Решение № 7273 от 3.7.2023 г. на ВАС, IV о.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на кмета на СО- район Оборище , чрез юрк. С. Владков, против решение 1807/21.03.2023 г. на Административен съд София-град по административно дело 10145/2022 г. В касационната жалба се съдържат оплаквания за неправилност на съдебното решение поради несъответствието му с материалния закон, допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и необосноваността му. Излагат се подробни и конкретни доводи във връзка с наличието на посочените касационни отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Поради това жалбоподателят моли за отмяната на атакуваното съдебно решение и за разрешаване на спора по същество с отмяната на издадената заповед за изземване на недвижим имот. Претендира присъждането на направените съдебни разноски. Ответниците по касационната жалба - К. Трулев и С. Трулев от гр. София, чрез адв. А. Иванова, заявяват становище за неоснователност на касационната жалба. Молят атакуваното решение да бъде оставено в сила. Претендират присъждане на направените съдебни разноски, като в условията на евентуалност е направено и възражение за прекомерност на разноските на касатора. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на четвърто отделение, след като прецени направените в жалбата оплаквания във връзка с доказателствата по делото, констатира следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена срещу решение, което подлежи на касационно оспорване, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна с правен интерес, за която постановеното решение е неблагоприятно. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Предмет на проверка за законосъобразност пред първоинстанционния съд е заповед РОБ -22-РД09-220 от 19.10.2022г. на кмета на СО, район Оборище , с която на основание чл. 65, ал. 1 от ЗОбС е наредено изземването на общинско жилище, находящо се в гр. София, [улица], от К. Трулев и С. Трулев. От фактическа страна се установява, че със заповед РОБ22-РД09-145/19.07.2022г. на кмета на СО, район Оборище на основание чл.46 ал.2 във вр. с ал.1 т.9 от ЗОС и чл.33, ал.1 т.8 от НРУУРОЖСО наемното правоотношение с К. Трулев и С. Трулев за гореописаното общинско жилище е прекратено. В съставения констативен акт РОБ20- ГР 94-855 /39 от 18.10.2022г. относно процесното общинско жилище е посочено, че К. Трулев и С. Трулев държат имота без правно основание, и не са го освободили в определения в заповедта за прекратяване на наемното правоотношение срок за доброволно освобождаване. Въз основа на приетото административният орган е издал обжалваната заповед на основание чл.65 от ЗОС и чл.34 от Наредбата за реда и условията за управление и разпореждане с общинско жилище на територията на Столична община /Наредбата/. При извършена от съда служебна справка е установено, че заповедта, с която се прекратява наемното правоотношение, е обжалвана от К. Трулев и С. Трулев и по жалбата е образувано адм. д. 7165/ 2022г на АССГ, което не е приключило. Първоинстанционният съд е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, в съответната форма, но е материално незаконосъобразна, тъй като не е налице посочената от административния орган предпоставка за упражняване на правомощието по чл. 65 от ЗОС. Този извод е обоснован с обстоятелството, че към датата на издаване на обжалваната заповед, заповед РОБ22-РД09-145/ 19.07.2022г. за прекратяване на наемното правоотношение не е влязла в сила. Съобразявайки това, първоинстанционният съд е приел, че заповедта за изземване на жилището е постановена, без да са налице предпоставките за нейното издаване, поради което я е отменил. Решението на първоинстанционният съд е валидно, допустимо и правилно. Сочените в касационната жалба основания за отмяна на обжалваното съдебно решение не са налице. Подробно са изяснени релевантните за спора факти и обстоятелства, обсъдени са възраженията на страните, а формираните правни изводи са обосновани и напълно съответни на приложимите материалноправни разпоредби. Изложените от първоинстанционния съд съображения се споделят и от настоящата касационна инстанция поради следното: Съгласно чл. 65, ал. 1 от ЗОС, общински имот, който се владее или държи без основание, се изземва въз основа на заповед на кмета на общината. Материалната законосъобразност на заповедта предполага кумулативното наличие на три предпоставки- имот, представляващ общинска собственост; лице, което го владее или държи и липса на правно основание за това. Въз основа на установената фактическа обстановка съдът е направил обоснован извод, че последната от предпоставките- а именно имотът да се държи без основание, не е налице. Този извод се обосновава от обстоятелството, че заповедта за прекратяване на наемното правоотношение е оспорена и не е влязла в сила към датата на издаване на оспорената заповед за изземване, поради което не е отпаднало и основанието, на което жалбоподателите държат имота. Изводът, че не са налице всички предпоставки, предвидени в чл.65, ал.1 от ЗОбС, не се променя от обстоятелството, че към настоящия момент жалбата на К. и С. Трулеви е отхвърлена с решение 1822/21.03.2023г., постановено по административно дело 7165/2022г. по описа на АССГ, влязло в сила на 21.03.2023г. Това е така, тъй като съгласно разпоредбата на чл.142, ал.1 АПК, съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към момента на неговото издаване. В производството по чл. 65, ал. 1 ЗОбС административният орган действа при условията на обвързана компетентност - когато са налице изброените в хипотезата на посочената норма предпоставки, за него възниква задължение да издаде заповед за изземване на имота. От доказателствата по делото се установява, че е налице съставен за имота акт за общинска собственост, но същият към момента на издаване на заповедта се е ползвал от К. и С. Трулеви на валидно правно основание - наемно правоотношение, което не е прекратено с влязъл в сила акт. Поради това правилно първоинстанционният съд е приел, че към датата на издаване на заповедта не е налице хипотезата на чл. 65, ал. 1 ЗОбС, обосноваваща издаването на обжалваната заповед. Следователно, като е приел заповедта за изземване на имота за незаконосъобразна и я е отменил, административният съд е постановил правилно решение, което следва да се остави в сила. Предвид изхода на спора на основание чл. 143, ал. 3 от АПК на ответника следва да бъдат присъдени своевременно поисканите и доказани разноски в общ размер на 2000 лв. за адвокатско възнаграждение. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предл. І от АПК, Върховният административен съд, състав на четвърто отделение,