Решение № 3224 от 11.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 11524/2009 г.

Решение № 3224 от 11.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 11524/2009 г., II о., докладчик съдията Галя Костова Производството е по Глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), образувано по касационна жалба на Златко Георгиев Янков, едноличен търговец с търговска фирма ЕТ "РОС. Ф-ЗлаткоЯнков" със седалище и адрес на управление гр. Бургас, ул. "Македония" № 32, ет. 1, срещу решение № 693/23.06.09 г. по адм. д. № 1517/08 г. по описа на Административен съд-Бургас с молба за отмяната му като неправилно. Кметът на община Бургас в писмено възражение поддържа неоснователност на касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дал заключение, че касационната жалба е основателна. Върховният административен съд намира допустимата, подадена от страна, за която решението е неблагоприятно в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК касационна жалба неоснователна по следните съображения: За да постанови отхвърлителното оспорването по жалбата на касатора срещу Заповед № 2438/15.09.08 г. на зам. кмета на община Бургас решение, състав на Административен съд Бургас е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган в съответствие с административнопроизводствените правила и материалния закон. В мотивите на решението съдът е изложил конкретни доводи по направените от оспорващия оплаквания. При безспорната липса на разрешение за поставяне за 2008 г. е приел, че разпорежданията в заповедта за премахване на преместваемото съоръжение за търговия на посоченото от административния орган правно основание са в съответствие с материалния закон. Обсъдени са доводите за незаконосъобразност на заповедта, обосновани с влязлото в сила решение по адм. д. № 485/08 г. на същия съд, с което е отменен отказ за издаване на разрешение за поставяне за 2008 г., като е прието, че след отмяната на отказа като незаконосъобразен за административния орган не е било налице задължение единствено да издаде разрешение за поставяне. Съобразена е отмяната с решение № 2128/16.02.09 г. по адм. д. № 11028/08 г. на ВАС решението по адм. д. № 485/08, т. в частта, с която преписката е върната за ново произнасяне по съображения, че периодът, за който е поискано разрешението - до 31.12.08 г. е изтекъл и такова не може да бъде издадено за минал период. Решението е постановено в отсъствие на касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК за отмяната му. Основният касационен довод за неправилност на решението е мотивиран с влязлата в сила отмяна на отказа за издаване на разрешение за поставяне за периода от 01.01.08 г. до 31.12.08 г. по заявлението на касатора от 28.11.07 г., подадено в срока на надлежно издаденото за 2007 г. такова. Този довод настоящата инстанция преценява като неоснователен, тъй като отмяната на решението по адм. д. № 485/08 г. на Административен съд Бургас в частта, с която преписката е върната за ново произнасяне, представлява настъпил в хода на делото факт от значение за спора относно законосъобразността на Заповед № 2438/15.09.08 г., който съдът процесуално законосъобразно е взел предвид. От влязлата в сила отмяна на изричния отказ по заявлението от 28.11.07 г. касационният жалбоподател може да черпи единствено права, подлежащи на установяване, доказване и защита по реда на исковото производство, но е и въз основа на тази отмяна да обосновава незаконосъобразност на издадената заповед за премахване на преместваемото съоръжение като поставено без разрешение за 2008 г. Неоснователно е и оплакването за неправилно приложение на закона. Следва да се има предвид, че евентуално неправилно посоченото правно основание за издаване на административния акт не налага във всички случаи извод за неговата незаконосъобразност. При наличие на фактически установявания относно приложимостта на конкретна материалноправна норма непосочването й като действително (вярно) основание се явява формално нарушение, което само по себе си не може да обоснове извод за незаконосъобразност на административния акт. Хипотезите по т. 1 и т. 6 от чл. 57а, ал. 1 ЗУТ са сходни - първата визира изначална липса на разрешение за поставяне, а втората- изтекъл срок на издадено разрешение за поставяне. При безспорното установяване, че за 2008 г. касационния жалбодател не е разполагал с разрешение за поставяне, като е възприел хипотезата на по т. 1, административният орган не е нарушил материалния закон. Висящността на съдебно производство по оспорване издадения изричен отказ по заявлението от 28.11.07 г. е било основание за спиране производството по издаване на процесната заповед по чл. 54, ал. 1, т. 5 АПК . Независимо от това, преценката на доказателствата по делото и резултата от съдебното оспорване на този отказ, сочат, че това нарушение не е рефлектирало върху законосъобразността на процесната заповед. С оглед изложеното Върховният административен съд намира обжалваното решение правилно, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 АПК