Решение № 11525 от 31.10.2016 г. на ВАС по адм. д. № 271/2016 г.

Решение № 11525 от 31.10.2016 г. на ВАС по адм. д. № 271/2016 г., I о., докладчик съдията Благовеста Липчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно - осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба от "К." ЕООД, гр. С. срещу Решение № 6760 от 05.11.2015 г., постановено по адм. дело № 7408/2014 г. по описа на Административен съд - С. град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Ревизионен акт № 2021308564/31.01.2014 г., издаден от началник сектор " Ревизии" в Дирекция "Контрол" и главен инспектор по приходите при ТД на НАП - С., потвърден в обжалваната част с Решение № 1106/19.06.2014 г. на Директора на Дирекция "ОДОП" - С. Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост и в противоречие с материалния закон, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Сочи, че събраните доказателства установяват реалното осъществяване на спорните доставки. В подкрепа на тезата си излага подробни доводи в жалбата и претендира отмяна на атакуваното решение и отмяна на РА, ведно с присъждане на осъществените разноски. Ответникът по касационната жалба - Директорът на Дирекция "ОДОП"- С., чрез процесуален пълномощник, изразява становище за нейната неоснователност и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, тричленен състав на първо отделение, след като прецени валидността и допустимостта на решението в изпълнение на изискването на чл. 218 от АПК, както и наведените в жалбата касационни основания, за да се произнесе, взе предвид следното: Предмет на производството пред Административен съд - С. град е законосъобразността и обосноваността на Ревизионен акт № 2021308564/31.01.2014 г., издаден от началник-сектор "Ревизии" в Дирекция "Контрол" и главен инспектор по приходите при ТД на НАП - С., потвърден в обжалваната част с Решение № 1106/19.06.2014 г. на Директора на Дирекция "ОДОП" - С. За да обоснове преценката си за неоснователност на релевираната жалба, първоинстанционният съд е приел, че ангажираните доказателства не установяват реалното извършване на спорните доставки, с оглед на което законосъобразно органите по приходите са отказали признаване на право на приспадане на данъчен кредит по тях. Обжалваното решение е валидно и допустимо, но неправилно като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в резултат на които спорът е останал неизяснен от фактическа страна. Дължимата преценка за законосъобразност на оспорения РА на първо място е обусловена от проверката дали същият е издаден от компетентни органи. В тази връзка първоинстанционният съд не е изложил никакви фактически и правни съображения, които да обосновават извод за валидност на РА. Тъй като по аргумент от чл. 220 АПК за настоящата инстанция е препятствана възможността за фактически установявания, то този пропуск на първоинстанционния съд осуетява и проверката за прилагането на материалния закон. Следва да се посочи, че липсват конкретни фактически изводи, основани на преценка на събраните доказателства поотделно и съвкупност и досежно процесните доставки, което е допълнителен аргумент да се приеме, че спорът е останал неизяснен от фактическа страна. Този порок на обжалваното решение налага неговата отмяна и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд, които след изрични фактически установявания следва да прецени валидността на РА и съответствието му с материалния закон. Така мотивиран и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на Първо отделение