 ЗДДС. Другото възражение за липса на доставки, касаторът обосновава с издадения на прекия доставчик, ревизионен акт, с който е отказано право на данъчен кредит по предходни доставки. Възражението е неоснователно. При описаните по-горе доказателства, чрез които се установява изпълнение на преките доставки и размяна на престации, съответстващи на фактурираните стопански операции, обстоятелството, че на доставчика е отказан данъчен кредит по предходни доставки е ирелевантно. В тази връзка следва да се посочи, че ревизията на Полис Хард 2008 ЕООД е извършена по реда на чл. 122 ДОПК, без проверка в счетоводството на дружеството и конкретни констатации относно материалните му запаси. С оглед на изложеното настоящият състав намира, че не са налице посочените в касационната жалба пороци - необоснованост и съществено нарушение на съдопроизводствените правила, които да водят до отмяна на решението. Изводите на първоинстанционния съд при повторното разглеждане на делото са направени след съвкупна преценка на доказателствата по делото и в съответствие с материалния закон, поради което решението следва да се остави в сила. При този изход на спора, разноски за касационното производство се дължат на ответника в размер на 2400 лева, изплатено адвокатско възнаграждение съгласно договор за правна защита от 8.12.2014 г., платежно нареждане и извлечение от банкова сметка. Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение,