Решение № 127 от 28.05.2020 г. на ВКС по гр. д. № 1177/2020 г.

Решение № 127 от 28.05.2020 г. на ВКС по гр. д. № 1177/2020 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Геновева Николаева Производството е по реда на чл. 307, ал. 1 ГПК Образувано е по молба с вх. № 3002416/15.01.2020 г. на С. В. А. с правно основание чл. 303, ал. 1, т. 2 и т. 5 ГПК за отмяна на влязла в сила на 26.01.2018 г. заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК, издадена на 27.10.2017 г. по ч. гр. д. № 75197/2017 г. по описа на Софийски районен съд, 161 състав. В молбата се поддържа, че срещу заповедта за изпълнение А. е подал в срок възражение, което обаче е оттеглено с последващо изявление от 26.01.2018 г. Молителят твърди, че извършеното оттегляне не е подписано от него, поради което, по негова жалба, в Софийска районна прокуратура е образувано досъдебно производство срещу неизвестен извършител, което с постановление от 22.07.2019 г. е спряно до откриване на извършителя. Ответникът по молбата за отмяна - "Интернешънъл Саламанка Капитал" ООД оспорва допустимостта на подадената молба за отмяна, като просрочена и поради отсъствие на законовите предпоставки по чл. 303, ал. 1, т. 2 и т. 5 ГПК. Евентуално излага съображения за неоснователност на подадената молба с искане за присъждане на разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева. Върховен касационен съд, Трето гражданско отделение, при проверка допустимостта на производството, намира следното: Подадената молба за отмяна на влязла в сила заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК е недопустима. Същата е насочена срещу акт /заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК, която не се ползва със сила на пресъдено нещо/, извън категорията на съдебни актове, по отношение на които извънредният способ за извънинстанционен контрол по реда на чл. 303-309 ГПК намира приложение. Съгласно т. 2 на Постановление № 2 от 29.09.1977 г. по гр. д. № 1/77 г. на Пленума на ВС на отмяна подлежат само актове, които се ползват със сила на пресъдено нещо. В мотивите на постановлението е посочено, че това са актове, които са задължителни за страните, техните правоприемници и наследници и по които спорните въпроси не могат да бъдат пререшавани. По същите съображения не подлежат на отмяна актовете, за които законът предвижда защита по друг ред, който досежно заповедите за изпълнение е предвиден в чл. 423 ГПК, чл. 424 ГПК и чл. 439 ГПК. В Тълкувателно решение № 7/2014 г. от 31.07.2017 г. на ОСГТК на ВКС е възприето, че институтът на отмяната се прилага не към всички актове на съдилищата, а само към определена категория съдебни актове - решения, ползващи се със сила на пресъдено нещо и определения, имащи техните правните последици, към които единствено могат да се отнесат и предвидените основания за отмяна по чл. 303 и чл. 304 ГПК. Като извънредно процесуално средство за съдебен контрол на неправилни решения, ползващи се със сила на пресъдено нещо, отмяната не може да се приложи по отношение на други съдебни актове, за които след изчерпване на редовния процесуален ред не съществува друг път за защита, именно поради ограничения обхват на съдебните актове, подлежащи на извънинстанционен съдебен контрол и произтичащия от него ограничен кръг на основанията /фактическите състави/, предвидени от законодателя като причини за отмяна на влезлите в сила решения и възобновяване на производствата по тях. Изрично в т. 6 на Тълкувателното решение е прието, че не подлежат на отмяна по чл. 307 ГПК определенията, преграждащи по-нататъшното развитие на делото, с изключение единствено на определението за прекратяване на делото поради отказ от иска, последното – ползващо се със сила на пресъдено нещо. Освен гореизложеното, съгласно т. 10 Тълкувателно решение № 7 от 31.07.2017 г. по тълк. дело № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС, молба за отмяна, която не съдържа конкретни и надлежни твърдения за наличие на някое от основанията по смисъла на чл. 303, ал. 1 или чл. 304, ал. 1 ГПК, е недопустима и по нея ВКС се произнася с определение, с което я оставя без разглеждане. Наличието на точно и мотивирано изложение от страната на посочените основания, на които Върховният касационен съд може да даде правна квалификация по чл. 303 и чл. 304 ГПК, представлява изпълнение на изискването на чл. 306, ал. 1 ГПК за редовност на молбата за отмяна /т. 13 от Постановление № 2/77 на ПВС/. Изложените в молбата за отмяна обстоятелства не попадат в нито едно от предвидените от законодателя основания за отмяна по чл. 303 и чл. 304 ГПК, /в това число и цитираните от А. основания по чл. 303, ал. 1, т. 2 и т. 5 ГПК/, явяващо се допълнително основание подадената молба за отмяна да бъде оставена без разглеждане като недопустима. С оглед изхода на настоящото производство молителят следва да бъде осъден да заплати на ответника по молбата съдебни разноски в размер на 300 лв., съставляващи хонорар за един адвокат, платен съгласно представения по делото договор за правна защита и съдействие. Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд, Трето гражданско отделение,