Решение № 6969 от 24.6.2025 г. на ВАС по адм. д. № 7981/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на П. Х. Т., подадена чрез процесуален представител адв. Н. Латев от АК Пазарджик, срещу Решение 2185/ 06.06. 2024 г., постановено по административно дело 96/ 2023 г. на Административен съд- Пазарджик (АС Пазарджик). Съдебното решението се оспорва като неправилно на основанията посочени в чл. 209 АПК. Моли да се отмени съдебния акт на АС Пазарджик и да се уважат предявените искове, като основателни и доказани. Касационният жалбоподател- П. Т. в открито съдебно заседание, излага факти свързани със случая и посочва, че не е поискал високо обезщетение. Моли при наличието на основания да се уважи иска. Ответникът- Столична дирекция на вътрешните работи (СДВР), в писмен отговор на касационната жалба, подаден чрез юрисконсулт Николов, изразява доводи в подкрепа на искането за оставяне в сила на обжалваното съдебно решение. Ответникът- Главна Дирекция "Борба с организираната престъпност" (ГД БОП), в подадения писмен отговор и в открито съдебно заседание чрез юрисконсулт Бонев намира, че първоинстанционният съд е събрал необходимите правнорелевантни доказателства от значение за делото и мотивите на съдебния акт съответстват на събраните доказателства. Счита, че решението на съда е правилно и изчерпателно мотивирано. Във връзка с тези доводи, моли да се отхвърли касационната жалба. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото прие следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, което я прави процесуално допустима. Касационният състав на ВАС трето отделение намира, че жалбата е неоснователна. Производството пред административния съд е образувано по искова молба на П. Т., подадена чрез пълномощника адв. Латев срещу СДВР и ГДБОП, с искане за присъждане на обезщетение в размер на 2000 лева за претърпени неимуществени вреди. С обжалваното съдебно решение е ОТХВЪРЛЕН иска на П. Т., чрез пълномощника адв. Латев срещу СДВР и ГДБОП, за присъждане на обезщетение в размер на 2000 лева, ведно със законната лихва от 30.01.2018г., до окончателното изплащане на сумата, за неимуществени вреди, причинени от незаконосъобразни действия на служители на СДВР и ГДБОП, изразяващи се в претърсване на къщата, която обитава в [населено място], обл. Пазарджик, [улица] прилежащите и помещения вкл. двор, автомобил и гараж. Административният съд установил, че на 30.01.2018г. била съставена Заповед за задържане на лице в 07,30 часа в [населено място] от Ч. Георгиев инспектор при ГДБОП, с която на основание чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР и във връзка със съпричастност към извършено престъпление по чл.142 от НК по ДП 25/ 2017г., по описа на СДВР ищецът бил задържан за срок от 24 часа. Препис от заповедта била връчена срещу подпис на задържаното лице. В същата е вписано, че П. Т. е освободен на същата дата в 17, 50 часа. На същата дата в 07,35 часа бил изготвен протокол за личен обиск на лице- П. Т., съставен от Ч. Георгиев инспектор при ГДБОП, на основание чл.80, ал.1 от ЗМВР, в който било отразено, че при извършването му не са намерени вещи. Препис от протокола срещу подпис бил връчен на ищеца, с вписването от него, че няма възражения. На 30.01.2018г. за времето от 07,50 часа до 09,25 часа било проведено претърсване от Трънчев- ст. разследващ полицай при Сектор БОП- Пловдив, в присъствието на поемни лица, ищецът, неговата съпруга и експерт ЕКД в НТЛ при РУ Септември по повод получени данни за извършено престъпление от общ характер по ДП 513ЗМК253/ 2017г. по описа на СДВР, съдържаща се в справка 1266р-2256/ 30.01.2018г. в къща и жилищни помещения, находящи се в [населено място], [улица], ползвана и обитавана от ищеца. В помещение, обособено като кухня на първия етаж, вляво в чекмедже под мивката се открили и иззели части за огнестрелно оръжие: затворен блок черен на цвят, без сериен номер; дръжка за пистолет черна на цвят метална със сериен номер 54216 и един пълнител черен на цвят, без патрони в него и без сериен номер. За така извършеното процесуално- следствено действие бил съставен протокол, подписан без възражения от присъстващите лица, с вписване от страна на ищеца, че ще даде обяснения на по- късен етап. Препис от протокола бил връчен на последния срещу подпис. По искане на прокурор при СГП, с Определение по НЧД 500/ 2018г., по описа на СГС, НО, на основание чл. 161, ал.2 от НПК бил одобрен протокола за извършеното претърсване и изземване. В съдебния акт са обсъдени свидетелските показания на св. Н. и св. Х. Т., които дават сведения за обстоятелства свързани с описаните събития, както и вътрешните преживявания на ищеца. Решаващият съд от правна страна преценил, че искът е предявен от надлежна страна срещу юридическото лице (ЮЛ) на отговорния административен орган, и затова същият е процесуално допустим. Разгледан по същество, искът е преценен, като НЕОСНОВАТЕЛЕН. Посочил, че видно от приложената преписка, действията по задържане и престоя на ищеца в служебни помещения на СДВР на процесната дата представляват изпълнение на индивидуален административен акт- заповед за задържане на лице. Според административният съд не почивало върху доказателствената маса и твърдението, че претърсването в жилището, обитавано от ищеца е протекло в разрез със законовите норми. Разместванията на мебели и разхвърлянето на вещи в домът на ищеца, каквито данни са налице в показанията на разпитаните по делото свидетели, които съдът кредитирал отчасти, не обуславяли причиняването на претендираните вреди, вкл. и тези за причиненото безпокойство на намиращите в претърсваните помещения лица. Не приел тезата на ищеца, че претърсването е необосновано продължително. Според административният съд по делото не са ангажирани доказателства, от които да е видно, че действията по претърсване и изземване са се отразили неблагоприятно върху здравословното състояние на съпругата на ищеца. Намерил, че не е налице хипотезата на чл.204, ал.4 от АПК, сочена от ищеца като незаконосъобразни действия на служители на ГДБОП и СДВР. Не се доказало твърдяното незаконно фактическо действие. Достигнал извод, че не е било доказано незаконосъобразно действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата, при или по повод изпълнение на административна дейност, което е предпоставка за основателност на предявения иск за обезщетение по реда на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. Обжалваното решение е ПРАВИЛНО. Обжалваното решение е постановено от компетентен съд, функциониращ в надлежен състав и в пределите на правораздавателната му власт. Решението е издадено в писмена форма, подписано е от съдията, който го е постановил и отговаря на изискванията, при които делото може да се разгледа и реши по същество. Неоснователни са релевираните доводи в касационната жалба, че решението на АС Пазарджик е необосновано и немотивирано. Изложените от първоинстанционния съд мотиви, са обосновани и изведени при надлежно установена фактическа обстановка и след анализ на приложимия материален закон. Съдържанието на решението отговаря на предмета на делото с изложени конкретни правни изводи по спорните въпроси- чл. 172а, ал. 2 АПК. Съдът се е съобразил с изискването на чл. 154 от ГПК, във вр. с чл. 204, ал. 5 от АПК за разпределянето на доказателствената тежест. Решението на административния съд е постановено при спазване на съдопроизводствените правила. На страната са осигурени всички процесуални възможности да докаже своите твърдения. Правилни са изводите на съда по отношение състава на претендираната отговорност, регламентирана в чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Вредите в производството по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ не се презюмират, а подлежат на пълно и всестранно доказване - чл. 153, чл. 154, ал. 1 ГПК, във вр. с § 1 от ЗОДОВ. Доказателствената тежест е за ищеца, който трябва да докаже обстоятелствата, на които основава претенцията си, което в случая не е сторено. Административният съд правилно е отхвърлил иска с правно основание чл. 1, ал. 1 Закона за отговорността на държавата и общините за вреди, предявен от П. Т. срещу СДВР и ГДБОП. Обосновано е приел в мотивите си, че не са налице предпоставките на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за ангажиране на предвидената в закона отговорност за имуществени вреди. В случая твърденията на касатора за незаконосъобразни действия на СДВР и ГДБОП, които да причинят вреди са останали недоказани. От представените по делото доказателства следва извода, че ищецът не е доказал по безспорен начин длъжностни лица при ответника да са извършвали незаконни действия при влизането в имота на лицето на 30.01. 2018 г. Неоснователни са доводите, изтъкнати в касационната жалба, за уважаване на исковата претенция, поради факти, свързани със задържането на касатора на 30.11.2018г. по реда на ЗМВР. За самото задържане за 24 часа има издадена на основание чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР- Заповед за задържане на лице в 07,30 часа в [населено място], общ. Белово на Ч. Георгиев инспектор при ГДБОП. За същата заповед няма данни да е обжалвана. С това фактът на извършеното задържане е в съответствие със закона. Тази фактическа обстановка се установява и от останалите доказателства по делото. Действията на служителите на ответника по задържане на ищеца са осъществени в изпълнение на законовоустановените правомощия по ЗМВР и издадената заповед за задържане. Същите са били насочени с цел обезпечаване на процесуалноследствени действия по воденото досъдебно производство. Правилен е извода на съда за неоснователност на претенциите за неимуществени вреди от извършени незаконосъобразни действия на служители на ответниците, изразяващи се претърсване и личен обиск. Процесната проверка личен обиск е с по- нисък интензитет на засягане на личната сфера и обоснована, предвид необходимостта от бързина и оперативност в образуваното досъдебно производство. Изводът на съда се основава на събраните по делото доказателства, обсъдени в тяхната взаимовръзка. В случая е спазено изискването на чл.82, ал.3 ЗМВР, съгласно което "обискът и проверката по чл.81 се извършват по начин, който не уронва честта и достойнството на гражданите". Не са били доказани незаконосъобразни действия, с които да са накърнени правата на ищеца П. Т.. Правилен е извода на съда, че претърсването в жилището, обитавано от ищеца е съобразено със законовите норми. Протоколът от проведеното процесуално следствено действие е одобрено от съда по реда на чл. 161, ал.2 от НПК, поради което изпълнено изискването за неговата законосъобразност, съответно причинените по време на извършването му размествания на мебели и разхвърлянето на вещи в домът на ищеца, не обуславят причиняването на претендираните вреди. Видно от изготвения за това протокол претърсването е било проведено относително кратко и с разумна продължителност. Правилни са изложените доводи от административния съд, които обосновават извода, че действията на служителите на СДВР и ГДБОП са правомерни. Съответно за липсата на незаконни действия елемент от фактическия състав на претендираното субективно право на обезщетение. Няма данни при личния обиск и претърсването да са извършени непропорционални действия или силови интервенции, излизащи извън рамката на обичайно приложимите методи. Действията на служителите на СДВР и ГДБОП не могат да бъдат определени като незаконосъобразни в нарушение на чл. 8, ал. 1 КЗПЧОС. В случая не е доказано по безспорен начин наличие на претърпяна вреда от страна на ищеца, която да произтича пряко от незаконосъобразни действия. Видно от установената по делото фактическа обстановка, в хода на съдебното производство, ищецът не е доказал по безспорен и категоричен начин незаконосъобразни действия на ответниците. Съответно не следва да се реализира търсената в обхвата на исковата молба отговорност на ответните администрации по чл. 4, ЗОДОВ, чл. 82 ЗЗД, във вр. с § 1 от ЗОДОВ. По изложените съображения, първоинстанционното решение, с което е отхвърлен иска за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди е постановено в съответствие с материалния закон. Поради това обжалваното решение като правилно следва да се остави в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд- трето отделение,