Решение № 5733 от 23.04.2012 г. на ВАС по адм. д. № 10291/2011 г.

Решение № 5733 от 23.04.2012 г. на ВАС по адм. д. № 10291/2011 г., VII о., докладчик съдията Павлина Найденова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по жалба на Румен Тодоров Тодоров от гр. Варна срещу решение № 1412 от 10.06.2011 г. по адм. д. № 856/2011 г. на Административен съд Варна, с което е отхвърлена подадената от него жалба срещу отказ за издаване на ново свидетелство за управление на моторно превозно средство, ведно с контролен талон при условието на чл. 158, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, обективиран в писмо изх. № 14428 от 05.08.2009 г. на началник сектор "КАТ- ПП" при ОД на МВ Варна, постановен по заявление № 23201 от 29.07.2009 г. Ответникът не е взел становище по жалбата. Прокурорът дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, Седмо отделение, намира жалбата за процесуално допустима, подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. За да отхвърли подадената жалба, съдът е приел, че към момента на издаване на оспорения отказ на жалбоподателя са били отнети в резултат на влезли в сила наказателни постановления всички 39 контролни точки от първоначалния максимален размер, съгласно чл. 157, ал. 1 от ЗДвП и чл. 2, ал. 1 от Наредба № I-139 от 16.09.2002 г. Предвид установените дати на извършване на нарушенията и датите на влизане в сила на съответните наказателни постановления до 30.06.2007 г. по отношение на жалбоподателя не са възникнали предпоставки за служебно възстановяване на точките поради наличието на наказателно постановление № 5553/04 от 27.09.2004 г. на началник сектор ПП - Благоевград, издадено за нарушение през 2004 г. и влязло в сила през 2008 г. Срокът от две години от извършване на последното нарушение по повод на което се отнемат контролни точки може да започне да се отчита едва след влизане в сила на наказателното постановление, тъй като отнемането на контролни точки се извършва само въз основа на влязло в сила наказателно постановление - чл. 4 от Наредба № I-139 от 16.09.2002 г. /сега чл. 3 от Наредба № Iз-1959 от 27.12.2007 г./. По правилата на действащата след 30.06.2007 г. правна уредба, до издаване на обжалвания отказ също не са осъществени предпоставките за служебно възстановяване на точките, тъй като наказателно постановление № 5553/04 от 27.09.2004 г. на началник сектор ПП - Благоевград, издадено за нарушение през 2004 г. е влязло в сила през 2008 г. От 2008 г. до 2009 г. нe са изтекли две години от влизане в сила на последното наказателно постановление, с което на водача са отнети контролни точки. Решението е правилно. Нормата на чл. 158, ал. 1, т. 2 от Закона за движение по пътищата, в редакцията действаща до изм., ДВ, бр. 51/2007 г. предвижда, че броят на точките за потвърждаване валидността на свидетелството се възстановява служебно до максималния размер, две години след последното нарушение, за което на водача са отнемани точки. С оспореното пред съда писмо изх. № 14428 от 05.08.2009 г. началникът на сектор КАТ-ПП" при ОД на МВР Варна е уведомил жалбоподателя, че ново свидетелство може да му бъде издадено при условията на чл. 157, ал. 5 и чл. 159 от ЗДвП и Наредба № I-157 от 01.10.2002 г. за определяне на първоначалния размер на контролните точки на водач на моторно превозно средство и нарушенията, за които се отнемат. В настоящото касационно производство са представени като доказателства решение по нахд № 4440/2011 г. на Районен съд Варна, с което е отменено НП № 68/15.02.2007 г. издадено от началник Трето РПУ при ОД на МВР - Варна, с което за нарушение по чл. 5, ал. 2, т. 3 от ЗДвП на жалбоподателя са наложени административни наказания "глоба" в размер на 25 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от десет месеца на основание чл. 174, ал. 1 от ЗДвП, влязло в сила на 08.12.2011 г. и решение по нахд № 322/2011 г. на Районен съд Варна, с което е отменено НП № 69/15.02.2007 г. издадено от началник Трето РПУ при ОД на МВР - Варна, с което за нарушение по чл. 150 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание "глоба" в размер на 150 лв. на основание чл. 177, ал. 1, т. 2 от ЗДвП и е прекратено административно наказателното производство, влязло в сила на 09.06.2011 г. С отмененото НП № 68/15.02.2007 г. издадено от началник Трето РПУ при ОД на МВР - Варна не са отнети контролни точки на жалбоподателя, поради което представените доказателства не променят изводите на съда за отнемане на всички 39 контролни точки от първоначалния максимален размер, а отмененото НП № 69/15.02.2007 г. издадено от началник Трето РПУ при ОД на МВР - Варна не е взето предвид от органа и от съда при определяне на броя на отнетите контролни точки. Правилно в обжалваното решение е прието, че останалите наказателни постановления са влезли в сила, предвид необжалваното им в срок, след надлежно връчване /НП - л. 22/, предвид потвърждаването им с влязло в сила съдебно решение /л. 61 и сл./ и предвид разпоредбата на чл. 189, ал. 5 ЗДвП /ДВ, бр. 51/2007 г., в сила от 30.06.2007 г./, НП - л. 12, 36, 42 от адм. д. № 1412/2011 г. и НП - л. 47 от адм. д. № 11867/2010 г., тъй като с тях са наложени наказания "глоба" в размер до 50 лв. и не са подлежали на обжалване. В тази връзка дори да се приемат възраженията относно неправилно приложение на чл. 58, ал. 1 и 2 ЗАНН, относно надлежното връчване на наказателните постановления, след влизане в сила на чл. 189, ал. 5 ЗДвП /процесуална разпоредба, относима към всички неприключени административно- наказателни производства от вида на посочените в нея/, наказателни постановления, които не са били връчени, с които са наложени глоби в размер до 50 лв. не са подлежали на обжалване и са влезли в сила, съгласно чл. 64, б. "а" ЗАНН. Независимо дали НП са връчени надлежно по реда на чл. 58, ал. 1 и 2 ЗАНН, жалбоподателят е известен за тях поне с представянето им в производството пред административния съд при първоначалното разглеждане на делото и е имал възможност да ги обжалва и да представи доказателства, че ги е обжалвал. Твърденията на жалбоподателя, че наказателните постановления не са влезли в сила, тъй като не са му връчени, но му са известни и не ги обжалва, не е добросъвестно упражняване на процесуални права от което жалбоподателят може да се ползва. След като на жалбоподателя са отнети всички контролни точки предвид чл. 157, ал. 4 ЗДвП и Наредба № 139/16.09.2002 г. (отм.) същият губи придобитата правоспособност и е длъжен да върне свидетелството за правоуправление. Съгласно чл. 157, ал. 5 ЗДвП лице, загубило правоспособността си да управлява МПС по реда на ал. 4, след като е върнало свидетелството за управление има право да бъде допуснато до изпит за придобиване на правоспособност при условията на тази разпоредба. В тези случаи се явява неприложима разпоредбата на чл. 158, ал. 1, т. 2 ЗДвП, тъй като същата регламентира възможности за служебно възстановяване на контролните точки само при частичното им отнемане до пълния им размер. Този извод следва от граматичното и систематично тълкуване на разпоредбите на чл. 157, ал. 5 и чл. 158, ал. 1 ЗДвП. Целта на служебното възстановяване на точките е да се стимулират водачите да не допускат нарушения на правилата за движение, докато в случаите на чл. 157, ал. 4 ЗДвП се изгубва правоспособността и с ал. 5 изрично е регламентиран единственият начин за придобиването й. Макар и при повторното разглеждане на делото да не са изпълнени в цялост всички указания, дадени с отменителното решение на ВАС и да не могат да се възприемат всички фактически констатации и изводи относно приложението на чл. 158, ал. 1, т. 2 ЗДвП, след като по безспорен начин са установени основанията по чл. 157, ал. 5, вр. с ал. 4 ЗДвП оспореният административен акт се явява законосъобразен, доколкото е отхвърлено оспорването му, обжалваното решение като краен резултат не страда от пороци по чл. 209, т. 3АПК, налагащи отмяната му и следва да се остави в сила, а касационната жалба се остави без уважение като неоснователна. Воден от изложеното, Върховният административен съд, Седмо отделение