Решение № 17609 от 20.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 1717/2019 г.

Решение № 17609 от 20.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 1717/2019 г., IV о., докладчик съдията Тодор Петков Производството пред тричленен състав на Върховния административен съд (ВАС) е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Предмет на касационното производство е решение № 495 от 21.11.2018 г., по адм. дело № 267/2018 Административен съд – Добрич, в производство по чл. 145 и сл. от АПК във връзка с чл. 46, ал. 1 от Наредба № 30 от 11.08.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка "Разнообразяване към неземеделски дейности" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г. (Наредба № 30/2008), ИЗМЕНЯ Решение № 08/311/00484/301/04/01 от 16.03.2017 г. за налагане на финансова корекция в размер, издадено от Ж. Живков - изпълнителен директор на Държавен фонд "Земеделие", В ЧАСТТА, с която като основа на финансовата корекция е определена сумата от 379 943, 39 лв., представляваща получената безвъзмездна финансова помощ по Договор № 08/311/00484 от 28.06.2012 г. за отпускане на финансова помощ по мярка 311 "Разнообразяване към неземеделски дейности" от Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) 2007-2013 г., подкрепена от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР), КАТО ОПРЕДЕЛЯ за основа на финансовата корекция допустимите разходи от 303 954, 71 лв., финансирани от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони по същия договор; ОТХВЪРЛЯ жалбата на "АГРОФИРМА СТАТЕВ" ЕООД, с УРН 182745, представлявано от Н. Статев срещу Решение № 08/311/00484/301/04/01 от 16.03.2017 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" в останалата част; ОСЪЖДА Държавен фонд "Земеделие" гр. София да заплати на "АГРОФИРМА СТАТЕВ" ЕООД, с УРН 182745, със седалище и адрес на управление в гр. Добрич, бул. "Добруджа" № 25, представлявано от Н. Статев – управител сумата от 870 (осемстотин и седемдесет) лева, представляваща разноските на жалбоподателя, съобразно уважената част от жалбата и ОСЪЖДА "АГРОФИРМА СТАТЕВ" ЕООД, с УРН 182745, със седалище и адрес на управление в гр. Добрич, бул. "Добруджа" № 25, представлявано от Н. Статев – управител, ДА ЗАПЛАТИ на Държавен фонд "Земеделие" гр. София сумата от 479, 99 (четиристотин седемдесет и девет лева и деветдесет и девет стотинки) - разноски по делото на ответника, съобразно отхвърлената част от жалбата. Срещу така постановеното съдебно решение са постъпили две касационни жалби: Първата с вх. № 3102 от 18.12.2018. в Административен съд – Добрич е касационната жалба на Изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", с адрес: гр. София, бул. "Цар Борис ІІІ" № 136, действащ чрез пълномощника си старши юрисконсулт В. Мирчев. Тази жалба е насочена срещу решението в частта, в която за основа на финансовата корекция са определени единствено допустимите разходи, финансирани със средства от ЕЗФРСР (което съкращение е Европейски земеделски фонд за развитие на селските райони). Касационният жалбоподател счита, че решението в тази му част е постановено при нарушение на приложимия материален закон и е необосновано - касационни отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3, предложение първо и трето. При изложени съображения относно тези основания моли съдебният акт да бъде отменено в обжалваната част като се постанови ново решение, с което да се остави в сила оспореният административен акт, като правилен и законосъобразен и се отхвърли изцяло оспорването срещу него. Претендира присъждане на сторените съдебно-деловодни разноски за две съдебни инстанции. Направено е възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Втора с вх. № 3149 от 21.12.2018 г. в Административен съд – Добрич е касационната жалба на "АГРОФИРМА СТАТЕВ" ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр. Добрич, бул. "Добруджа" № 25, представлявано от управителя Н. Статев, чрез адв. В. Петрова и адв. Х. Василева. От изложеното в същата е видно, че горепосоченото решение е обжалвано, в частта, в която е отхвърлена жалбата на дружеството срещу административния акт и дружеството е осъдено да заплати разноски. Излагат се доводи, че решението в обжалваната част е неправилно поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Представени са писмени бележки. В писмен отговор релевира доводи за неоснователност на касационната жалба от Изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие". Твърди, че относно твърдението за допуснато от съда нарушение на материалния закон е неоснователно и недоказано, а оплакването за необоснованост на съдебния акт в тази му част е формално и немотивирано. Въз основа на което моли жалбата да бъде оставена без уважение. Ответникът по първата касационна жалба - Изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" счита решението за правилно в частта, с която е отхвърлена жалбата на "АГРОФИРМА СТАТЕВ" ЕООД. Участващият в производството по делото представител на Върховната административна прокуратура (ВАП) дава мотивирано заключение, че касационните жалби по същество са неоснователни. Върховният административен съд, в настоящия състав от Четвърто отделение намира, че с оглед датата на изпращане на касационната жалба с направено отбелязване за дата на пощенско клеймо - 15.12.2018 г., входираната на 18.12.2018 г. касационна жалба на Изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" се явява депозирана в законоустановения в чл. 211, ал. 1 от АПК 14-дневен срок от съобщаване на решението на 10.12.2018 г., подписана е от надлежно упълномощен процесуален представител, насочена е срещу частта от решението, която е неблагоприятна за тази страна, тоест е налице хипотезата на чл. 210, ал. 1 АПК. С оглед всички тези факти, касационната жалба се явява процесуално допустима. Процесуално допустима е и касационната жалба на "АГРОФИРМА СТАТЕВ" ЕООД с оглед датата на изпращане на касационната жалба чрез използвана куриерска услуга - 20.12.2018 г., входираната на 21.12.2018 г. е подадена в законоустановения в чл. 211, ал. 1 от АПК 14 - дневен срок от съобщаване на решението на датата 10.12.2018 г., видно от приложената по адм. дело "разписка", подписана е от надлежно упълномощен адвокат-пълномощник на страна по чл. 210, ал. 1 от АПК, спрямо която постановеното съдебно решение също е неблагоприятно. При разглеждането им по същество, настоящият състав намира, че касационната жалба на Изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", гр. София и касационната жалба на "АГРОФИРМА СТАТЕВ" ЕООД са неоснователни. По отношение на касационната жалба на Изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие": За да постанови описания в началото на решението резултат за изменение на решение № 08/311/00484/301/04/01 от 16.03.2017 г. за налагане на финансова корекция в размер, издадено от изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", В ЧАСТТА, с която като основа на финансовата корекция е определена сума от 379 943. 39 лв., представляваща получената безвъзмездна финансова помощ по договор № 08/311/00484 от 28.06.2012 г. за отпускане на финансова помощ по мярка 311 "Разнообразяване към неземеделски дейности" от Програмата за развитие на селските райони 2007-2013 г., подкрепена от ЕЗФРСР, КАТО ОПРЕДЕЛЯ за основа на финансовата корекция допустимите разходи от 303 954. 71 лв. финансирани ЕЗФРСР по същия договор, съдът е приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган в изискуемата писмена форма и съдържа задължителни реквизити по чл. 59, ал. 2 АПК. На следващо място съдът е приел, че при извършване на служебна проверка за законосъобразност, е установено че са спазени общите административно производствени правила по ЗУСЕСИФ, доколкото такива липсват в ЗПЗП и Наредба № 30/2008 година. След извършен анализ на относимите правни норми съпоставяйки ги се установените по делото факти, съдът е приел, че оспореното решение на изпълнителния директор на ДФЗ е правилно като съответстващо на материалния закон. Съдът е приел, че размерът на финансовата корекция от 100% е неправилно определена върху цялата получена финансова помощ от 379 943. 39 лева, тъй като са включени и средствата от национално съфинансиране, въз основа на което е направено и изменението. Така постановеното решение в тази му част е правилно. При изключително подробно описана фактическа обстановка, позоваване, включително цитиране на приложими нормативни актове, в това число и на актове на Общностното право, съдът е достигнал до законосъобразни правни изводи в тази оспорена част. Безспорно е по делото, че между Държавен фонд "Земеделие", гр. София, наричан за краткост "ФОНДЪТ" и "Агрофирма Статев" ЕООД, наричано за краткост "ПОЛЗВАТЕЛ", на основание чл. 31, ал. 2 от Наредба № 30 от 11.08.2008 г., е сключен Договор № 08/311/00484 от 28.06.2012 г., за отпускане на финансова помощ по Мярка 311 "Разнообразяване към неземеделски дейности" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013 (ПРСР), подкрепена от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР). Направени са няколко изменения с Анекси и Приложения към договора. Не е спорен и факта, че безвъзмездната помощ е отпусната по Мярка 311 "Разнообразяване към неземеделски дейности" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013 (ПРСР), подкрепена от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР), съгласно Наредба № 30 от 11.08.2008 г.; че е изплатена изцяло на 28.03.2013 година и че една част от изплатената сума представляваща 80 % е платена от Европейския съюз – ЕЗФРСР, а останалата част, представляваща 20 % е сума, която е изплатена от държавния бюджет на Република България – национално съфинансиране, тоест финансирането на проекта е 80 % средства от Европейския фонд и 20 % национално съфинансиране. С оспореното пред Административен съд – Смолян решение № 08/311/00484/301/04/01 за налагане на финансова корекция, издадено от Изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", с изх. № 01-2600/1116 от 16.03.2017 г., на "Агрофирма Статев" ЕООД е определена финансова корекция в размер на 379 943. 39 лева, който размер е изчислен на основата на 100 % (сто процента) от стойността на сключения договор, тоест сумата е определена на максимума от 100 %. Този начин на индивидуализация на сумата за наложената корекция е незаконосъобразен. Към датата на издаване на оспорения административен акт – 16.03.2017 година, Законът за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове изобщо не регламентира възможността за определяне на финансови корекции за средствата от националното съфинансиране. Едва с допълнението на чл. 1, ал. 2 от ЗУСЕСИФ в "Държавен вестник" бр. 85 от 24.10.2017 г., законодателят изравнява правният режим на безвъзмездното финансиране от двата източника – Европейския съюз и националния бюджет. Тези законодателни промени обаче се явяват неприложими за конкретния случай, тъй като имат действие за напред. С решението си издадено на основание чл. 73, ал. 1 от ЗУСЕСИФ, изпълнителният директор на ДФ "Земеделие" като ръководител на управляващия орган не е бил оправомощен да налага финансова корекция и на средствата, представляващи национално съфинансиране. Направените в тази насока изводи на първоинстанционния съд са законосъобразни, напълно се споделят изложените в тази връзка съображения и от настоящия касационен състав и не е необходимо отново да се обсъждат. Касационната инстанция се възползва от предоставената й от АПК възможност в разпоредбата на чл. 221, ал. 2, изречение второ – добавено с допълнението в ДВ, бр. 77 от 18 септември 2018 г., в сила от 1 януари 2019 година, да препрати към мотивите на първоинстанционния съд. С оглед гореизложеното, постановеното в тази част съдебно решение е правилно и следва да бъде оставено в сила на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК. А предвид този изход на спора, не се дължи претендираното от процесуалния представител на този касационен жалбоподател юрисконсултско възнаграждение. По отношение на касационната жалба на "АГРОФИРМА СТАТЕВ" ЕООД: За да отхвърли подадената жалба, първоинстанционният съд е приел, че фактическо основание за налагане на финансовата корекция в обстоятелствената част на решението е посочено установено неспазване на разпоредбите на т. 4. 12 и т. 4. 17, б. "а" и "д" от Договора за предоставяне на финансова помощ, сключен между страните, съгласно които ползвателят на помощта се е задължил да извърши изцяло одобрената инвестиция в срока по договора и в съответствие с одобрения бизнес-план и Таблицата за одобрените инвестиционни разходи. Съгласно второто условие, по 4. 17, б. "а" и "д" от договора, ползвателят на помощта се е задължил в срок от 5 години от сключването на договора да използва по предназначение активите, придобити въз основа на одобрения проект и да не преустановява подпомогнатата дейност поради други причини, освен изменящите се сезонни условия за производство. Съдът е приел за безспорно, че дружеството е получило безвъзмездно финансова подкрепа по сключения между него и ответната страна договор в посочения размер и че е въвело в експлоатация работилница за ремонт на земеделска техника, оборудвана с активи, също придобити чрез отпуснатата финансова помощ. Не е било спорно също и че за периода от въвеждане в експлоатация на работилницата до края на финансовата 2015 г. дружеството – ползвател на помощта не е реализирало приходи от дейността на работилницата. Но съдът е приел като спорен по делото въпрос е дали в нормативен акт, както и визираните клаузи на подписания договор, е въведено изискване към ползвателя на помощта да реализира и изпълни и предвидените в бизнес-плана приходи. При положение, че инвестицията е изпълнена, страните спорят дали неизпълнението на заложените приходи от инвестицията, финансирана с публични средства, представляващи БФП по сключения договор, е законоустановено основание за налагане на финансова корекция в размер на 100 % от предоставените средства. Въз основа на така определения предмет съдът е приел, за неоснователна жалбата, а оспореното решение на изпълнителния директор на ДФЗ е приел за правилно като съответстващо на материалния закон. Прието е, че същинската цел на финансирането на конкретната инвестиция по одобрения бизнес-план на жалбоподателя по мярка 311, видно от чл. 2, т. 2 от Наредба № 30/2008 г., е създаването на заетост и повишаване на доходите в селските райони. Повишаването на доходите в селските райони се постига с изпълнение на заложените в бизнес-плана приходи от дейността. Съдът е приел, че в самият Бизнес-план е обоснован с постигане на целите на мярка 311, видно от точка 2 на същия озаглавена "Очакван резултат след завършване на проекта" и в която в три пункта е доразвита именно целта по чл. 2, т. 2 от Наредба № 30/2008 г. Въз основа на което съдът е приел, че от нормативно прогласените цели, залегнали изрично и в Бизнес-плана, изготвен от жалбоподателя е явно, че предмет на договора за безвъзмездно предоставяне на публични средства не е само създаването и оборудването на ремонтна работилница за селскостопанска техника, а и устойчивото развиване на дейност в тази работилницата, с цел създаването на трайни работни места в селските райони. Въз основа на което съдът не е споделил становището на застъпено от дружеството, че констатациите за неизпълнени финансови показатели, залегнали в бизнес плана, не обосновават наличие на основание за налагане на финансова корекция и че изискване за постигане на точно определени стойности от приходи няма заложени в действащите правни норми, нито в подписания между страните договор. Съдът след като е съобразил относимите правни норми съпоставяйки ги с установените обстоятелства по делото е установил, че в случая административният орган е доказал фактическия състав на нередността и възраженията за противното са неоснователни. По делото се установи по безспорен начин, че за 2014 и 2015 г., две пълни финансови години, не са реализирани целите на финансираната с публични средства инвестиция, макар и същата да е създадена като актив, което води до извод за наличие на бездействие, изразяващо се в неизпълнение на заложените приходи от пряко финансираната с публични средства дейност. Съдът е приел, че е налице и втората предпоставка - нарушение на правото на Европейския съюз и на националното право, свързано с неговото прилагане, тъй като не са изпълнени договорни задължения по т. 4. 12 и т. 4. 17, б. "а" и "д" от Договора за предоставяне на финансова помощ, произтичащи от нормативен акт, чл. 43, ал. 1, т. 1 и т. 5 от Наредба № 30/2008 г., за срок 5 години след сключване на договора за отпускане на финансова помощ да използва придобитите въз основа на одобрения проект активи по предназначение и да не преустановява подпомогнатата дейност поради други причини освен изменящите се сезонни условия за производство. Неизпълнението има за последица нанасянето на вреда на общия бюджет на ЕС, тъй като засяга самата цел на разходването на публични средства, прогласена в чл. 2 от Наредба № 30/2008 г. Съдът е приел, че при определянето на размера на наложената ФК е приложен метод за налагане на финансова корекция от 100 % по реда на т. 30 от Приложение 1 към "Методика за определяне на санкциите след