Решение № 228 от 9.01.2015 г. на ВАС по адм. д. № 3170/2014 г.

Решение № 228 от 9.01.2015 г. на ВАС по адм. д. № 3170/2014 г., VII о., докладчик съдията Соня Янкулова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на "Групова практика за специализирана медицинска помощ - Прима" ООД, седалище и адрес на управление гр. Дупница, ул. "Княз Борис I" № 1, ет. 5 срещу решение № 7484 от 02.12.2013 г. на Административен съд, София град, постановено по административно дело № 2225/2013 г.

С обжалваното решение съдът отхвърлил жалбата на "Групова практика за специализирана медицинска помощ - Прима" ООД срещу заповед № РД-01-34 от 05.02.2013 г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация", с която на основание чл. 153в, ал. 7, т. 3 от Закона за движението по пътищата са прекратени правата на дружеството, произтичащи от удостоверение за регистрация за организиране и провеждане на първо и второ психологическо изследване по чл. 152, ал. 1, т. 2 и ал. 2 от Закона за движението по пътищата № 0036 от 08.03.2012 г., дружеството е заличено от регистъра по чл. 153в, ал. 1 от Закона за движението по пътищата и е прекратен достъпа на служителите на дружеството до централизираната база данни за проведените психологически изследвания.

Касационният жалбоподател - "Групова практика за специализирана медицинска помощ - Прима" ООД (Прима), счита обжалваното съдебно решение за неправилно, постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Съдът неправилно заличил допуснати до разпит при довеждане свидетели, с което нарушил правото на защита на касатора. Не допуснал до разпит воден свидетел - наемодател на имота, за когото в оспорената заповед се твърди, че не му било провеждано изследване. Моли съда да отмени обжалваното решение и да върне делото за ново разглеждане от друг състав. Касаторът се представлява от адв. Анита Пешева, Адвокатска колегия, гр. Кюстендил.

Ответникът по касационната жалба - изпълнителният директор на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация", счита същата за нередовна, тъй като не съдържа изискуемите от чл. 212, ал. 1, т. 4 АПК реквизити. Алтернативно счита жалбата за неоснователна. Обжалваното решение е правилно и обосновано. Съдържа подробни мотиви за законосъобразността на оспорената заповед и в хода на съденото производство съдът не допуснал съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Моли съда да остави в сила обжалваното решение. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Ответникът се представлява от юрисконсулт Веселина Велчева.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Обжалваното решение е правилно. При извършения контрол за законосъобразност на оспорената заповед съдът правилно установил, че не са налице основания за нейната отмяна. Не са налице допуснати от съда съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Не се доказват и обосновават отклонения от критериите за законосъобразност в чл. 146, т. 1 - 5 АПК.

Върховният административен съд счита касационната жалба за допустима - подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Съдът счита за неоснователно твърдението на ответника по касационната жалба за нередовност на същата. Безспорно е, че съгласно чл. 212, ал. 1, т. 4 АПК касационната жалба трябва да съдържа точно и ясно посочване на конкретните пороци на обжалваното решение, които съставляват касационни основания. В случая, от съдържанието на касационната жалба, е видно, че в същата се съдържа конкретен порок на обжалваното съдебно решение - допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, които са довели до нарушение на правото на защита. Това твърдение касаторът е мотивирал и с конкретни доводи. Основателността на твърдението и верността на доводите е въпрос на спора по същество.

Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна.

За да постанови обжалваното решение съдът приел от фактическа страна, че:

1. На 08.03.2012 г. на "Групова практика за специализирана медицинска помощ - Прима" ООД било издадено удостоверение за регистрация № 0036 за организиране и провеждане на първо и второ психологическо изследване по чл. 152, ал. 1, т. 2 и ал. 2 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП). Удостоверението било издадено на основание чл. 153в, ал. 4 ЗДвП.

1. На 23.11.2012 г. на Прима била извършена проверка от служители на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация", при която било установено, че в периода от 8,30 до 12,00 часа записаните за психологически преглед 12 лица не са посетили лабораторията, а в Регистъра за психологически изследвания на водачите протоколите за извършени психологически изследвания към 13,00 часа са приключени, поради което контролиращите направили извод за неприсъствено провеждане на психологическото изследване.

1. На 05.12.2012 г. резултатите от проверката били отразени в доклад, изх. № 11-05-341, изготвен от участвал в проверката служител на агенцията.

1. На 13.12.2012 г. Прима била уведомена за започналото административно производство за прекратяване на правото на организиране и извършване на психологически прегледи.

