Решение № 498 от 15.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 4255/2013 г.

Решение № 498 от 15.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 4255/2013 г., III о., докладчик съдията Пенка Гетова Производството по чл. 208 АПК е образувано по две касационни жалба, съответно на директора на Дирекцията за национален строителен контрол, чрез процесуален представител М. Апостолова, и на Борис Атанасов Аврамов, Красимир Атанасов Аврамов, Ивайло Иванов Стойков и Димитър Александров Манолов, всички чрез адв. Ал. Манолов, против решение № 7281/27.12.2012 г. по адм. д. № 3677/2012 г. на Административен съд - София-град. С касационната жалба на директора на ДНСК се обжалва решението в частта, с която са уважени исковите претенции на ищците, както и в частта за разноските, а с втората касационна жалба на процесуалния представител на Борис Атанасов Аврамов, Красимир Атанасов Аврамов, Ивайло Иванов Стойков и Димитър Александров Манолов се обжалва решението в частта, с която исковите им претенции са отхвърлени до пълния им претендиран размер. И в двете касационни жалби се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост. От страна на процесуалния представител на ДНСК е направено искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност и на двете касационни жалби. Върховният административен съд, като взе предвид становищата на страните и провери решението при спазване разпоредбата на чл. 218 от АПК, прие за установено следното: Касационните жалби са подадени в срок от надлежни страни и са процесуално допустими.

Разгледани по същество, са НЕОСНОВАТЕЛНИ.

С обжалваното решение, постановено в производство по чл. 203 АПК във вр. с чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, съдът е осъдил ДНСК да заплати на всеки един от подателите на исковата молба, а именно: Борис Атанасов Аврамов, Красимир Атанасов Аврамов, Ивайло Иванов Стойков и Димитър Александров Манолов, следните суми:

1. Обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 270 026,17 лв., представляващи невъзможност на собствениците да ползват собствен имот, индивидуализиран в исковата молба и предмет на разрешение за ползване № 13/2001 г. на ДНСК или да го отдават под наем за период от 11.01.2001 г. до 12.09.2007 г., причинени от незаконосъобразен акт - разрешение за ползване № 13/11.01.2001 г. на гл. държавен инспектор на ДНСК, отменен като незаконосъобразен с решение на ВАС № 8304/12.09.2007 г. по адм. д. № 322/2007 г. (в общ размер за четиримата 1 080 104,68 лв.) 2. Обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 12 500 лв., представляващи отделено ценно време за период от шест години в процедура по отмяна на оспорвания административен акт, емоционален дискомфорт, неприятности в семейни отношения за период от 11.01.2001 г. до 12.09.2007 г., причинени от незаконосъобразен акт - Разрешение за ползване № 13/11.01.2001 г. на гл. държавен инспектор на ДНСК, отменен като незаконосъобразен с решение на ВАС № 8304/12.09.2007 г. по адм. д. № 322/2007 г. (в общ размер за четиримата 50 000 лв.) 3. Законната лихва върху присъденото обезщетение за имуществени вреди в размер на 135 013,09 лв. (в общ размер за четиримата 540 052,36 лв.)

В останалата част до пълния претендирам размер - иск за имуществени вреди в размер на 2 160 209,37 лв., иск за неимуществени вреди в размер на 100 000 лв., както и лихва върху главницата 2 160 209,37 лв. в размер на 1 984 064,83 лв., исковете на Борис Атанасов Аврамов, Красимир Атанасов Аврамов, Ивайло Иванов Стойков и Димитър Александров Манолов са отхвърлени.