плащане на проекти по ПРСР 2007-2013 г. " при констатирано пълно неизпълнение на заложените приходи от финансираната дейност за две пълни финансови години. Така постановеното решение в тази му част се явява законосъобразно: Съдът е постановил своя акт след изясняване на фактите от значение за правния спор като е изложил подробни аргументи за направените от него изводи от фактическа и правна страна в изпълнение на изискването на чл. 172а, ал. 2 от АПК. Направените от съда изводи кореспондират със събраните по делото доказателства, сред които и заключенията по основна и допълнителна съдебно-икономически експертизи. Безспорно установено по делото е, че след извършеното окончателно плащане по проекта по процесния договор за предоставяне на БФП по мярка 311 "Разнообразяване към неземеделски дейности" от Програмата за развитие на селските райони 2007-2013 г., ползвателят "Агрофирма Статев" ЕООД не реализира заложените в бизнес-плана приходи от инвестицията. Целта на финансирането на конкретната инвестиция е създаването на заетост и повишаване на доходите в селските райони, предвид разпоредбата и на чл. 2, т. 2 от Наредба № 30/2008 г., която се постига с изпълнение на заложените в бизнес-плана приходи от дейността. След като проектът за финансиране е одобрен именно при конкретно заложени в бизнес плана финансови резултати, то неизпълнението им е фактически неизпълнение на договора. Неизпълнението им не съответства и на целите, дейностите и изискванията на мярка 311 "Разнообразяване към неземеделски дейности". Както беше посочено по – горе безспорно е по делото, че между Държавен фонд "Земеделие" и "Агрофирма Статев" ЕООД на основание чл. 31, ал. 2 от Наредба № 30 от 11.08.2008 г., е сключен Договор № 08/311/00484 от 28.06.2012 г., за отпускане на финансова помощ по Мярка 311 "Разнообразяване към неземеделски дейности" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013 (ПРСР), подкрепена от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР). Съгласно т. 4. 12 от договора, ползвателят е длъжен да извърши изцяло одобрената инвестиция в срока по този договор и в съответствие с одобрения Бизнес план и таблицата за одобрените инвестиционни разходи. Съгласно т. 4. 17 от буква "а" до буква "е" от договора ползвателят е длъжен да изпълнява одобрения проект за срок от 5 години от сключване на договора. В случай, че е констатирано неизпълнение, РА прилага санкциите предвидени в чл. 46 и чл. 47 от Наредба № 30 от 11.08.2008 година. Съгласно § 1, т. 19 от Допълнителните разпоредби на Наредба № 30 от 11.08.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка "Разнообразяване към неземеделски дейности" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г., е посочено "проект" е заявление за подпомагане, заедно с всички изискуеми документи, както и съвкупността от материални и нематериални активи и свързаните с тях разходи, заявени от кандидата и допустими за финансиране по ПРСР. В разпоредбата на чл. 26 от Наредба № 30 от 11.08.2008 г. е предвидено, че кандидатите за финансово подпомагане подават в областната дирекция на фонда по чл. 43 УПДФЗ по място на извършване на инвестицията Заявление за подпомагане по образец приложение № 5 и прилагат документи, указани в същото приложение. Според чл. 16, ал. 1 от Наредба № 30/11.08.2008 г., кандидатите представят бизнес план за разнообразяване на дейността по образец (приложение № 3) за период не по-малък от 5 години. Бизнес планът се представя на хартиен и електронен носител, като таблиците, включени в него, са във формат "xls". А в ал. 2 е предвидено, че бизнес планът за разнообразяване на дейността трябва да доказва икономическа жизнеспособност и устойчива заетост за период 5 години, а в случаите като настоящия - за строително-монтажни работи - за 10 години, водещи до реализиране на целите по чл. 2. В § 1, т. 6 от Наредба № 30/11.08.2008 г. е дадена легална дефиниция на понятието "Икономическа жизнеспособност", според което тя е генериране на доходи от дейността, гарантиращи устойчивост на предприятието за периода на бизнес плана. В този смисъл бизнес планът и заявените в него стойности са относими за постигане на целите на мярка 311, тъй като по този начин се доказва икономическата жизнеспособност и устойчива заетост на проекта за съответния период, въз основа на което, правилен се явява извода на първоинстанционния съд, че в случая несъмнено е налице неспазване на т. 4. 12 и т. 4. 17 б. "а" и "д" от Договора, съгласно които ползвателя е длъжен да извърши изцяло одобрената инвестиция в срока по договора, в съответствие с одобрения бизнес план и таблица за одобрените инвестиционни разходи, като изпълнявайки одобрения проект за срок от 5 години от сключване на договора следва да използва придобитите въз основа на одобрения проект активи по предназначение и да не преустановява подпомаганата дейност поради други, причини освен изменящите се сезонни условия за производство. Съгласно чл. 46, ал. 1 от тази наредба, в случай че ползвателят на помощта не изпълнява свои нормативни или договорни задължения след изплащане на финансовата помощ, РА може да поиска връщане на вече изплатени суми заедно със законната лихва върху тях и/или да прекрати всички договори, сключени с ползвателя на помощта, а съгласно ал. 2, РА определя размера на средствата, които трябва да бъдат възстановени от ползвателя на помощта, като взема предвид вида, степента и продължителността на неизпълнението. Степента на неизпълнение по даден проект зависи от неговите последици за дейността като цяло. Продължителността на неизпълнението зависи от времето, през което траят последиците, или възможността за отстраняване на тези последици по приемлив начин. При издаване на решението за налагане на финансова корекция административният орган се е позовал на разпоредбите на чл. 46, ал. 1 и ал. 2 от Наредба № 30 от 11.08.2008 г. и чл. 70, ал. 1, т. 9 във връзка с чл. 72, ал. 1 и чл. 73, ал. 1 от ЗУСЕСИФ и на търговското дружество е определена финансова корекция. Оттук следва извода, че заложените в Бизнес плана финансови показатели са индикатори за изпълнение на проекта и непостигането им води до отмяна изцяло или частично на финансовата помощ на посочените правни основания, предвид което следва да се приеме, че същите не са прогнозни. А още повече, че не е оспорено обстоятелството, че за периода от въвеждане в експлоатацията на инвестицията през 2013 г. до края на приключилата финансова 2015 година е установено пълно неизпълнение на заложените приходи по бизнес план. За прецизност следва да се посочи, че изготвянето на Бизнес плана и предвидените в него стойности са дело на кандидата за получаване на подпомагане, като доказаната чрез него жизнеспособност на инвестицията е била основание да бъде одобрен проектът му за субсидиране от ДФ "Земеделие". Въз основа на гореизложеното настоящият състав изцяло споделя изводите на първоинстанционния съд като обосновани и законосъобразни, предвид което касационната инстанция се възползва от предоставената й от АПК възможност в разпоредбата на чл. 221, ал. 2, изречение второ – добавено с допълнението в ДВ, бр. 77 от 18 септември 2018 г., в сила от 1 януари 2019 година, да препрати към мотивите на първоинстанционния съд. Правилно съдът е възприел изводите на административния орган за наличието на фактическите и правни основания за налагане на финансова корекция. Касаторът "Агрофирма Статев" ЕООД не е ангажирал доказателства в нито в административното, нито в хода на съдебното производство, които да обуславят извод, различен от направения. С оглед на изложените доводи, настоящият състав счита, че съдебното решението в частта, в която е отхвърлена жалбата е правилно. Не са налице основанията за отмяна, релевирани с касационната жалба на дружеството, поради което решението в тази оспорена част следва да бъде оставено в сила. Като краен извод от всичко изложено по двете касационни жалби, настоящият състав приема, че решението е постановено при спазване на съдопроизводствените правила, правилно приложение на материалния закон, същото е и обосновано, тоест то не страда от пророци по чл. 209, т. 3 от АПК. Оплакванията в касационните жалби се преценяват като неоснователни. При извършената на основание чл. 218, ал. 2 от АПК служебна проверка, настоящият състав на ВАС констатира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Предвид това, същото следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора в касационното производство, заявеното искане за заплащане на сторени за производството разноски е неоснователно. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд – Четвърто отделение,