Решение № 2174 от 1.3.2023 г. на ВАС, IV о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие , подадена чрез упълномощен юрисконсулт Гачев, против решение 5097 от 27.07.2022 г., постановено от Административен съд София - град, Трето отделение, 34 състав, по адм. д. 6570/2021 г. С касационната жалба и с писмено становище от 02.02.2023г. се твърди неправилност на обжалваното решение, поради нарушения на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касационният жалбоподател оспорва изводите на първоинстанционния съд за липса на мотиви в оспореното уведомително писмо и твърди, че това не е съществено нарушение, водещо до отмяна на процесния адм. акт. Излага съображения, че не е налице допуснато от органа нарушение на административнопроизводствените правила по чл. 35 и сл. АПК, а напротив всички факти и обстоятелства от значение за издаването на акта били проверени и анализирани. Сочи, че спорните количества ябълки са били закупени след отчетния период на заявката за плащане, видно от приложената фактура 1000003357 от 16.03.2021г. Моли Върховния административен съд да отмени обжалваното решение, като претендира присъждане на направените разноски в двете съдебни инстанции. При условията на евентуалност е направено възражение за прекомерност на претендирания от насрещната страна адвокатски хонорар. Ответникът "Чех Й. Новосад" ООД, гр. София, представлявано от управителя П. Пенчев, оспорва касационната жалба, чрез упълномощен адв. Златева, която с писмен отговор от 24.10.2022г. и в съдебно заседание пледира за отхвърлянето й. Счита, че обжалваният съдебен акт е правилен и законосъобразен и следва да бъде оставен в сила. Заявява искане за присъждане на направените по делото разноски с приложен списък за тях. Представителят на Върховна административна прокуратура дава писмено заключение за неоснователност на касационната жалба и счита, че съдът е установил и обсъдил всички релевантни за правния спор обстоятелства, като е направил законосъобразни изводи, кореспондиращи със събраните доказателства. Според участващия по делото прокурор административният орган не е обсъдил представените от търговското дружество доказателства за извършени плащания към приложения приемо-предавателен протокол за закупени количества ябълки и дебитното известие към фактурата от 16.03.2021г. и не е изложил аргументи, във връзка с констатираната от него непълнота в представените документи за доставените в учебните заведения количества конвенционално произведени ябълки. Като прецени данните по делото, Върховният административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА - подадена от надлежна страна в срока, визиран в чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: С обжалваното решение 5097 от 27.07.2022 г. е отменено Уведомително писмо за одобрение на заявка за плащане 01/22/310720/00759/01 от 04.12.2020г. с изх. 01-2600/3060 от 27.05.2021 г. на заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" /ДФЗ/ за отчетен период 01.10.2020 31.10.2020 г. по схема Училищен плод , с което на основание чл. 19, ал. 3, т. 2 от Наредбата за условията и реда за прилагане на схеми за предоставяне на плодове и зеленчуци и на мляко и млечни продукти в учебните заведения - Схема Училищен плод и Схема Училищно мляко /Наредбата/ е извършена редукция на финансовата помощ по заявката за плащане в размер на 4 600,04 лв. без ДДС за извършените доставки, които са под минимално изискуемото количество на порция /в кг./, съгласно Приложение 2 към чл.9, ал.6 от Наредбата. Съдът е отменил като незаконосъобразен оспорения адм. акт и е върнал преписката за ново разглеждане и произнасяне на административния орган по горепосочената заявка за плащане при спазване на указанията по тълкуването и прилагането на закона, изложени в мотивите на съдебния акт. ДФЗ е осъден да заплати разноски на "Чех Й. Новосад" ООД в размер 550 лв. За да достигне до този резултат решаващият състав на Административен съд София - град е приел, че оспореният акт е издаден от компетентен орган и в установената форма, но при допуснато съществено нарушение на административно-производствените правила. Според първоинстанционния съд, оспореният акт е издаден при допуснати съществени процесуални нарушения и не отговаря на изискванията за форма по чл. 59, ал. 1 и ал. 2, т. 4 АПК, тъй като не са обсъдени представените от дружеството по реда на чл. 18, ал. 6 от Наредбата писмени обяснения и доказателства и за адресата на акта остават неясни фактическите и правните основания, обосноваващи постановения отказ. Съдът е констатирал в мотивите си, че административният орган се е позовал в оспореното уведомително писмо на обстоятелството, че извършените от дружеството доставки на ябълки са под минимално изискуемото количество на порция в кг. съгласно Приложение 2 към чл.9, ал.5 от Наредбата. Установил е още, че като правно основание за отказа