Решение № 522 от 2.01.2014 г. на ВКС по н. д. № 1834/2013 г.

Решение № 522 от 2.01.2014 г. на ВКС по н. д. № 1834/2013 г., II н. о., НК, докладчик съдията Биляна Чочева Производство пред ВКС е по реда на чл. 420, ал. 2, вр. чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК и е образувано по искане на осъдения Р. Х. А. за възобновяване на НОХД № 220/2013 г. на Търговищкия районен съд и изменение на постановената по него присъда № 31/09.05.2013 г., с която същият е бил признат за виновен в извършването на престъпление по чл. 152, ал. 3, т. 5, вр. ал. 2, т. 1, вр. ал. 1, т. 2, вр. чл. 18, ал. 1 и вр. чл. 29, ал. 1, б. "а" от НК - за това, че на 11.01.2013 г., в гр. Т., при условията на опасен рецидив, е направи опит да се съвкупи с ненавършилата 18-годишна възраст Ф. М., поради което и във вр. с чл. 58а ал. 1 от НК му е било наложено наказание 2 години лишаване от свобода., което да изтърпи при първоначален строг режим в затвор. В саморъчно изготвено от осъдения искане, озаглавено жалба, са изложени бланкетни оплаквания, съотносими към основанията възобновяване съгласно чл. 422, ал. 1, т. 5, вр. чл. 348, ал. 1, т. 1-3 от НПК, като се претендира отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане на първата инстанция. В с. з. пред ВКС осъденият, редовно призован, не се явява, като същият изрично е заявил отказ да присъства лично. Назначеният му служебен защитник поддържа направеното искане за възобновяване и единственото, което добавя е, че наложеното му наказание е несправедливо. Прокурорът от ВКП намира искането за възобновяване за неоснователно. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка за наличието на основанията за възобновяване, намери следното: Искането за възобновяване е допустимо, тъй като се вмества в изискуемия по чл. 421, ал. 3 от НПК 6-месечен срок, считано от влизане в сила на присъдата. Разгледано по същество обаче, то е НЕОСНОВАТЕЛНО, предвид следните съображения: От материалите по делото е видно, че производството по делото е протекло по реда на съкратено съдебно следствие по глава 27 от НПК, тъй като в съгласие с чл. 371, т. 2 от НПК подсъдимият е признал изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се е съгласил да не се събират доказателства за тях. Същият е направил този процесуален избор след като са му били разяснени правата съобразно изискването по чл. 372, ал. 1 от НПК. Впоследствие съдът е обявил, че при постановяване на присъдата ще ползва направеното самопризнание, очевидно приемайки, че то се подкрепя от събраните на ДП доказателства. Подробни аргументи в тази посока е изложил в мотивите си. Въз основа на признатите факти и доказателствата, които ги подкрепят, законосъобразно подсъдимият е бил признат за автор на инкриминираното му престъпление по чл. чл. 152, ал. 3, т. 5, вр. ал. 2, т. 1, вр. ал. 1, т. 2, вр. чл. 18, ал. 1 и вр. чл. 29, ал. 1, б. "а" от НК. Съответно, не се откриват съществени процесуални нарушения, нито е налице неправилно приложение на материалния закон. Няма основание и да се счита, че наложеното на А. наказание е явно несправедливо. Правилно е отчетено, че то следва да бъде определено при условията на чл. 58а ал. 1 от НК, а не по чл. 58а ал. 4, вр. чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК. В тази връзка подробно е разяснено, че липсват многобройни и/или изключителни обстоятелства, които преценени в контекста на минимума на предвиденото наказание да обуславят несъразмерната му тежест. Извън това законосъобразно е прието, че не са налице и предпоставките по чл. 58, б. "а", вр. чл. 55 от НК, доколкото подсъдимият е проявил упоритост при осъществяване на намерението си за съвкупление, а недовършеността на опита се дължи на яростната съпротива на пострадалата. Същевременно, при отмерване на наказанието съобразно техниката по чл. 58а ал. 1 от НК в размер на 3 години лишаване от свобода (което е минималното предвидено за престъплението по чл. 152, ал. 3 от НК), намалено с 1/3 и налагане на такова от 2 години лишаване от свобода, първоинстанционният съд ясно е отразил, че е отчел степента на довършеност на опита. В искането не се съдържат доводи за неотчетени други обстоятелства със смекчаващ характер, нито ВКС констатира, такива, които да налагат промяна на наложеното наказание. Предвид изложените съображения ВКС намира, че направеното искане за възобновяване следва да бъде оставено без уважение. С оглед изложеното, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение