Решение № 17036 от 12.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 12155/2018 г.

Решение № 17036 от 12.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 12155/2018 г., V о., докладчик председателят Диана Добрева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на П. З. от [населено място], подадена срещу решение № 60 от 22.05.2018 г., постановено по адм. дело № 56/2018 г. на Административен съд - Г., с което е отхвърлено оспорването на касатора против действия на община Севлиево, представлявана от кмет, в качеството й на администратор на лични данни по смисъла на чл. 3 от ЗЗЛД, изразяващи се в незаконно разкриване и разпространение на лични данни - три имена и местожителство като оспорващ в публикувано на 23.06.2017 г. на сайта на община Севлиево решение № 32/10.05.2017 г. по адм. дело № 3/2017 г. на АС - Г., като неоснователно и недоказано. Иска се отмяна на съдебното решение като неправилно. Подадена е и частна жалба от Запрянов срещу постановеното по делото в производство по чл. 248 от ГПК определение № 470 от 23.07.2018 година. Ответникът - община Севлиево, чрез пълномощник оспорва жалбите. Доводи за тяхната неоснователност са изложени в писмени отговори. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за потвърждаване на решението и определението. Настоящата инстанция счита, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена е в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна. Решението е валидно, допустимо и правилно. Съгласно разпоредбата на чл. 2, ал. 1 от Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД) понятието "лични данни" включва всяка информация, посредством която едно физическо лице може пряко или косвено да бъде индивидуализирано по безспорен начин от неопределен кръг от лица. Правилно съдът е приел, че в конкретния случай разпространената информация не е в достатъчен обем, чрез който физическото лице П. З. може безспорно да бъде индивидуализирано. Разпространението единствено на трите имена на касатора без ЕГН не може да бъде свързано единствено с неговата личност. Публикуваната информация на сайта на община Севлиево не разкрива други признаци, чрез които пряко или косвено да бъде идентифициран оспорващият, независимо че в случая е посочено местожителство. Следователно не е налице първият елемент от фактическия състав за ангажиране на отговорността на администратора на основание чл. 39, ал. 2 от ЗЗЛД - незаконосъобразно действие или акт на администратора, представляващо неправомерно обработване на лични данни, установено по съответния ред. Общината е действала в условията на хипотезата на чл. 4, ал. 1, т. 1 от ЗЗЛД, а именно обработването на лични данни е необходимо за изпълнение на нормативно установено задължение на администратора на лични данни - това по чл. 194 от АПК. В случая липсва и вторият елемент - настъпване за жалбоподателя на вредоносен резултат, изразяващ се в наличие на реална имуществена или неимуществена вреда, настъпила в неговия патримониум, поради което третият елемент - причинна връзка няма как да е налице. Предвид гореизложеното решението на първоинстанционния съд следва да се остави в сила, тъй като не са налице касационните основания по чл. 209 от АПК. Частната жалба също е неоснователна и следва да се остави без уважение. При представен редовен договор с адвокатското дружество и прието надлежно пълномощно и доказателства за плащане правилно е присъдена в полза на противната страна сумата 600 лева за адвокатско възнаграждение, което представява минималният му размер от 500 лева, но заедно с ДДС. При този изход на делото основателно е искането на ответника по касация за присъждане на направените в касационното производство разноски в размер на 720 лева с включен ДДС за адвокатско възнаграждение. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение,