Решение № 5962 от 22.05.2020 г. на ВАС по адм. д. № 619/2020 г.

Решение № 5962 от 22.05.2020 г. на ВАС по адм. д. № 619/2020 г., V о., докладчик съдията Илиана Славовска Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Агенция "Митници" (АМ), представлява от директора чрез процесуален представител срещу решение № 2133 от 16.10.2019 г. по административно дело № 116/2018 г. на Административен съд Благоевград, с което е осъдена да заплати на К. С. обезщетени в размер на 3101, 17 лева, ведно със законната лихва, считано от 21.03.2019 г. до датата на изплащането на основание чл. 104, ал. 1 от закона за държавния служител, както и деловодни разноски в размер на 160 лв. По наведени доводи за неправилност на решението се иска отмяната му и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на претендираните от ответника деловодни разноски. Ответникът по касационната жалба – К. С. чрез процесуален представител оспорва същата и моли съда да постанови решение, с което да я отхвърли като неоснователна, като му присъди и направените деловодни разноски пред настоящата инстанция. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното: Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Първоинстанционният съд, след извършената установяване на релевантните за спора факти – отмяна на заповед за уволнение на държавен служител като незаконосъобразна с влязло в сила съдебно решение на 21.03.2019 г.; размера на брутната заплата, както и обстоятелствата, че през част от релевантния период служителят не е изпълнявал държавна служба и не е престирал труд по трудово правоотношение, а през част от период е имал трудово правоотношение, като е съобразен размера на получаваното от него трудово възнаграждение с размера на брутната заплата за длъжността, установена от назначена по делото експертиза, служеща за определяне на размера на обезщетението е прието, че размера на обезщетението дължимо от АМ е в размер на 3101, 17 лв. При това съдът е съобразил, че за периода след произвеждане на действие на незаконосъобразната заповед, с която е прекратено служебното правоотношение на С. от 11.12.2017 до 18.12.2017 г. е получавал трудово възнаграждение в размер на 507 лв., което е по-ниско от размера на възнаграждението, върху което следва да му бъде присъдено обезщетение – 809 лв.; от 18.12.2017 г. до 02.04.2018 г. същият не е получавал възнаграждение по служебно или трудово правоотношение, а след това е получавал възнаграждение в размер на 1500 лв. При така установената фактическа обстановка, и въз основа на приетата по делото експертиза без оспорване от страните, правилно и законосъобразно е определен размера на дължимото обезщетение и дължимата лихва. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав на ВАС приема, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила, като постановено при отсъствие на касационни основания за отмяна. При този изход на делото касационния жалбодател следва да бъде осъден да заплати на ответника направените по делото разноски в размер на 600 лв., представляващи хонорар а един адвокат, договорен и заплатен в брой от негова страна, при съобразяване, че този размер е близък до минималния. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение