Решение № 6792 от 18.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 3338/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по две касационни жалби, подадени от Община Варна, чрез гл. юрк. Хаджиев и В. Г. Г. подадена чрез адв. Джебаров срещу решение № 14431/23.12.2025 г., постановено по адм. дело № 1994/2025 г. по описа на Административен съд - Варна. Твърди се, че решението в атакуваната му част е неправилно поради нарушение на материалния закон и съществено процесуално нарушение на съдопроизводствените правила, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Развиват подробни съображения в касационните жалби. Настояват за отмяна на решението в оспорената част. Претендират присъждане на сторените разноски. Респективно, изразява се становище за неоснователността на касационната жалба на насрещната страна. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на жалбите, правилността на обжалваното решение на предявените основания и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК, прие за установено следното: Касационните жалби са допустими, тъй като са предявени от страни по делото и в срок. Разгледани по същество са неоснователни. Решението е валидно, допустимо и правилно. Производството е образувано по искова молба на В. Г. Г. от гр. Варна, [улица], [адрес] срещу община Варна за присъждане на обезщетение за имуществени вреди от 246.77 лв. със законната лихва считано от датата на подаване на исковата молба. Заявеното основание на исковата претенция са незаконни действия и бездействия на длъжностни лица от община Варна при връчване на акт за установяване на задължения /АУЗ/ № МД-АУ-3721/06.04.2017г. на инспектор при дирекция "Местни данъци" на община Варна. С обжалваното решение община Варна е осъдена да заплати на В. Г. Г. от гр. Варна, [улица], [адрес] обезщетение за имуществени вреди от 132.38 лв. заради незаконосъобразно проведена процедура по връчване на АУЗ № МД-АУ-3721/06.04.2017г. на инспектор при дирекция „Местни данъци" на община Варна заедно със законната лихва считано от 27.08.2025г. до окончателното изплащане на сумата. Искът в останалата му част е отхвърлен като неоснователен. При постановяване на процесния съдебен акт не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Съдебното решение се основава на обоснованата преценка на събраните доказателства, като е постановено в съответствие с приложимите за казуса материалноправни норми. В касационните жалби не се сочат обстоятелства, водещи до промяна на изводите, формирани от първоинстанционния съд. Мотивите на първоинстанционния съд се споделят от настоящия съдебен състав и не следва да бъдат преповтаряни, поради което по силата на чл. 221, ал. 2, изречение второ от АПК, касационната инстанция препраща към тях. Атакуваният съдебен акт се основава на правилна преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановен при стриктно спазване на съдопроизводствените правила. Не са допуснати процесуални нарушения от категорията на съществени такива. При постановяването на същия са взети предвид относимите за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях, и е отговорено на всички относими инвокирани възражения. Действително, съдът правилно е счел, че съществува пряка причинно-следствена връзка между незаконосъобразно проведената процедура по чл. 32 ДОПК и настъпилата имуществена вреда за ищеца – платени такси по образувано изпълнително дело в общ размер от 264.77 лв. Налице е също така и съпричиняване на вредата от ищеца. Безуспешните опити на общинската администрация да връчи акта лично на Г. се дължат на неговата пасивност да посети пощенската станция и да получи пратката. С това свое бездействие ищецът сам се поставил в невъзможност да узнае за издадения АУЗ № МД-АУ-3721/06.04.2017г. от инспектор при дирекция „ МД“ към община Варна. С оглед горното решението е валидно, допустимо и правилно и следва да се остави в сила. При този изход на спора сторените разноски за касационната инстанция следва да останат за страните така, както са ги направили. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,