Решение № 12686 от 26.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 12992/2014 г.

Решение № 12686 от 26.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 12992/2014 г., III о., докладчик председателят Галина Христова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационната жалба на ИД Игумен Пламен Кирилов Димитров, представляващ манастира "Възнесение Господне" гр. Долна баня, БУЛСТАТ 176036719, срещу Решение № 810 от 14.08.2014 г., постановено по адм. дело № 256/2014 г. от Административен съд София-област. В жалбата се мотивират основанията на чл. 209, т. 3 АПК, иска се отмяната на съдебния акт и решаване на спора по същество. Прилагат се писмени доказателства. Ответникът - Изпълнителният директор на Държавен фонд "Земеделие" - Разплащателна агенция (ДФЗ-РА) не взема становище. Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящата инстанция, като взе пред вид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред първостепенния съд е Заповед № 03-РД/3319 от 16.12.2013 г. на изпълнителния директор на ДФЗ-РА, издадена на осн. чл. 20а, ал. 2 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП), чл. 30, ал. 1 вр. чл. 28, ал. 1, т. 2 и т. 3 вр. чл. 26, ал. 3, т. 1 и ал. 4 вр. чл. 14, ал. 3, т. 4, чл. 17, ал. 1, чл. 19, ал. 1 и чл. 25, ал. 4 от Наредба № 24 от 29.07.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка "Обновяване и развитие на населените места" от Програмата за развитие на селските райони в периода 2007-2013 г., с която е отказано финансиране на заявление за подпомагане, подадено от манастира "Свето Възнесение Господне" с ИД на проекта № 23/322/01041. Този акт е преценен от съда за правилен и законосъобразен, издаден от компетентния административен орган, в кръга на правомощията му и в предписаната от закона форма. Въз основа на анализа на събраните по делото доказателства съдът е приел за правилни и законосъобразни изводите на административния орган, който, след като е приел непълнота на заявлението, в смисъл, че същото не е придружено от изискуемите документи, описани в 15 точки, е постановил отказ от финансиране за кандидата. Решението е правилно. Касаторът твърди: 1. Съществени нарушения на процесуалните правила по смисъла на чл. 26, ал. 4 от Наредба № 24. 2. Не са взети предвид писмените доказателства, представени на съда на 17.07.2014 г., представляващи юридически факти, възникнали след образуване, но преди да приключи съдебното производство и относими към правния спор; 3. Не е взето под внимание от съда несъответствието на правните с фактическите основания, изложени в оспорваната заповед. Възраженията са неоснователни. Фактическата обстановка е установена правилно от съда. Манастирът "Възнесение Господне" е признат за юридическо лице на осн. чл. 10 от Закона за вероизповеданията вр. чл. 13 и чл. 140, ал. 2 от Устава на БПЦ. Чрез представляващия манастира е подадено заявление до МЗХ-РА за подпомагане по мярка 322 - "Обновяване и развитие на населените места" на 9.09.2013 г. На 30.10.2013 г. ИД Игумен свещеноиконом Пламен Димитров е бил уведомен с писмо изх. № 01-2600/10492, че административният орган е констатирал непълноти и неясноти в заявлението, подробно описани в 15 точки, като е предоставен срок от 10 дена от получаване на писмото и за представянето на документите. С отговора си от 14.11.2013 г. заявителят е представил част от изискуемите документи и е дал пояснения във връзка с т. 15 от указанията. Не са били представени техническите проекти, които е следвало да бъдат съгласувани с НИНКН и Министерство на културата "поради тежката и бюрократична администрация". След получаване на отговора административният орган е направил извод, че кандидатът не отговаря на изискванията на Наредба № 24 и е постановил своя отказ. Съдът е приел отказа за издаден от компетентния административен орган, в кръга на правомощията му по специалната нормативна уредба, в предписаната от закона форма, при правилно приложение на материалния и процесуалния закон. За безспорно е прието, че кандидатът за финансово подпомагане не е представил със заявлението всички изискуеми по Наредба № 24 документи, нито в предоставения допълнително за това срок. Ето защо и с оглед разпоредбата на чл. 142, ал. 1 АПК е приел жалбата за неоснователна, а оспорвания административен акт - за правилен и законосъобразен. Настоящата инстанция споделя напълно изводите на решаващия състав. Не се спори, а и от представените в съдебното производство и пред настоящата инстанция писмени доказателства се установява, че до произнасянето на административния орган - 16.12.2013 г., кандидатът за финансиране не е представил всички изискуеми от Наредба № 24 документи, имащи отношение за разрешаването на заявеното искане. След като е преценил фактите и обстоятелствата от значение за случая, след като е предоставил допълнителен срок за представяне на изискуемите документи административният орган се е произнесъл в срока по чл. 26, ал. 1 от наредбата. Както срокът по чл. 24, ал. 1, така и този по чл. 26, ал. 1 е задължителен за административния орган. Това е така, тъй като при липса на отговор кандидатите ще имат възможността да оспорят мълчаливия отказ пред съда, от една страна. От друга представените за финансиране проекти следва да получат отговор, като предимство за реализация естествено ще имат онези заявители, които са представили пълен набор от документи. Именно във връзка с крайния срок за произнасяне законодателят е предвидил областната дирекция на фонда да извършва преглед на подаваните документи в присъствието на кандидата (арг. чл. 25, ал. 2); същият да подписва декларация, че е запознат с липсите и нередовностите, както и със задължението си да представи документите най-късно в срока по чл. 26, ал. 4 (арг. чл. 25, ал. 4). Удължаването на срока по чл. 26, ал. 4 е допустимо при условията на ал. 5 на текста, но това удължаване, независимо от обстоятелствата и "тежката и бюрократична администрация", не може да надвишава срока за произнасяне на административния орган, установен изрично в чл. 26, ал. 1 от наредбата. В чл. 5 (в действащата му редакция отпреди изменението в ДВ, бр. 72/2014 г.) изрично е посочено, че финансовата помощ се предоставя в рамките на наличните средства по ПРСР и до ангажирания бюджет по Програмата за развитие на селските райони 2007-2013 г. В тази връзка законодателят е предоставил възможността по чл. 26, ал. 9 от Наредба № 32 - при отказ или прекратяване на процедурата по реда на ал. 7 или 8 (в случая ал. 7) кандидатът да може да кандидатства отново с нов проект по реда на наредбата. Ето защо, и правилно, решаващият състав е преценявал законосъобразността на оспорвания административен акт към момента на неговото издаване и въз основа на това е приел, че представените допълнително писмени доказателства не оказват влияние върху неговата материална законосъобразност. Решението на съда, като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от изложеното и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК Върховният административен съд, трето отделение