От доказателствата по делото, административния съд е установил и възприел следната фактическа обстановка: Борис Атанасов Аврамов, Красимир Атанасов Аврамов, Ивайло Иванов Стойков и Димитър Александров Манолов са предявили обективно и субективно съединени искове по чл. 1 на ЗОДОВ при условията на кумулативност срещу ДНСК поради настъпили имуществени и неимуществени вреди в следствие на незаконосъобразен административен акт, отменен по надлежен ред от съда, а именно: разрешение за ползване № 13 от 11.01.2001 г., издадено от главен държавен инспектор на ДНСК, за строеж: "Реконструкция и преустройство на търговско-стопанска сграда, сутерен, партер и първи етаж, без общия вход със стълбището и асансьора, без портиерно помещение, без прохода", находящ се в имот № 25-Б, кв. 36, м. Зона Г-14 по плана на София с административен адрес: София, бул. "Сливница" № 178, което е отменено с решение № 8304/12.09.2007 г. по адм. д. № 322/2007 г. на Върховен административен съд. Претендираните неимуществени вреди се изразяват в претърпени неприятности в личен и семеен план, емоционален дискомфорт и отнето време именно във връзка с процедурата по отмяна на оспорвания административен акт. За изясняване на делото административният съд е допуснал до разпит свидетел, като в показанията й са изложени основания за уважаване на исковете. Посочено е, че ищците за периода на водене на делата били видимо сериозно притеснени и изнервени, пиели са успокоителни, а делото и проблемите с него са били постоянна тема на разговорите им. Въз основа на изяснена фактическа обстановка административният съд приел, че при определяне на претенцията за неимуществени вреди следва да се направи разграничение между отделните възникнали в претендирания период отношения. Този извод съдът е извел въз основа на факта, че проблемите на ищците са били причинени не само и единствено от издаденото разрешение за ползване от ДНСК, а и от наличието на вписан договор за отдаване под наем между праводателя на ищците и трето лице, ползвало имота предмет на разрешението за ползване. Този факт се подкрепя и от заявеното от свидетеля по делото, а именно, че изнервеността, раздразнителността, притеснението на ищците е от и по време на "водените дела", които са били граждански, наказателни и административни. По делото има допусната съдебно-икономическа експертиза, от която е установено, че наемната цена на процесния имот, предмет на отмененото разрешение за ползване за периода от 11.01.2001 г. до 12.09.2007 г. възлиза на 2 160 209,37 лв. Тази сума се претендира от ищците като обезщетение за претърпени имуществени вреди от невъзможността да ползват процесния имот или да го отдават под наем. Административният съд приел, че всички условия по чл. 1 от ЗОДОВ са налице: има отменен административен акт и причинени вреди от същия, както и причинно-следствена връзка между този незаконосъобразен акт и причинените вреди. Посочено е, че определената средна наемна цена може да представлява обезщетение за ищците за претърпените от тях имуществени вреди от неползване на имота в продължение на шест години, но и тук, за да се определи точния размер на обезщетението следва да се обърне внимание на факта, че невъзможността за ползване се дължи не само на издаденото незаконосъобразно разрешение за ползване, но и на други налични факти - договор за наем на трето лице. В заключение и въз основа на тези изводи съдът приел, че по отношение на имуществените вреди следва да се присъди обезщетение в размер, който е съобразен с това, че вредите са резултат не само на незаконосъобразния административен акт, но и друг наличен правопораждащ факт на гражданското право - договор за отдаване под наем, поради което и размерът им следва да се определи като такъв възлизащ на 1 080 104,69 лв. общо за четиримата ищци /1/2 от претендираното/. По същата логика е определено и обезщетението за неимуществените вреди в размер на 50 000 лв. и лихва върху главницата от 1 080 104,69 лв. в размер на 540 052,36 лв. общо за четиримата.

Решението е правилно.

Административният съд е изяснил релевантните за исковите претенции факти. Обсъдил е доказателствата, свидетелските показания, становищата и приложимата правна уредба. За приетото въз основа на този анализ фактически и правно се е обосновал. Мотивираният извод за частичната основателност на исковете е в съответствие с фактически установеното и правилно е приложен материалния закон - ЗОДОВ. Предявените искове са с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, по силата на който държавата и общините отговарят за вредите, причинени на гражданите и юридическите лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Съгласно чл. 4 от ЗОДОВ дължимото обезщетение е за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Отговорността не се презюмира от закона, за това в тежест на ищеца е да установи наличието на кумулативно изискуемите се предпоставки за отговорността по чл. 1 от ЗОДОВ - незаконосъобразен акт, отменен по съответен ред, действие или бездействие на административен орган по повод изпълнение на административна дейност, настъпила вреда, причинна връзка между отменения акт, действие или бездействие и вредата. При липсата на кой и да е елемент от фактическия състав не може да реализира отговорността по чл. 1 от ЗОДОВ. В случая ищците по делото са се справили с доказателствената тежест по закон и са установили наличието на всички елементи от състава на претендираното обезщетение по чл. 1 от ЗОДОВ относно издаденият от ДНСК незаконосъобразен акт. Административният съд е извел верни правни изводи, които напълно се подкрепят от настоящата инстанция. Правилно е заключението на съда, че по делото безспорно е установено наличието на всички условия за ангажиране на отговорността на държавата по ЗОДОВ, но в конкретния случай се касае за едно производство в което по безспорен начин в хода на делото се установява, че вредите за Борис Атанасов Аврамов, Красимир Атанасов Аврамов, Ивайло Иванов Стойков и Димитър Александров Манолов не са настъпили като последица само и единствено от незаконосъобразен административен акт, а от преплитане на факти и обстоятелства касаещи както административни, така и граждански правоотношения. Както правилно е посочено, административният съд няма компетентност да присъжда обезщетение на лица за вреди претърпени от правопораждащи факти на гражданското право, а само и единствено от незаконосъобразни административни актове на административни органи, незаконосъобразни действия и бездействия на длъжностни лица. Именно поради тези обстоятелства правилно съдът е приел, че следва да се определи обезщетение в размер на половината от претендираното такова, тъй като невъзможността за ползване на обекта за процесния период е обусловена както от издадения незаконосъобразен административен акт, така и от наличието на договор за отдаване на имота под наем и спор между две равнопоставени страни с правно основание чл. 108 от ЗС. Дори и договорът за отдаване под наем да е обусловен от издаването на разрешение за ползване, то първият не може да се изключи като съществуващ факт, от който са настъпили вреди за ищеца. Правилен е определеният от съда размер на обезщетението по отношение на имуществените и неимуществените вреди, както и по отношение на размера на лихвата. Относно претендираните имуществени вреди, представляващи невъзможност на собствениците да ползват собствен имот или да го отдава под наем за период от 11.01.2001 г. до 12.09.2007 г. и предвид факта на преплитане на административноправни и гражданскоправни отношения, съдът, позовавайки се на съдебно-икономическа експертиза, правилно е приел, че следва да намали претендираният размер на обезщетението на половина. Поради и което правилно е отсъдил 1 080 104,69 лв. имуществено обезщетение общо за четиримата (по 270 026,17 лв. за всеки един), както и лихва върху тази сума в размер на 540 052,36 лв. (по 135 013,09 лв. за всеки един). Правилно съдът е отхвърлил исковете за претърпени имуществени вреди и за лихвата до пълния им размер именно поради факта, че АССГ няма компетентност да присъжда вреди от неправомерно поведение на трети лица, различни от административни органи и длъжностни лица, какъвто в случая е договорът за наем, поради и което правилно съдът е посочил, че останалата част от претенцията ищците могат да заявят пред общите съдилища на основание разпоредбите на ЗЗД. Безспорно по делото е установено наличието на причинени неимуществени вреди и част от тях са именно в причинно - следствена връзка с издаден от ДНСК незаконосъобразен административен акт - отменено разрешение за ползване. Другата част от вредите обаче са причинени от поведението на трети лица - праводателя на ищците по договора за продажба и трето лице - държател на обекта, като последният е ползвал имота на основание подписан договор за наем. Именно въз основа на тези факти правилно съдът и по този иск е отсъдил 1/2 от претендирания размер на обезщетението за претърпени неимуществени вреди в размер на 50 000 лв. общо или по 12 500 лв. на ищец, като за разликата до 100 000 лв. исковата претенция е отхвърлена. Неоснователно е възражението на процесуалния представител на ДНСК за неправилност на решението в частта за разноските. Съгласно нормата на чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ ако искът бъде уважен изцяло или частично, съдът осъжда ответника да заплати разноските по производството, както и да заплати на ищеца внесената държавна такса. Съдът осъжда ответника да заплати на ищеца и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, съразмерно с уважената част от иска. Именно въз основа на горе цитирания член, съдът правилно е осъдил ДНСК да заплати на ищците 10 лв. държавна такса и 200 лв. депозит за вещо лице, защото това са разноски по производството по делото. Съответно съгласно чл. 10, ал. 3, изречение 2 от ЗОДОВ и предвид факта, че исковите претенции са уважени в 1/2 размер от претендираното обезщетение, правилно съдът е присъдил 500 лв. разноски за адвокат от общо заплатените от ищците 1000 лв. хонорар. Съдът е обсъдил всички представени по делото доказателства, поради което е постановил правилно решение. Настоящата инстанция счита, че не са налице твърдените и в двете жалби касационни основания.

С оглед изхода на спора на процесуалния представител на ДНСК не следва да се присъжда юрисконсултско възнаграждение. Водим от горното, атакуваното решение, като правилно, законосъобразно и надлежно обосновано, следва да се остави в сила, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд - състав на трето отделение,