Решение № 3434 от 12.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 15105/2013 г.

Решение № 3434 от 12.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 15105/2013 г., II о., докладчик съдията Емилия Кабурова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба от началника на Регионална дирекция за национален строителен контрол /РДНСК/ - Южен централен район, гр. Пловдив, чрез пълномощника му - ст. юрисконсулт Караманолева, против Решение № 140/10.10.2013 г. по адм. дело № 94/2013 г. на Административен съд - Смолян, с искане за отмяната му като неправилно, поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила-основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът: Петър Стайков Петров, редовно призован, не се явява и не се представлява. От същия, чрез пълномощника му - адв. Иванова, са постъпили отговор и писмени бележки, с които оспорва касационната жалба, като неоснователна. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд-Смолян е отменил заповед № ДК-02-ЮЦР-569/29.08.2011 г. на началника на РДНСК-ЮЦР, гр. Пловдив, като незаконосъобразна. Заповедта е издадена на основание чл. 225, ал. 1, вр. с ал. 2, т. 2 от ЗУТ и с нея е наредено премахването на незаконен строеж: "Вила - "Казанова"-преустройство /ресторант и хотелска част/ и спомагателни сгради", находящ се в ПИ 015055, м. "Язовира", землището на с. Осиково, община-Девин, област-Смолян, по отношение на извършителя му Петър Стайков Петров. За да постанови този правен резултат съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, но при съществено нарушение на административнопроизводствените правила по чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, тъй като не съдържа фактически обстоятелства относно периода на извършване на отделните видове СМР и на преустройството на всеки един от строежите, описани в обстоятелствената й част, което възпрепятства проверката за законосъобразност на посоченото правно основание - чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ. Неизясняването на тези факти според съда е съществено и представлява нарушение на чл. 35 от АПК, водещо до незаконосъобразност на заповедта. Решението е правилно като краен резултат. Съобразно установените правно релевантни факти правилен е извода на съда, че оспорената заповед е издадена при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, което я прави незаконосъобразна, на основание чл. 146, т. 3 от АПК. Действително, видно от съдържанието на заповедта и съпътстващите административната преписка документи, липсват данни, установяващи релевантния факт на времето на извършване на незаконното строителство в имот № 015055 от страна на ответника Петър Стайков Петров, относим към преценката за наличие или не на "търпим" строеж по § 16 от ПР на ЗУТ. Това обстоятелство е от съществено значение за делото, тъй като органът, а при оспорване на заповедта и съдът, дължат произнасяне за наличие на материалноправните предпоставки на § 16 / в една от трите й хипотези по ал. 1, ал. 2 и 3/ от ПР на ЗУТ, доколкото при наличие на търпим строеж при условията на тази разпоредба, същият не подлежи на премахване. Поради това преценката за наличие на търпим строеж е част от преценката за материална законосъобразност на заповедта, като при липсата на данни и мотиви в заповедта за търпимост на разпоредените за премахване незаконни строежи, съдът също не би могъл да излага такива мотиви, а още по-малко да извърши проверка за законосъобразност на заповедта на това основание. Поради това правилно е установено от решаващия съд, че в нарушение на чл. 35 от АПК касаторът не е изяснил част от фактите и обстоятелствата от значение за случая и че заповедта не съдържа мотиви-фактически основания по чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК за издаването й. Тези факти не са установени от касатора и пред първоинстанционния съд, въпреки задължението му по чл. 170, ал. 1 от АПК за такова установяване. Освен периода на изграждане, ответникът не е установил и не е изложил мотиви и по допустимостта на процесните строежи, спрямо изискването за това по § 16 ПР на ЗУТ. Ето защо, като е приел, че оспорената заповед е незаконосъобразна, съдът е постановил правилно решение, което следва да се остави в сила. Настоящият състав счита, че съдът е следвало да изложи допълнителни мотиви за наличието на незаконен строеж в хипотезата на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ и едва тогава мотиви за незаконосъобразност на заповедта, по чл. 146, т. 3 от АПК, вр. с липсата на данни за приложението на § 16 от ПР на ЗУТ. Отсъствието на такива допълнителни мотиви обаче не води до неправилност на обжалваното решение, поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила, тъй като и с тях, при липсата на посочените данни, заповедта би била незаконосъобразна, т. е като краен резултат решението би било същото. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, второ отделение