1. На 28.12.2012 г. Прима възразила срещу резултатите от проверката. Към възражението били приложени писмени обяснения на 10 лица, записани за изследване на 23.11.2012 г. в периода между 8, 30 и 11 часа, а именно: Юлиян Кавармов, Тодор Тетимов, Димитър Тетимов, Антон Гнутов, Нейко Нейков, Красимир Станчев, Костадин Коев, Атанас Шуманов, Мандо Съдъков, Илия Говедарски, които сочели, че изследването е извършено на 23.11.2013 г., в периода между 11,00 и 15, 00 часа. Към възражението били приложени регистрационни карти и формуляри, както и протокол № 80 от 23.11.2012 г., съгласно който от записаните 12 лица се явили 10.

1. На 05.02.2013 г. изпълнителният директор на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" издал заповед № РД-01-34, с която на основание чл. 153в, ал. 7, т. 3 ЗДвП, чл. 4ж, ал. 1, т. 3, б. "г" и ал. 3 от Наредба № 36 от 15.05.2006 г. за изискванията за психологическа годност и условията и реда за провеждане на психологическите изследвания на кандидатите за придобиване на правоспособност и управление на моторно превозно средство, на водачи на моторно превозно средство и на председатели на изпитни комисии и за издаване на удостоверения за регистрация за извършване на психологически изследвания (Наредба № 36):

а) прекратил правата на Прима, произтичащи от удостоверение № 0036 от 08.03.2012 г. за регистрация за организиране и провеждане на първо и второ психологическо изследване по чл. 152, ал. 1, т. 2 и ал. 2 ЗДвП;

б) заличил от регистъра по чл. 153в, ал. 1 ЗДвП Прима, което води до обезсилване на удостоверение № 0036;

в) прекратил достъпа на служителите на Прима до централизираната база данни за проведените психологически изследвания, дадените заключения и издадените удостоверения за психологическа годност на водачите.

1. В хода на съдебното производство съдът разпитал свидетелите Весела Драганова-Коева и Ивайло Стефанов, участвали в проверката на Прима. Свидетелите потвърдили изложеното в доклада и дали показания, че след приключване на проверката, около 13, 00 часа извършили проверка чрез мобилно електронно устройство и установили, че протоколите от извършените на посочените 10 лица изследвания са достъпни в електронния регистър.

1. В хода на съдебното производство съдът приел:

а) заповед на управителя на "А и К" ООД, с която на Красимир Станчев е наредено извършването на 23.11.2012 г. на превоз по маршрут гр. Велинград - гр. Плевен, с час на тръгване 5,00 и копие от тахографски лист, удостоверяващ заповядания превоз;

б) заповед на управителя на "Братя Коцеви" ООД, с която на Мандо Садъков е наредено извършването на 23.11.2012 г. на превоз по маршрут гр. Велинград - Кантара и обратно, с час на тръгване 12, 30 и копие от тахографски лист, удостоверяващ заповядания превоз;

в) пътен лист № 789455 от 23.11.2012 г., издаден от Катя Стойкова, действащ като едноличен търговец с фирма "Катя Стойкова", удостоверяващ извършен на 23.11.2012 г. превоз по маршрут Ракитово - Дорково - Велинград, с час на тръгване 7,00 часа и Велинград - Дорково - Ракитово, с час на тръгване 18, 20 лв. и копие от тахографски лист, удостоверяващ заповядания превоз.

1. В хода на съдебното производство съдът допуснал до разпит при довеждане 10 лица, записани за психологическо изследване, но същите не били доведени от касатора. Съдът оставил без уважение искането на касатора за допускане до разпит при призоваване на поисканите свидетели. Съдът недопуснал до разпит поискания свидетел Пламен Миланов, наемодател на имота, в който е разположена лабораторията на Прима.

Въз основа на така установените факти съдът приел от правна страна, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в исканата от закона форма и при спазване на административнопроизводствените правила. Приел, че заповедта е в съответствие с приложимата материалноправна разпоредба - чл. 153в, ал. 7, т. 3 ЗДвП. Приел за доказан релевантния факт на издадени удостоверения за психологическа годност на десет лица. Подробно анализирал доказателствата по делото досежно всяко от лицата и приел, че удостоверенията са издадени без на лицата да е извършено психологическо изследване. Изложил подробни мотиви защо не кредитира обясненията на лицата с издадени удостоверения като посочил, че същите не съответстват на останалите писмени доказателства по делото и на показанията на свидетелите Драганова-Коева и Ивайло Стефанов. Въз основа на това направил извод за законосъобразност на оспорената заповед и отхвърли оспорването.

Изводът на съда е правилен.

Видно от касационната жалба касаторът твърди, че обжалваното решение страда от порока съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Единственият довод в подкрепа на това твърдение е недопускането до разпит на лицата, на които касаторът издал удостоверения за психологическа годност и на наемодателя на имота, в който се намира лабораторията.