от удовлетворяване на заявката за плащане е посочена разпоредбата на чл. 19, ал. 3, т. 6 от Наредбата, съгласно която, ДФЗ отказва изплащането на част или на цялата финансова помощ по заявката за плащане, когато по отношение изпълнителя по Схема "Училищен плод" или по Схема "Училищно мляко" са установени нарушения при извършването на доставките. В мотивите на обжалвания съдебен акт е отразено още, че в хода на производството по разглеждане на заявката за плащане от 04.12.2020 г., дружеството е било уведомено с писмо 02-221-2600/455#3 от 01.03.2021 г. за искане на допълнителна информация, относно непълнота в данните и документите, представени със заявката за плащане. До дружеството е изпратено и второ писмо с изх. 02-221-2600/455#5 от 12.03.2021 г., с което същото е уведомено, че раздадените в учебните заведения количества конвенционално произведени ябълки са повече от закупените за отчетния период. Установено е, че с писмо вх. 02-221-2600/455#6 от 19.03.2021 г., дружеството заявител е подало отговор, с който са представени исканите документи - заверено от банката- издател копие на извлечение от банкова сметка за извършени плащания по банков път към приложения приемо-предавателен протокол за закупени количества конвенционално произведени ябълки през м. октомври 2020г., фактура, стокова разписка и приемо-предавателен протокол от 19.10.2020г. При тези фактически установявания и като е приел, че по делото няма доказателства за обсъждане на представените документи, вкл. приемо-предавателни протоколи, фактури, дебитно известие, както и обясненията на дружеството от 19.03.2021 г., а същевременно издаването на акта е съпроводено с бланкетно позоваване на разпоредите на чл. 19, ал. 3, т.2 от Наредбата, първостепенният съд е извел заключение, че за заявителя е обективно невъзможно да разбере в какво конкретно се изразява извършеното от него нарушение. Първоинстанционният съд е формирал заключение, че представените от дружеството писмени обяснения и приложените към тях доказателства, свидетелстват за наличие на обстоятелства пряко относими за преценката относно спазването на нормативните изисквания за количеството на порциите в килограми съгласно Приложение 2 към чл.9, ал.5 от Наредбата, респ. за основателността на процесната заявка за плащане от 04.12.2020 г. Съдът е отчел, че обясненията на дружеството от 19.03.2021 г. не са били съобразени и не е посочено в какво точно по вид размер, обем и количество доставки към релевантния момент се състои неизпълнението. Оттук съдът е преценил, че е налице неспазване на изискванията на чл. 59, ал.1 и ал. 2, т. 4 от АПК при издаването на оспорвания административен акт, квалифицирано като съществено нарушение на административнопроизводствените правила, налагащо отмяна на акта и връщане на преписката за ново произнасяне. Според настоящия съдебен състав обжалваното съдебно решение е валидно, допустимо и правилно. При постановяването му не са осъществени нарушения, представляващи отменителни основания, които изискват неговата отмяна. Въз основа на цялостно изяснена фактическа и правна обстановка, след задълбочено обсъждане доводите на страните и правнорелевантните факти, първоинстанционният съд е произнесъл законосъобразно решение, което следва да остане в сила. На първо място съдът точно е съобразил събраните в хода на административното производство и в хода на съдебното дирене писмени доказателства, при което е формирал обоснован извод за допуснати съществени нарушения на приложимите процесуални правила, водещи до незаконосъобразност на оспореното уведомително писмо и които нарушения, ако не са били допуснати, то правните последици от процесния административен акт биха били различни. Това е така, защото съгласно императивните изисквания на чл. 59, ал. 2, т. 5 АПК, административния акт следва да съдържа разпоредителна част, с която се определят правата и задълженията на неговия адресат, начинът и срокът за изпълнение. За да предизвика целения ефект, е абсолютно задължително тази част да е формулирана и изразена по такъв начин, че да даде възможност за еднозначното й и безпротиворечиво възприемане и тълкуване от засегнатите лица. Това гарантира, както защитата на техните законни права и интереси чрез осигуряване на възможността за своевременно и пълно упражняване на правото им на защита, така и на преследвания от административния орган публичен интерес. Първоинстанционният съд правилно е установил, че пропускът да бъдат обсъдени възраженията на дружеството, ведно с допълнително представените документи, е съществен недостатък в изпълнението на изискванията към органа, следващи от разпоредбата на чл. 35 АПК. Съобразно цитираната норма, индивидуалният административен акт се издава, след като се изяснят фактите и обстоятелствата от значение за случая и се обсъдят обясненията и възраженията на заинтересованите граждани и организации, ако такива са дадени, съответно направени. Недопустимо е административният орган да игнорира съществени възражения на страната в производството, тъй като така едновременно се лишава страната от пълноценното проявление на правото й на участие и защита в процеса, а волеизявлението на органа се лишава от необходимата убедителност за спазването на принципа за истинност, установен в чл. 7 АПК. От друга страна съдът е възпрепятстван да установи точно какъв е спорният въпрос между страните и какви са конкретните несъответствия с Наредбата, поради които е издаден процесния отказ. Не може да бъде споделена тезата на касатора, че в процесния адм. акт са посочени конкретните констатации, обосноваващи постановения частичен отказ, както и че по същество количествата ябълки са били закупени след отчетния период на заявката за плащане. От приложената по делото фактура 1000003357 от 16.03.2021г., на която се позовава издателят на атакуваното уведомително писмо, е видно, че тя представлява дебитно известие към фактура 1000002861/05.10.2020 г., която е издадена преди подаване на заявката за плащане и е относима именно към отчитане за съответния процесен период. В приетия като писмено доказателство в хода на първоинстанционното производство и неоспорен от страните приемо-предавателен протокол 35 в поле Забележки ясно е посочена и причината за дебитното известие установена кантарна разлика от 20 кг. От съществено значение в случая е, че независимо от причините за издаването на дебитно известие, необходимо и задължително законово условие за неговото издаване е наличието на предходно издадена фактура, чиято данъчна основа се увеличава чрез съответното дебитно известие. Дебитното известие задължително посочва номера и датата на търговската фактура, чиято данъчна основа то увеличава, както и основанието за неговото издаване. В случая е безспорно установено, че извършената корекция в дебитното известие е към фактура 1000002861/05.10.2020 г., която е издадена през процесния период, за количество от 20 кг. и е на обща стойност 21. 60 лева с ДДС, а не за цялото количество доставени ябълки, която сума категорично не кореспондира с наложената от административния орган редукция на стойност 4600 лв. без ДДС. Съгласно чл. 18, ал. 6, изр. второ от Наредбата, заявителят в срок до 10 работни дни от деня на получаване на уведомителното писмо може да отстрани констатираните нередовности и/или непълноти чрез предоставяне на обяснения, придружени при необходимост от допълнителни и/или нови документи. Нормативно предвидената възможност за представянето на нови документи не следва да се тълкува като подмяна на заявката или представяне на новосъздадени документи към заявката след уведомяването за нередовност или непълнота. В конкретната хипотеза обаче, представените от дружеството документи (приемо-предавателен протокол 35 и дебитно известие към фактура 1000002861/05.10.2020 г.) касаят обстоятелства, които е следвало да бъдат обект на обсъждане от страна на адм. орган преди издаване на оспореното уведомително писмо и обосноват преценката при издаването на административният акт, но това в случая не е сторено. При тези вярно установени данни първостепенният съд е извел обоснован извод, че процесното уведомително писмо е издадено при нарушение на административнопроизводствени правила, които са съществени, тъй като са довели до неправилно приложение на относимите материалноправни норми. Констатираните от първостепенния съд нарушения правилно са отчетени в мотивите на оспореното съдебно решение, като основания по чл. 146, т. 3 АПК, които налагат отмяна на оспорения административен акт и изпращане преписката на административния орган за ново произнасяне при спазване на дадените от съда указания. По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение не страда от инвокираните с касационната жалба пороци - отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. С оглед изхода на спора претенцията на касационния жалбоподател за присъждане на разноски се оставя без уважение. На основание чл. 143 АПК касационният жалбоподател следва да заплати на ответника направените от него разноски, възлизащи на 727,20 лв. - договорено и реално заплатено адвокатско възнаграждение. Неоснователно е възражението на касатора за прекомерност на претендираното адв. възнаграждение, защото съгласно чл. 8, ал. 2, т. 7 от Наредба 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в приложимата й редакция след изм. и доп. в ДВ, бр. 88 от 04.11.2022 г., минималното възнаграждение за процесуално представителство, защита и съдействие по административни дела по ЗПЗП, които дела безспорно са без определен материален интерес, е 800 лева, поради което претендираният размер е дори под този минимум. На основание на горното и на чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение, Върховният административен съд, четвърто отделение,