Решение № 11504 от 6.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 10221/2009 г.

Решение № 11504 от 6.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 10221/2009 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Марио Димитров Производството е по реда на чл. 237 и след от Административнопроцесуалния кодекс . Образувано е по молба на Валентин Богданов Костадинов, в качеството му на собственик на ЕТ "Валентин Костадинов Пингаров" - с. Кулата, чрез пълномощника адв. Анастасия Гебева за отмяна на влязло в сила съдебно решение № 8387 от 28.09.2005 год., постановено по адм. д. № 654/05 год. на Върховния административен съд, първо отделение, с което е оставено в сила решение № 575 от 19.11.2004 год. по адм. д. № 277/03 год. на Благоевградския окръжен съд. В молбата се твърди, че в хода на производството е било направено искане за спирането му до приключване на производството по н. о. х. д. № 47/05 год., но то не е уважено. Твърди се още, че с влязла в сила присъда на Благоевградския окръжен съд е оправдан по повдигнатите обвинения за извършени престъпления по чл. 311, ал. 1 във вр. с чл. 26 и чл. 20, ал. 3 от НК, изразяващи се в умишлено склоняване на служители във фирмата му да съставят официални документи - 24 бр. ЕАД, като в клетка 47 са удостоверили неверни обстоятелства, изразяващи се в многократно намаляване на дължимите митни сборове и създаване на реални условия те да бъдат гарантирани пред Митница Кулата и Митническо бюро Суходол към Митница "Аерогара София" с намалена банкова гаранция в размер на 30 000лв. с цел да бъдат използвани като доказателство за тези обстоятелства. В молбата се посочва, че влязлата в сила присъда следва да се разглежда като ново писмено доказателство по смисъла на чл. 239, т. 1 от АПК, като се излагат подробни доводи в какво се изразяват новите обстоятелства. Моли, да се постанови решение, с което да отмени решението на тричленния състав на Върховния административен съд, първо отделение, с оставеното с него в сила решение на Окръжен съд - гр. Благоевград и да върне делото за ново разглеждане от друг състав. Ответникът - директор на Регионална митническа дирекция - гр. София не е взел становище. Ответният по молбата началник на Митница-Кулата не е взел становище. Заинтересованата страна - ЕТ "Спиро Михайлов - Михаела-95", гр. Петрич, редовно призована не се явява и не взема становище по искането. Върховният административен съд, петчленен състав на първа колегия, като обсъди събраните по делото доказателства и доводите на страните, намира за установено следното: С решение № 8387 от 28.09.2005 год. по адм. д. № 654/05 год. на Върховния административен съд, първо отделение, е оставено в сила решение № 575 от 19.11.2004 год. по адм. д. № 277/03 год. на Благоевградския окръжен съд, с което е отхвърлена жалбата на ЕТ "Валентин Костадинов - Пингаров" против решение № В-26/06.03.2003 год. на директора на РМД-София, с което е потвърдено Постановление за принудително събиране на публични държавни вземания № 74/28.10.2002 год. на началника на Митница-Кулата, с което е задължен, заедно с ЕТ "Спиро Михайлов - Михаела-95", гр. Петрич, да заплатят сума в размер на 32 743 лв., от които 8 743 лв. ДДС, 24 000 лв. акциз и лихва от 10.03.2002 год. до плащане на задължението. С искането за отмяна е представено заверено копие от присъда № 353 от 14.09.2006 год. на Окръжен съд - гр. Благоевград, влязла в сила на 27.01.2009 год., с която Валентин Богданов Костадинов и други лица за били признати за невинни по въведените обвинения, като за Валентин Богданов Костадинов обвинението е за това, че в качеството си на длъжностно лице - собственик и управител на ЕТ "Валентин Костадинов - Пингаров", действайки при условията на продължавано престъпление, в съучастие като подбудител, умишлено е склонил подсъдимите Василка Гущерова, Марияна Димитрова и Камелия Янакиева, да съставят официални документи (ЕАД-та описани в присъдата), като в клетка 47 на посочените ЕАД-та са удостоверили неверни обстоятелства, изразяващи се в многократно намаляване на дължимите митни сборове и създаване на реални условия те да бъдат гарантирани пред Митница Кулата и Митническо бюро Суходол към Митница "Аерогара София" с намалена обща банкова гаранция и с цел да бъдат използвани като доказателство за тези обстоятелства. Съгласно чл. 240, ал. 1 от АПК отмяна може да се иска в едногодишен срок от възникването на основанието за отмяна, а когато то предхожда решението, чиято отмяна се иска - от влизането в сила на решението. Според алинея втора на същия текст искането не може да бъде подадено по-късно от три месеца от узнаване на основанието за отмяна, а в случаите по чл. 239, т. 5 от узнаване на решението. От данните по делото не се установява към кой момент молителят е научил за влизането на присъдата в сила, поради което следва да бъде прието, че молбата е подадена в срок, заради което се явява допустима и следва да бъде разгледана. Разгледано по същество искането за отмяна е неоснователно. Съгласно чл. 239, т. 1 от АПК актът подлежи на отмяна когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Следователно отнася се за непълнота на фактическия или доказателствения материал, която се разкрива след като решението е влязло в сила и тя не се дължи на процесуално нарушение на съда или небрежност на страната. Под "нови обстоятелства" следва да се разбират такива факти от действителността, които спрямо спора са от значение на юридически или доказателствени факти, които да са нови, т. е. да не са включени във фактическия материал по делото, те да са подкрепени с писмени доказателства. Под "нови писмени доказателства" следва да се разбират не само потвърдените с писмен документ новооткрити обстоятелства, а и новооткрити или новосъздадени документи относно факти, които са били твърдяни през висящността на делото, но не са могли да бъдат доказани поради липса на тези документи. Важно и съществено условие е, новите обстоятелствата или новите писмени доказателства да не са били известни на страната, която се позовава на тях. Съгласно чл. 300 от ГПК (нов), който е аналогичен на разпоредбата на отменения чл. 222 от ГПК (отм.), намиращ приложение по силата на препращащата разпоредба на чл. 144 от АПК, влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. За тези обстоятелства присъдата се ползва със сила на присъдено нещо. В този смисъл влязлата в сила присъда след приключването на съдебното производство по обжалването на административен акт може да се разглежда като "ново обстоятелство" или "ново писмено доказателство" по смисъла на чл. 239, т. 1 от АПК. Но това не е безусловно и във всички случаи, а единствено и само тогава, когато е налице тъждество между деянието, предмет на присъдата, и елементите на административния акт, който е предмет на разглеждане в съдебното производство по обжалването му. Предвид на данните по делото не може да бъде прието, че в случая е налице подобно тъждество. Постановление за принудително събиране на публични държавни вземания № 74/28.10.2002год. на началника на Митница-Кулата, което е предмет на съдебно обжалване, има за предмет установяване на задължения на едноличния търговец в качеството му на солидарно отговорно гарантиращо лице съгласно разпоредбите на ЗМ и ППЗМ, а предмет на присъдата е) не (извършено документно престъпление във връзка с дейността на едноличния търговец като гарантиращо лице по ЗМ и ППЗМ. Казано по друг начин, спорът в наказателното производство е бил свързан с въпросът дали при извършване на дейността като гарант търговецът е създавал и използвал документи с невярно съдържание, а въпросът, че такава дейност е извършвана, последица от която е ангажиране на отговорността с процесното ППСПДВ, изобщо не е бил спорен. Предвид на гореизложеното в случая не може да се приеме, че влязлата в сила присъда на Благоевградския окръжен съд има качеството на ново писмено доказателство или на ново обстоятелство по смисъла на чл. 239, т. 1 от АПК, което да обуславя отмяна на акта, поради което направеното искане за отмяна по реда на чл. 239, т. 1 от АПК на влязлото в законна сила решение на Върховния административен съд се явява неоснователно и следва да бъде отхвърлено. Водим от горното и на основание чл. 244, ал. 1 от АПК Върховният административен съд, Първа колегия, петчленен състав,