Съгласно чл. 171, ал. 1 АПК редовно събраните в хода на производството пред административния орган доказателства имат сила и пред съда. По делото не се спори, че в хода на административното производство на органа били представени и той ценил писмените обяснения на десетте лица, на които касаторът издал удостоверения за психологическа годност в деня на проверката - 23.11.2012 г. Сведенията са дадени писмено и са подписани от далите ги лица. Сведенията не са приподписани от административния орган, в съответствие с чл. 44, ал. 2 АПК, тъй като същите не са поискани от него, а са представени от касатора в подкрепа на твърденията му. Това, независимо от липсата на подпис на органа, ги прави редовно доказателствено средство.

Безспорно е, че съгласно чл. 171, ал. 2 АПК съдът може да допусне до разпит лицата, дали сведения в хода на административното производство, но това не е задължително. Съдът, с оглед на всички доказателства по делото, сам преценява дали е необходимо да разпита в съдебно заседание далите обяснение лица. В случая, преценката на съда се основава на подробен и правилен съвкупен анализ на доказателствата по делото. Съдът подробно обсъдил събраните по делото доказателства за всяко от лицата, на които касаторът издал удостоверение - заповеди на управителите на дружествата - работодатели за извършване на превози в деня на прегледа, както и тахографските листове за проведените превози.

Съпоставката на тези писмени доказателства с писмените обяснения на лицата обосновано са мотивирали извода на съда за липса на необходимост от разпит на свидетелите. Заповедите за провеждане на превозите и тахографските листове са надлежно доказателство за извършени на 23.11.2012 г., в установените часове, превози. Свидетелите, за да оборят установеното в тахографския лист, би значело да докажат извършено от тях самите нарушение на правилата за използване на тахограф, което само по себе си е основание за отказ от свидетелстване по смисъла на чл. 166, ал. 2 ГПК, във вр. с чл. 144 АПК. А сочените от пълномощника на касатора доводи за възможност във времето между отделните превози да се извърши психологичния преглед не се подкрепят с доказателства, а са една хипотетична възможност, която обективно не съответства на възможността за придвижване в рамките на времето между отделните превози, а и на посоченото от лицата с издадени удостоверения, че са пътували заедно.

Наред с горното следва да се посочи, че съдът първоначално допуснал до разпит исканите свидетели при довеждане. За съдебното заседание на 26.09.2013, когато касаторът следвало да доведе допуснатите до разпит свидетели, пълномощникът на касатора поискал отлагане на съдебното заседание поради негово заболяване. Независимо от разпоредбата на чл. 142, ал. 2 ГПК, във вр. с чл. 144 АПК съдът отложил съдебното заседание и дал възможност на страната да бъде представлявана от избрания от нея пълномощник и да ангажира исканите доказателства. На следващото съдебно заседание, а не в рамките на достатъчен срок преди съдебното заседание, въпреки, че между двете съдебни заседания има близо два месеца срок, касаторът поискал да бъде сменен режима на призоваване на допуснатите до разпит свидетели, което означавало ново отлагане на делото. Това не са факти, които обосновават невъзможност за касатора да организира защитата си и съответно да водят до нарушаване на правото му на защита.

Що се отнася до искания от касатора разпит на свидетел - наемодател на имота, в който се намира лабораторията му, отказът на съда е обоснован с липсата по делото поне на индиция, че към датата на проверката исканият свидетел е бил на място в лабораторията. Неудовлетвореното искане за допускане на неотносими към предмета на спора доказателства не е нарушение на съдопроизводствените правила.

Видно от изложеното отказа на съда да допусне до разпит лицата, на които касаторът издал удостоверения за психологическа годност на 23.11.2012 г., и на наемодателя на имота не представлява нарушение на съдопроизводствените правила, тъй като не се е отразило на правилността на съдебното решение. С оглед на изложеното доводите на касатора за твърдяния порок на обжалваното съдебно решение са неоснователни. Съдът не допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила. При извършената на основание чл. 218, ал. 2 АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон съдът констатира, че същото е валидно, допустимо и правилно. Съдът правилно тълкувал и приложил относимата законова норма - чл. 153в, ал. 7, т. 3 ЗДвП. Въз основа на правилната преценка на доказателствата по делото съдът установил, че при извършване на дейността по организиране и провеждане на психологически изследвания от лице, работещо при касатора, са издадени удостоверения за психологическа годност, без да е извършено психологическо изследване. Това прави обжалваното съдебно решение правилно, поради което следва да бъде оставено в сила.

С оглед на изхода от спора, направено от ответника искане и на основание чл. 143, ал. 4 АПК, във връзка с тълкувателно решение № 3 от 13.05.2009 г. на Общото събрание на Върховния административен съд по тълкувателно дело № 5/2009 г. съдът следва да осъди Прима да заплати на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация", юридическото лице, в чиято структура е органът - ответник, разноски за юрисконсултско възнаграждение. Размерът на съдещите съдът определя на основание чл. 8, ал. 2, във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения на 300, 00 лв.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд