Решение № 16212 от 28.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2995/2019 г.

Решение № 16212 от 28.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2995/2019 г., VIII о., докладчик съдията Станимира Друмева Производството е по реда чл. 176, ал. 1, във връзка с чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по почин на съда за допълване на решение № 11602 от 31.07.2019 г. на Върховния административен съд, осмо отделение, постановено по административно дело № 2995 по описа за 2019 г. Настоящият съдебен състав, за да се произнесе взе предвид следното: С решение № 11602/31.07.2019 г., постановено по адм. дело № 2995/2019 г. на Върховния административен съд, осмо отделение, в производство по реда на чл. 208 и сл. от АПК, е оставено в сила решение № 15/31.01.2019 г. на Административен съд - Добрич, постановено по адм. дело № 623/2018 г., с което е отхвърлена жалбата на ЕТ "Д. Матеев", ЕИК 124022796, против ревизионен акт № Р-03000817006538-091-001/22.05.2018 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - Варна, потвърден с решение № 170/28.09.2018 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - Варна при ЦУ на НАП, с който на Д. Матеев, действащ като ЕТ "Д. Матеев", са установени задължения за годишен и авансов данък по ЗДДФЛ за 2012 г., 2013 г., 2014 г., 2015 г. и 2016 г. в общ размер на 37 250, 17 лв., от които 28 962,10 лв. главница и 8 288,07 лв. лихви, и Д. Матеев е осъден да заплати на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - Варна разноски в размер на 1 647,50 лв. Съдът констатира, че с касационната жалба против оспореното решение на Административен съд - Добрич е направено искане за отправяне на преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз за тълкуване на разпоредби от правото на Европейския съюз, по което искане не се е произнесъл с решението по съществото на спора. Съгласно разпоредбата на чл. 176, ал. 1 от АПК, когато не се е произнесъл по цялото оспорване, съдът по свой почин или по искане на страна по делото постановява допълнително решение. В случая е налице непълнота в диспозитива на решение № 11602/31.07.2019 г. по адм. дело № 2995/2019 г. на Върховния административен съд относно искането с правно основание чл. 629, ал. 3 от ГПК за отправяне на запитване до Съда на Европейския съюз, която следва да бъде отстранена по реда на чл. 176, ал. 1, във вр. с чл. 228 от АПК. В касационната жалба на Д. Матеев, действащ като ЕТ "Д. Матеев", против решение № 15/31.01.2019 г. по адм. дело № 623/2018 г. на Административен съд - Добрич е направено искане за отправяне на преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз по въпроса: правната форма на търговеца – едноличен търговец или юридическо лице, има ли правно значение и може ли да бъде пречка пред свободното предоставяне на услуги и в този контекст как следва да се тълкува разпоредбата на чл. 57, б. "б" от Договора за функциониране на Европейската общност и разпоредбата на § 36, във връзка с чл. 4, т. 1 и т. 2 от Директива 2006/123/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2006 година относно услугите на вътрешния пазар по отношение на сключени договори за наем на земеделска земя от едноличен търговец с регистрация в Република България, включително на земеделска земя, която е негова лична собственост или е притежавана в режим на съпружеска имуществена собственост. Съгласно чл. 267 от Договора за функциониране на Европейския съюз, Съдът на Европейския съюз се сезира с преюдициално запитване от юрисдикцията на държава-членка на Европейския съюз тогава, когато се поставя въпрос от общностното право и когато се прецени, че преюдициалното заключение по него е необходимо за да се постанови правилно съдебно решение. Съгласно чл. 628 от ГПК, приложим на основание препращащата разпоредба на чл. 144 от АПК, когато тълкуването на разпоредба от правото на Европейския съюз е от значение за правилното решаване на делото, българският съд прави запитване до Съда на Европейските общности (от 1.12.2009 г. Съда на Европейския съюз). Съдът, чието решение не подлежи на обжалване, винаги отправя запитване за тълкуване, освен когато отговорът на въпроса произтича ясно и недвусмислено от предишно решение на Съда на Европейските общности или значението и смисълът на разпоредбата или акта са толкова ясни, че не будят никакво съмнение – чл. 629, ал. 3 от ГПК. Анализът на цитираните норми налага извода, че запитване може да бъде направено при неяснота относно тълкуването на приложимите разпоредби на правото на Европейския съюз, относими към конкретния правен спор. Преюдициалното запитване следва да има за предмет тълкуване на конкретна общностноправна норма в контекста на определена националноправна уредба, за да се установи въз основа на това тълкуване противоречието на националното право с норми на европейското право. В конкретния случай не се твърди такава неяснота, не се цитират приложими за решаването на спора норми на общностното право, които да са неясни или непълни и не се иска тълкуване на такива норми, чието пряко приложение да е от значение за правилното решаване на спора по настоящото дело. Цитираните в касационната жалба разпоредби на европейското законодателство, чието тълкуване се иска, са неотносими към конкретния правен спор, касаещ преобразуване на финансовите резултати за отчетните 2012 г., 2013 г., 2014 г., 2015 г. и 2016 г. с разходи, представляващи изплатена рента от ЕТ "Д. Матеев" на Д. Матеев, в резултат на което са установени задължения за данък по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ, ведно с акцесорните лихви, за съответните години. Съгласно чл. 56 от глава 3 "Услуги" на Договора за функциониране на Европейския съюз (ДФЕС), в следващите разпоредби се забраняват ограниченията на свободното предоставяне на услуги в рамките на Съюза по отношение на гражданите на държавите-членки, които са се установили в държава-членка, различна от тази, в която се намира лицето, за което са предназначени услугите. Европейският парламент и Съветът, като действат в съответствие с обикновената законодателна процедура, могат да разширят обхвата на прилагането на разпоредбите на тази глава по отношение на граждани от трети държави, които предоставят услуги и които са се установили на територията на Съюза. Видно от текста на разпоредбата, в глава 3 "Услуги" на ДФЕС са регламентирани отношенията на договаряне между субектите, предоставящи услуги, когато те са граждани на различни държави-членки, а не отношенията на договаряне между субекти, установили се в една държава-членка, какъвто е конкретния казус. Съгласно чл. 57, изречение последно от ДФЕС, без да се засягат разпоредбите на главата относно правото на установяване, лицата които предлагат услуги имат право, за да ги осъществяват, временно да упражняват своята дейност в държавата-членка, където се предоставя услугата, при същите условия, каквито тази държава прилага спрямо своите собствени граждани. Текстът на разпоредбата отново сочи, че е относима към лицата, които предоставят услуги на територията на друга страна-членка, поради което е ирелевантна за спора и тълкуването й не би довело до различен правен резултат. Неотносима към предмета на спора е и посочената в касационната жалба разпоредба на § 36, във връзка с чл. 4, т. 1 и т. 2 от Директива 2006/123/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2006 година относно услугите на вътрешния пазар, тъй като чл. 2, § 3 уточнява, че Директива 2006/123/ЕО не се прилага в областта на данъчното облагане и настоящото производство попада в това изключение. Както се посочи, разпоредбата на чл. 628 от ГПК поставя като условие за отправяне на запитване тълкуването на разпоредба на правото на Европейския съюз от значение за правилното решаване на делото, каквато преюдициалност в случая не е налице, и искането да е за тълкуване на конкретна, относима за спора норма или акт от правото на Европейския съюз, каквито не се сочат. По изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че не са налице предпоставките по чл. 629, ал. 3 от ГПК за отправяне на преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз, поради което искането следва да бъде оставено без уважение като неоснователно. Водим от горното и на основание чл. 176 от АПК и чл. 629 от ГПК, във връзка с чл. 228 от АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,