Решение № 4565 от 12.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 12446/2016 г.

Решение № 4565 от 12.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 12446/2016 г., VI о., докладчик съдията Георги Георгиев Производство по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от Н. К. К. с адрес гр. М. чрез процесуален представител адвокат Г. П. от АК В. против решение 314 от 29.09.2016 г. на Административен съд В. по адм. дело № 288/2016 г. С него се отхвърля жалбата му срещу свидетелство за съдимост рег. № 1304/18.05.2016 г., издадено от "Бюро съдимост" при РС М. Поддържат се доводи за неправилност на решението, вследствие необоснованост и нарушение на материалния закон - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което се иска отмяната му. Свеждат се до това, че вписаното осъждане по НОХД № 435/2014 г. по описа на РС М. не следва да бъде вписвано в свидетелството за съдимост за нуждите за които е поискано - работа в чужбина и причината за това е настъпилата реабилитация по право на 03.10.2015 г. по смисъла на чл. 86, ал. 1, т. 3 НК. Деянието по НОХД № 213/2014 г. е извършено от К. като непълнолетен и съответно наложеното наказание е изпълнено на 09.05.2014 г. и по отношение на това осъждане правилно е прието, че е настъпила реабилитация при условията на чл. 86, ал. 1, т. 4 НК. Спорен е въпроса по отношение на осъждането по НОХД № 435/2014 г. наложеното наказание по което е глоба и е изпълнено на 03.10.2015 г. с внасяне на глобата. За това осъждане е налице реабилитация по право на основание чл. 86, ал. 1, т. 3 НК. Или, за предходното осъждане на основание чл. 86, ал. 1, т. 4 и за последното на основание чл. 86, ал. 1, т. 3 НК като е неприложима разпоредбата на чл. 86, ал. 2 НК. Ответникът, Председателят на Районен съд М. взема становище за неоснователност на жалбата по съображения изложени в писмен вид. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховен административен съд, шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и разгледана по същество за неоснователна по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалба на касатора срещу цитираното свидетелство за съдимост. В него е отразено осъждане за което жалбоподателят счита, че не следва да има вписване, тъй като е реабилитиран по право. Съдът е разгледал по същество жалбата която приел за неоснователна. При установените факти по делото на осъждане на лицето за деяние, извършено от него като непълнолетен, което осъждане е реабилитирано, е прието, че повторна реабилитация по право не може да настъпи предвид разпоредбата на чл. 86, ал. 2 НК, която разпорежда, че реабилитация по право не настъпва за престъпление, извършено от пълнолетно лице, което е било веднъж реабилитирано. Решението е правилно. Цитираната разпоредба на чл. 86, ал. 2 НК създава съмнение за хипотезите на нормата. Въпросът е дали забраната за повторна реабилитация по право е за престъпление, извършено от пълнолетно лице което е било веднъж реабилитирано като пълнолетен извършител или като непълнолетен извършител, или когато и двете деяния са извършени от лицето като пълнолетен. И няма съмнение, че повторна реабилитация е допустима когато и второто престъпление е извършено от непълнолетен извършител. В настоящият случай съдът е приел, че когато следващото престъпление е извършено от лицето като пълнолетен е без значение първото престъпление дали е извършено като пълнолетен или като непълнолетен. Това разрешение отговаря най много на целта на Наказателния кодекс, който предвижда смекчена наказателна отговорност по вид и размери на наказанията, както и по отношение на съдимостта на непълнолетните лица, извършители на престъпления. В такъв смисъл е и практиката на ВКС по НОХД № 1310/2014 г. и по НОХД № 573/2013 г., която е непротиворечива и гласи, че повторна реабилитация по право е възможна единствено и спрямо непълнолетно лице. Предвид изложеното решението като правилно следва да бъде оставено в сила, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, пр. първо АПК, Вэърховен административен съд шесто отделение