Решение № 6292 от 13.6.2023 г. на ВАС, II о.

Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие, чрез проц. си представител гл. юрк. Т. Ламбев, против решение 134/09 януари 2023 г., постановено по адм. д. 9295/2021 г. по описа на Административен съд София град. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска неговата отмяна. Писмени възражения по касационната жалба са депозирани в законовия срок. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне на решението в сила. Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения. Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от Д. Трифонова, против заповед 1768/01 септември 2021 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие, с която на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл, е прекратено служебното й правоотношение като "главен експерт" в дирекция "Договориране по прилагане на мерки за развитие на селските райони", отдел "Договориране по частни мерки", Държавен фонд "Земеделие", с ранг V-ти старши, считано от 01 септември 2021 г., с причини за прекратяване - съкращаване на длъжността в посочените дирекция и отдел. Съдът е отменил заповедта като незаконосъобразна. Решението е валидно, допустимо и правилно. За да постанови акта си решаващият съд, след цялостна и задълбочена преценка на доказателствата по делото, вкл. заключението на вещото лице по назначената и приета, неоспорена съдебно кадрова експертиза и вземайки предвид доводите и възраженията на страните, както и релевантните за съда факти и обстоятелства е достигнал до верни правни изводи. За да обоснове извода си за незаконосъобразност на оспорения административен акт съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентния орган по назначаване, в изискуемата писмена форма, като при издаването й са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила и не е спазен материалния закон. По направеното оплакване в жалбата, относно неспазване на "Процедурата за назначаване, преназначаване и освобождаване на служителите в ДФ "Земеделие", съдът е счел, че не са спазени правилата, посочени в глава 3, Раздел 1, т. ХV на утвърдената от изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" процедура за назначаване, преназначаване и освобождаване на служителите в ДФ "Земеделие" (Процедурата). Съдът подробно е коментирал съдържанието на понятието "длъжност в администрацията" и изискванията при приложение на фактическия състав на чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл, при изпълнението на които същата се счита премахната като нормативна позиция и съвкупност от функции, задължения и изисквания. В съответствие с доказателствения материал съдът обосновано е заключил, че в случая няма реално съкращаване на длъжността, заемана от жалбоподателката. Изводите на съда в тази насока са правно издържани и се споделят изцяло от касационната инстанция. Законът за държавния служител не предвижда специална процедура при прекратяване на служебното правоотношение по чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл, както правилно е отбелязал и решаващият съд. В случая утвърдената от изпълнителния директор на ДФЗ Процедура е станала част от административното производство по издаване на заповед по чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл, предвид чл. 13 АПК. Затова нейното спазване е условие за законосъобразност на крайния акт, по аргумент от чл. 146, т. 3 АПК. Приемайки Процедурата органът по назначаване се е ангажирал да предприеме прекратяване на служебното правоотношение по негова инициатива спазвайки същата. Следователно той следва да спазва предвидения в Процедурата ред, тъй като тя ограничава нормативно установените граници на оперативната му самостоятелност. Процедурата въвежда правила, с които органът по назначаване следва да се съобразява, което в процесния случай не е сторено. Съгласно Глава 3, Раздел 1, т. XV.1 от утвърдената Процедура на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие", прекратяване на служебното правоотношение по инициатива на органа по назначаване се извършва въз основа на докладна записка от директора/ръководителя на съответната дирекция/структурно звено, адресирана до изпълнителния директор. По силата на т. 2 от докладната записка трябва да съдържа мотивирано предложение за прекратяване на служебното правоотношение с конкретния служител, както и датата, от която това да стане. Когато прекратяването се извършва с предизвестие от органа по назначаване, необходимо е датата да бъде съобразена със срока на предизвестието. В противен случай в предложението трябва да изрично да се посочи, че срокът на предизвестието няма да бъде спазен. Докладната записка се внася за одобрение от изпълнителния директор. След одобрението докладната записка се предава на ДЧР за изготвяне на проект на заповед. Административният орган се е опитал формално да спази Процедурата, с издаването на докладна записка вх. 03-0416/4545 от 31 август 2021 г., адресирана до изпълнителния директор на ДФЗ. Формално е, тъй като видно от същата е, че не се предлага точно Д. Трифонова да бъде съкратена от длъжността. Това показва нарушение на изискването органът по назначаването да предприеме прекратяване на правоотношението със служителя въз основа на ясни и убедителни мотиви за съкращаване именно на Трифонова. След като органът по назначаване, с утвърдената Процедура и въведени вътрешни правила, се е ангажирал да предприеме прекратяване на служебното правоотношение по негова инициатива, въз основа на мотивирано предложение, т. е. при обоснована и обективно установена необходимост от същото, то същият следва да спазва предвидените правила. Процедура е станала част от административното производство по издаване на заповедта по чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл. Затова, макар и непредвидена в специалния закон, нейното спазване е условие за законосъобразност на крайния акт. В този смисъл е и разпоредбата на чл. 13 АПК, според която административните органи своевременно огласяват публично критериите, вътрешните правила и установената практика при упражняване на своята оперативна самостоятелност по прилагане на закона и постигане на целите му. Като не е спазил утвърдените от самия него правила, административният орган е издал незаконосъобразна заповед, която правилно е отменена от първоинстанционния съд. На следващо място правилно съдът е приел и, че в случая длъжността главен експерт в отдел Договориране по частни мерки е запазена като нормативна позиция, но е намален броят на служителите, които да я изпълняват. Видно от представеното заключение на вещото лице и от представените щатни разписания е, че към 31 август 2021 г. в отдел Договориране по частни мерки са били разкрити 26 щатни бройки за длъжността главен експерт, от които 25 заети и 1 свободна бройка, а в отдел Прилагане на стратегии за водено от общностите местно развитие са били разкрити 10 щатни бройки, от които 9 заети и 1 свободна бройка. С изменението на щатното разписание от 01 септември 2021 г.щатните бройки в отдел в Договориране по частни мерки са намалени на 25, от които 24 са заети и 1 бройка продължава да е свободна. В отдел Прилагане на стратегии за водено от общностите местно развитие е разкрита нова щатна бройка, като общо стават 11, от които 9 заети и 2 свободни. В периода от 01 септември 2021 г. до 23 септември 2022 г. в дирекция Договориране по прилагане на мерки за развитие на селските райони са назначени 10 нови служители, трима от които в отдел Договориране по частни мерки и нито един служител в отдел Прилагане на стратегии за водено от общностите местно развитие, където е трансформиран щатът, от който е съкратена Трифонова. Реалното съкращаване на длъжността по смисъла на чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл изисква наличието две кумулативни предпоставки: а/премахване на длъжността като нормативно определена позиция и б/ прекратяване на системата от функции, задачи и задължения, утвърдени с длъжностна характеристика за длъжността и/или тяхното изменение да е толкова значително, че да дава основание да се приеме наличие на качествено нова длъжност. Предвид това, следва да се установи, че длъжността, заемана от служителя като нормативно определена позиция и система от функции, задължения и изисквания не съществува или ако е запазена, то е намален броят на служителите, които изпълняват тази длъжност. Във всяка от двете хипотези е налице реално съкращаване на длъжността по смисъла на чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл. Намаляване обема на дейността на съответната администрация се изразява с премахване на предвидените в длъжностното разписание щатни бройки. Намаляването на щатните бройки за определена длъжност е форма на реално съкращаване на длъжността като нормативно определена позиция. В случая длъжността, заемана от ответника като нормативно определена позиция в длъжностното разписание на Държавен фонд Земеделие, не е реално съкратена с извършените в дирекцията структурни промени, тъй като в отдела съществува една незаета щатна бройка и само няколко месеца след уволнението на Трифонова, в същия отдел са назначени трима нови служители. Изложеното обосновава извод, че в случая няма реално съкращаване на длъжността на Трифонова в хипотезата на чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл. Налице са основания да се приеме, че оспорената заповед е незаконосъобразно издадена и като такава - подлежаща на отмяна Не са налице отменителните основания на чл. 209 АПК, решението като валидно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба - без уважение. С оглед изхода на делото и своевременно направеното искане в тази връзка, на ответника по касация ще следва да се присъдят разноски в размер на 960 лева за адвокатско възнаграждение, съобразно представените писмени доказателства договор за правна защита и съдействие от 25 април 2023 г., фактура и списък на разноските. Възражението за прекомерност, направено от процесуалния представител на касатора е неоснователно и не следва да бъде уважено, тъй като предвидения минимум в чл. 8, ал. 3 от Наредба 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения е 1000 лв. Воден от изложените съображения и на осн. чл. 221 ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав