Решение № 2402 от 19.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 14321/2012 г.

Решение № 2402 от 19.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 14321/2012 г., VII о., докладчик председателят Веселина Тенева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на началника на сектор "Пътна полиция" при ОД на МВР - гр. Добрич срещу решение № 194 от 23.10.2012 г. на Административен съд - Добрич по адм. дело № 537/2012 г. по описа на същия съд. Касационният жалбоподател поддържа оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Счита, че въпреки събраните доказателства за съвпадение, при липса на фабрично набити номера върху рамата на автомобила са налице предпоставките на закона за отказ за регистрацията му, с оглед недоказаната на автентичност на номера на рамата. Ответникът по касационната жалба - Галя Богданова Пейчева, чрез пълномощника си по делото в депозиран писмен отговор оспорва касационната жалба и моли за отхвърлянето й като неоснователна. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че обжалваното решение е правилно и следва да се остави в сила. Върховният административен съд, състав на седмо отделение, като разгледа касационната жалба на посочените в нея основания и извърши служебна проверка съгласно чл. 218, ал. 2 АПК, намира същата за неоснователна. С атакуваното решение Административен съд - Добрич е отменил заповед рег. № 9395/20.07.2012 г. на началника на сектор "Пътна полиция" гр. Добрич, с която е отказана първоначална регистрация на лек автомобил "Пежо 206", с номер рама ххххххххххххххххх по документи за регистрация, номер двигател ххххххххххххххххххх, представен за регистрация от собственика му Галя Богданова Пейчева и е върнал преписката на административния орган за ново разглеждане. За да постанови този резултат, съдът е приел, че оспореният пред него административен акт е незаконосъобразен. От фактическа страна е установено, че производството е започнало по заявление на Пейчева за първоначална регистрация на лек автомобил "Пежо 206", в което е посочено, че автомобилът е с номер на рамата: ххххххххххххххххххх и с номер на двигателя: хххххххххххххххххххх. Към заявлението са приложени документите на автомобила, според които същият е с австрийска регистрация и е придобит от заявителката по силата на договор за покупко-продажба от 28.05.2012 г. При извършената идентификация на автомобила е констатирано, че на указаното от завода производител място не е открит набит идентификационен номер рама. В тази връзка е извършена проверка на процесното МПС от комисия при ОД на МВР - Добрич, резултатите от която са обективирани в Протокол № 23/13.06.2012 г., както и изследване на автомобила от експерти при НТЛ ОД на МВР - гр. Добрич, за което е изготвена експертна справка № 35/13.06.2012 г. От материалите по делото е безспорно, че е открита заводска табелка с данни за номер рама, съвпадащ с номера посочен в документите, която е била незаводски закрепена и с деформация в долния десен ъгъл. Установен е стикер с данни за номер на рама VIN, отговарящ на този по документи, пред челно панорамно стъкло, на таблото на автомобила, както и набит номер на двигател на указаното от завода - производител място с № хххххх. Прието е, че не е открит оригинален идентификационен номер рама, вероятно поради подмяна на детайл - носител на информация. Видно от писмо рег. № 29417/20.06.2012 г. на зам.-директора на ОД на МВР гр. Добрич по случая липсват данни за извършено престъпление от общ характер. При тези данни и на основание чл. 143, ал. 3 от ЗДвП и чл. 7, ал. 1 от Наредба № I-45/24.03.2000 г. за регистриране, отчет, пускане в движение и спиране от движение на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства, административният орган е постановил заповед № 9395/20.07.2012 г., с която е отказал исканата регистрация. По съществото на спора от правна страна съдът е приел, че според приложените от органа разпоредби процедурата по регистрация на превозните средства включва установяването на идентификационния номер. Съдът се е позовал на разпоредбата на чл. 5, ал. 3 от Наредба № I-45/24.03.2000 г., която предвижда, че при регистрация звената на МВР са длъжни да извършват необходимите проверки за: идентификацията на превозното средство, в случаите, когато се изисква; достоверността на представените документи и данните на собственика; произхода на превозното средство; техническата изправност на превозното средство и неговото комплектоване. Посочил е, че съгласно § 2, т. 8 от Допълнителните разпоредби на наредбата, идентификацията се определя като съвкупност от действия, извършвани за: сверяване данните на идентификационните номера от документите с тези върху превозното средство, проверка на превозното средство в АИС ИД - НШИС, проверка в масива за регистрирани превозни средства по идентификационен номер и по регистрационен номер /ако има регистрация/, проверка за наличие на данни в масива за марки и модели, проверка в международните масиви за издирвани МПС, проверка в международните масиви за регистрирани МПС, проверка за съответствие на всички данни на представеното превозно средство с данните, описани в документите за собственост и произход, проверка на ПС за изменение в конструкцията. Информацията от извършването на тези действия следва да се използва за установяването на поставения от производителя идентификационен номер. Въз основа на извършения анализ на релевантната правна уредба, съдът е приел, че за да се произнесе по регистрацията на МПС административният орган е следвало да извърши преценка на всички обстоятелства - както на тези, касаещи изменението, подмяната или заличаването на идентификационния номер на автомобила в хипотезата на чл. 143, ал. 3 от ЗДвП, така и на обстоятелствата, свързани с невъзможността да се установи номера, поставен от производителя - чл. 7, ал. 1 от Наредба № I-45/24.03.2000 г. Счел е, че в случая при констатацията за липса на фабрично набити номера върху рамата на автомобила и при наличието на фабрична заводска табела и стикер с данни за номер рама, съвпадащи с данните от документите за автомобила, административният орган е отказал регистрация без да е преценил възможността на установяването на идентификационния номер. С оглед на обстоятелството, че идентификационният номер на автомобила би могъл да бъде установен, ако компетентният орган прояви дължимата активност в тази насока, съдът е стигнал до извод, че отказът е постановен без да са изяснени всички релевантни обстоятелства и без да са били налице материалноправните предпоставки за издаване на обжалваната заповед, което налага отмяната й и връщане на преписката за ново произнасяне на органа. Решението е правилно. Решаващият съд е установил точно и съобразно доказателствата релевантните за предмета на спора факти и настоящата инстанция ги възприема така, както са изложени в обжалваното решение. Оспореното решение е обосновано и е постановено при правилно прилагане на материалния закон. В съответствие с фактическите обстоятелства и релевантната правна уредба решаващият съд е направил обоснован извод за незаконосъобразност на оспорения административен акт, като мотивите му се споделят изцяло от касационния състав. Правилото на чл. 143, ал. 1 ЗДвП изрично сочи, че регистрация на пътно превозно средство се извършва при наличието на две кумулативни предпоставки - доказателство за собственост на превозното средство и автентичен идентификационен номер на производителя. С разпоредбата на чл. 143, ал. 2 от ЗДвП се забранява заличаването и/или подправянето на идентификационния номер и номера на двигателя на превозното средство. Съгласно разпоредбата на ал. 3 на същия член, пътно превозно средство с подправен, заличен или повреден идентификационен номер не се регистрира, докато не бъде установен автентичният идентификационен номер, поставен от производителя. Видно от нормата на чл. 7, ал. 1 от Наредба № I-45/24.03.2000 г., превозните средства, на които не може да се установи поставеният от производителя идентификационен номер (VIN), не се регистрират. Съдът е решил спора въз основа на точен и подробен анализ на доказателствения материал по делото. Изложил е убедителни аргументи защо приема, че не са били налице фактическите основания по чл. 143, ал. 3 от ЗДвП и чл. 7, ал. 1 от Наредбата за отказ на исканата регистрация на автомобила. В тази насока правилно е приел, че условието, което поставя законът е свързано с възможността да се установи автентичният идентификационен номер, като всяка промяна в регистрацията се съпътства от проверка за идентификация на превозното средство. Законосъобразен и обоснован е изводът му, че установяването на автентичният идентификационен номер е задължение на компетентния орган по регистрацията, който видно от цитираната наредба разполага с множество възможности и средства за установяването му, както и с общите процесуални правила на АПК относно събирането на доказателства и доказателствените средства. За да постанови акт със съдържанието на процесния, органът е следвало да установи по несъмнен начин наличие на обстоятелствата по чл. 143, ал. 3 ЗДвП, както и невъзможност за установяване на автентичния идентификационен номер на автомобила, което не е сторил. При положение, че по преписката са се съдържали данни относно идентификационния номер, органът е следвало да положи усилия за установяването му, поради което изводите на съда за незаконосъобразност на отказа на административния орган да регистрира превозното средство, собственост на заявителката Пейчева, са съответни на закона и на доказателствата по делото. Като е приел, че органът се е произнесъл без в административното производство да са установени и доказани основни факти от значение за спорното правоотношение и за решаването на въпроса за регистрацията, включително такива, свързани с предпоставките по чл. 143, ал. 3 от ЗДвП и чл. 7, ал. 1 от Наредба № I-45/24.03.2000 г., първоинстанционният съд е постановил правилен съдебен акт. По изложените съображения настоящата инстанция намира, че не са налице визираните в касационната жалба отменителни основания, поради което оспореното решение следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,