Решение № 8579 от 11.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 10588/2014 г.

Решение № 8579 от 11.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 10588/2014 г., III о., докладчик председателят Панайот Генков Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Водоснабдяване и канализация" ЕАД със седалище и адрес на управление гр. Б., чрез процесуалния му представител юрк. З., срещу решение № 1431/17.06.2014 г., постановено по адм. дело № 1075/2014 г. на Административния съд - В., с искане за отмяната му като неправилно поради нарушение на материалния закон и на съдопроизводствените правила - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Поддържа доводи, че решението е постановено в противоречие със Закона за водите (ЗВ), Тарифата за таксите за правото за водоползване и/или разрешеното ползване на воден обект, приета с ПМС № 154/28.07.2000 г. Моли за присъждане на направените разноски по делото и пред двете съдебни инстанции. Ответникът по делото - директорът на Басейновата дирекция за управление на водите в Черноморски район - гр. В., в представен по делото отговор на касационната жалба чрез процесуалния си представител - юрк. С., оспорва касационната жалба, като я счита за неоснователна и моли решението на първоинстанционния съд като правилно да бъде оставено в сила. Моли също и присъждане на направените по делото разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд - трето отделение, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, тя е неоснователна. С обжалваното решение Административният съд - В., е отхвърлил жалбата на "Водоснабдяване и канализация" ЕАД - гр. Б., със седалище и адрес на управление гр. Б., кв. "П.", ул. "Г. В. В." №..., ЕИК *********, с представител Г. Й. Т. срещу акт за установяване на публично държавно вземане за дължима сума - главница в размер на 150 000 лв., представляваща такса за правото на водовземане за питейно-битови нужди от воден обект язовир "К." с общ обем 233,550 млн. куб. м, изграден на река Л. К., на 3,0 км над с. К., община С., област Б., с място на водовземане водовземна кула на язовир "К." съгласно разрешително за водоползване № 0308/20.05.2004 г. от язовир "К.", издадено от министъра на околната среда и водите, изменено с решение № 256/17.08.2010 г. на министъра на околната среда и водите. Таксата е изчислена съгласно чл. 8, ал. 1 и чл. 10, ал. 1 от Тарифата за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване (с единичен размер на таксата от 0,02 лв./куб. м за периода 1.01-31.12.2012 г., като така определената сума е дължима ведно със законната лихва, считано от 1.04.2013 г. Съдът е установил, че таксата е определена на базата на показание на разходомерно устройство съгласно справки за ежемесечно отчитане на воден баланс на язовир "К.", отразено в констативен протокол № 135Б/14.05.2013 г., като годишните иззети водни количества от язовира са 47 847 000 куб. метра, определени за питейно-битови нужди. Съдът е приел, че размерът на дължимата такса за питейно-битови нужди за този период е определен на 956 940 лв. съгласно чл. 2, ал. 1 и 2 от Тарифата за таксите за правото на водоползване и/или разрешено ползване на воден обект за втора категория повърхностни води с корекционен коефициент 0,5 и единичен размер на таксата 0,02 лв./куб. метър. Установено от съда е, че от посочената сума дружеството е заплатило сума в размер на 806 940 лв., като остатъкът до общия размер на дължимите такси за този период е 150 000 лева. Въз основа на така установеното административният съд е приел, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, в съответствие с изискването за форма, като при издаването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и при спазване на материалноправните разпоредби. Постановеното решение е правилно. При правилно изяснена фактическа обстановка са направени обосновани и законосъобразни изводи, които се споделят от настоящата инстанция. Оспореният пред Административния съд - В., АУПДВ е издаден на основание чл. 195б, ал. 1 и 2 от ЗВ във вр. с чл. 194, ал. 1, т. 1, б "а" и ал. 2 от ЗВ във вр. чл. 166 от ДОПК и чл. 8, ал. 1, чл. 10, ал. 1 и чл. 15, ал. 1 от Тарифата за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване (обн., ДВ, бр. 50 от 1.07.2011 г.). Съгласно чл. 194, ал. 1, т. 1, б. "а" и "б" от ЗВ за правото на използване на водите се заплаща такса за водовземане от повърхностни води и подземни води. Съгласно чл. 194, ал. 2 от ЗВ таксата по ал. 1, т. 1 се определя на базата на отнетия обем вода, освен в случаите на водовземане от минерални води. Безспорно по делото е установено, че "Водоснабдяване и канализация" ЕАД - гр. Б., е титуляр на разрешително за водоползване № 0308/20.05.2004 г. от язовир "К.", издадено от министъра на околната среда и водите. Разрешението е с начален срок на действие 20.05.2004 г. и краен срок - 20.05.2020 г. За предоставеното право на водовземане "Водоснабдяване и канализация" ЕАД - гр. Б., дължи такса, която се определя на базата на отнетия обем вода по показания на монтирано работещо и отговарящо на нормативните изисквания измерващо устройство - канали тип "Паршал", 2 бр. мерителни участъци и съответно 2 бр. капацитивни датчици. Таксата е годишна и се внася от титуляря на разрешителното не по-късно от 31 януари на следващата година. За периода 1.01-31.12.2012 г. касационният жалбоподател е заплатил такса в размер на 806 940 лв. - видно от представените по делото извлечения от сметки. Със заповед № 49/1.04.2013 г. на директора на Басейновата дирекция за Черноморски район е назначена нарочна проверка за установяване на обстоятелства и определяне на размера на дължимите такси на титулярите на 29 разрешителни за водовземане/ползване и воден обект по списък, неразделна част от заповедта. Съгласно констативен протокол № 135Б/14.05.2013 г. на базата на показание на разходомерно устройство съгласно справки за ежемесечно отчитане на воден баланс на язовир "К." за периода 1.01-31.12.2012 г. годишните иззети водни количества от язовир "К." са определени на 47 847 000 куб. метра. За 2012 г. "Водоснабдяване и канализация" ЕАД - гр. Б., е изпратило декларация по чл. 194б от ЗВ от 18.01.2013 г. и справка за иззети водни количества от язовир "К.". В декларацията и справката към нея иззетите водни количества и дължимата такса за тях са изчислени за по-малко количество иззети води от язовира - 40 347 000 куб. м, и не са включени иззетите количества за технологични води за ПСПВ "К.". Обосновано съдът е приел, че спорният момент е свързан с начина, по който следва да бъде изчислявана таксата за заплащане на правото на водоползване за периода 1.10-31.12.2012 г. на базата на отчитането и показанията на разходомерното устройство и съгласно справки за ежемесечно отчитане на водния баланс на язовир "К.", обективирано в констативен протокол от 14.05.2013 г. Направеното от решаващия съд заключение, че в хипотезата на чл. 194, ал. 2 от ЗВ във вр. с чл. 194, ал. 1, т. 1, б. "а" дължимата такса е на базата на отнетия обем вода съгласно показанията на измерващото устройство, като включва не само реално използвания обем, а цялото количество отнета вода от водните обекти, които дружеството ползва, освен в случаите на водоползване от минерални води, е правилно и се споделя от настоящата съдебна инстанция. Поради това съдът правилно е извел извод, че оспореният акт е постановен при спазване на разпоредбите на Тарифата за таксите за правото на водоползване, приета с ПМС № 154 на МС от 28.07.2000 г., като правилно е определен размерът на дължимата такса в съответствие с критериите, посочени в чл. 194, ал. 2 от ЗВ, като се дължи такса за цялото количество иззета вода от водния обект. Липсват законови основания да се приеме, че количеството вода, която се използва за технологични нужди от пречиствателната станция, се връща обратно в реката, и това количество не представлява отнето количество вода по смисъла на чл. 194, ал. 2 от ЗВ, тъй като в закона няма понятие "технологични нужди", и в тази връзка административният орган не е нарушил закона, като е приел, че размерът на таксата е правилно определен в съответствие с чл. 194, ал. 6 от ЗВ. При липса на твърдените в касационната жалба касационни основания за неправилност на решението, предвидени в чл. 209, т. 3 от АПК, и след извършена служебна проверка на решението за валидността и допустимостта му настоящата инстанция счита, че касационната жалба е неоснователна, а оспореното решение следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора и предвид направеното искане от процесуалния представител на ответника по касационната жалба следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лв. на основание Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд - трето отделение,