Решение № 5868 от 14.5.2024 г. на ВАС по адм. д. № 11724/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК във връзка с чл. 160, ал. 7 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на директор дирекция Общински приходи при Столична община, чрез юрк. Е. Савов против решение 6159/19.10.2023 г. на Административен съд София град, постановено по адм. дело 10528/2022 г., с което е обявен за нищожен Акт за установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 ДОПК /АУЗД/ 274/26.08.2022 г. издаден от орган по приходите в отдел Общински приходи Сердика в Столична община. В касационната жалба е посочено, че решението е неправилно, поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила - касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът счита, че съдът е допуснал нарушение при преценка на представените по делото писмени доказателства за компетентността на административния орган, издал оспорения акт. В тази връзка сочи, че изводите на съда за липса на доказателства за обективната невъзможност кметът на Столична община да изпълнява служебните си задължения на 14.02.2020 г., са в противоречие с представената по делото служебна бележка за отсъствието му на посочената дата. Относно изложените от съда мотиви във връзка с тълкувателно решение 4 от 22.04.2004 г. на Върховния административен съд по т. дело ТР-4/2002 г. касаторът поддържа становище, че обективната невъзможност титулярът да изпълнява правомощията си не се изразява само при наличието на издаден болничен лист, ползването на платен отпуск или командировъчна заповед и в случая е налице изпълнение на фактическия състав на заместването. Искането е за отмяна на решението. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение и разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът - Средец ООД, чрез адвокат Р. Василева оспорва касационната жалба и моли да се отхвърли като неоснователна, по съображения, че изводът на първоинстанционния съд за нищожност на обжалвания АУЗД е законосъобразен. Претендира присъждане на разноски. Заключението на прокурора от Върховна прокуратура е за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. При разглеждането й по същество съдът съобрази следното: Предмет на оспорване пред Административен съд - София град е бил АУЗД 274/26.08.2022 г. издаден от орган по приходите в отдел Общински приходи Сердика, потвърден с решение СФД22-РД28-341/19.10.2022 г. на директора на дирекция Общински приходи при Столична община, с който на Средец ООД за периода от 01.01.2021 г. - 31.12.2021 г. са установени задължения за такса битови отпадъци /ТБО/ и лихви в общ размер на 21 635.46 лева. С обжалваното съдебно решение съдът е приел, че оспореният индивидуален административен акт е издаден в нарушение на чл. 146, т. 1 от АПК във вр. с § 2 от ДР на ДОПК, поради липса на материална компетентност на органа издател и го е обявил за нищожен. За да постанови този резултат, съдът е установил от фактическа страна следното: Оспореният АУЗД е издаден от В. Радкова - старши инспектор в отдел Общински приходи - Сердика на дирекция Общински приходи към направление Финанси и здравеопазване при Столична община. Правомощията на орган по приходите по чл. 4, ал.1 от ЗМДТ са й възложени със заповед СОА20-РД09-1362/14.02.2020 г. на кмета на СО в качеството й на служител в Столична община, заемащ длъжност старши инспектор в отдел Общински приходи (т. 5). Съдът е установил, че посочената заповед е издадена от кмета на Столична община при условията на заместване от заместник кмета на Столична община - А. Атанасова съгласно заповед СОА20-РД15-1941/13.02.2020 г. на кмета, издадена на основание чл. 44, ал. 2 във връзка с чл. 39, ал. 2 от Закона за местното самоуправление и местната администрация /ЗМСМА/. В изпълнение на дадени от съда указания, по делото е представена служебна бележка СБ-84/27.02.2023 г. на директора на дирекция Човешки ресурси при Столична община, според която на 14.02.2020 г. Й. Фандъкова - кмет на Столична община е изпълнявала служебни задължения извън общината, свързани с посещението на делегация на кмета на гр. Охрид, Република Северна Македония. При тези факти и съгласно тълкувателно решение на Върховния административен съд по т. дело ТР-4/2002 г. първоинстанционният съд е приел, че заместването се основава на заповед СОА20-РД15-1941/13.02.2020 г. на кмета на СО, но от доказателствата по делото не може да бъде обоснован извод за наличието на втория елемент от фактическия състав на заместването отсъствие/обективна невъзможност на титуляра да изпълнява функциите на кмет на 14.02.2020 г. Според съда от представената служебна бележка не се установява съществуването на такава обективна невъзможност за кмета на Столична община. Със служебната бележка е. удостоверено, че кметът е бил извън сградата на общината във връзка с посещение на делегация на кмета на гр. Охрид, Република Северна Македония, но не е бил извън гр. София. Причината за отсъствието на кмета към посочената дата не е законен отпуск, командироване или временна неработоспособност, която да препятства изпълнението на служебните му задължения. Поради това съдът е приел, че фактическият състав по упражняване на правото на заместване за датата 14.02.2020 г. не е осъществен и заповедта по чл. 4, ал. 4 ЗМДТ издадена от неговия заместник на посочената дата, с която са определени служителите от общинската администрация, които да изпълняват правомощия на органи по приходите, е нищожна, не поражда целените правни последици и не може да бъде годна правна основа за издаването на друг акт, което води до нищожност и на оспорения АУЗД. Предвид констатирания порок за недействителност на оспорения АУЗД, съдът е приел, че не дължи проверка за съответствието на акта с материалния закон и процесуалните правила. Решението е неправилно. В чл. 9б ЗМДТ е предвидено, че установяването, обезпечаването и събирането на местните такси по този закон се извършват по реда на чл. 4, ал. 1 5 ЗМДТ от служители на общинската администрация по реда на ДОПК, които имат правата и задълженията на органи по приходите, а в производствата по обезпечаване на данъчни задължения на публични изпълнители. Съгласно чл. 4, ал.4 ЗМДТ служителите от общинската администрация с такива правомощия се определят със заповед на кмета на общината. В конкретния случай по делото е установено, че заповедта по чл. 4, ал. 4 ЗМДТ, с която издателят на оспорения АУЗД е определен като орган по приходите по чл.9б във връзка с чл. 4, ал. 1 от ЗМДТ, е издадена от кмета на Столична община при условията на заместване от заместник кмета А. Атанасова в периода от 12.00 часа на 13.02.2020 г. и на 14.02.2020 г. съгласно заповед СОА20-РД15-1941/13.02.2020 г. Принципно вярно и в съответствие с тълкувателно решение 4/2004 г. на Върховния административен съд по т.д. ТР-4/2002 г., съдът е посочил, че фактическият състав на заместването при издаване на административни актове включва следните кумулативни предпоставки: 1. изрична писмена заповед, издадена от съответния компетентен според спецификата на случая административен орган, с която да е определено лицето, което ще изпълнява функциите на отсъстващия титуляр на длъжността и 2. доказателства за отсъствие/обективна невъзможност за изпълнение на възложените функции. Неправилно и в противоречие с доказателствата по делото съдът е приел, че не е изпълнена втората предпоставка, тъй като не е доказано отсъствието на кмета на Столична община на 14.02.2020 г., когато е издадена заповедта по чл. 4, ал. 4 ЗМДТ. По делото от представената служебна бележка СБ-84/27.02.2023 г. на директора на дирекция Човешки ресурси при Столична община е установено, че в посочения период кметът на СО е отсъствал, поради служебна ангажираност извън общината във връзка с посещение на делегация на кмета на гр. Охрид, Република Северна Македония. Тази служебна ангажираност обективно е препятствала титуляра да изпълнява възложените му от закона функции на кмет. В конкретния случай заместването от зам. кмета А. Атанасова е осъществено въз основа на изрична писмена заповед на кмета на Столична община. В случаите на заместване съгласно тълкувателното решение 4/2004 г. на ВАС по т.д. ТР-4/2002, заместникът действа от името на замествания административен орган, поради което заповед СОА20-РД09-1362/14.02.2020 г. на кмета на Столична община подписана от заместник кмета на Столична община - А. Атанасова е валидна и определя, че служителите на длъжност старши инспектор в отдел Общински приходи в Столична община упражняват правомощията на орган по приходите по чл. 4, ал. 1 във връзка с чл. 9б ЗМДТ. От представеното по делото допълнително споразумение СОа20-РД15-563/08.01.2020 г. към трудов договор РД15-8657/16.11.2010 г. е установено, че издателят на оспорения АУЗД В. Радкова заема длъжността старши инспектор в отдел Общински приходи Сердика, дирекция Общински приходи в Столична община. От тези доказателства следва да се приеме, че оспореният акт е издаден от компетентен орган по смисъла по чл. 9б във връзка с чл. 4, ал.1 и 4 от ЗМДТ. С оглед на изложеното, решението, с което първоинстанционният съд е приел, че актът е нищожен, поради липса на материална компетентност на органа - издател, е неправилно постановено и следва да се отмени на основание чл. 221, ал. 2 АПК. В решението липсва произнасяне по останалите основания за законосъобразност на акта, поради което делото следва да се върне за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. При този изход на спора следва да се отмени решението и в частта на присъдените разноски. По исканията на страните за разноски следва да се произнесе първоинстанционният съд, на основание чл. 226, ал. 3 АПК. Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение,