Решение № 3521 от 17.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 159/2021 г.

Решение № 3521 от 17.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 159/2021 г., VI о., докладчик председателят Росен Василев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Бургаска Регионална Туристическа Асоциация", ЕИК [ЕИК], седалище и адрес на управление [населено място], ул "Фердинандова", № 29 А, ет. 4, представлявано от С. Енилова, ЕГН: [ЕГН], в качеството и на Председател на УС, подадена чрез пълномощника адвокат Ж. Бойчев против решение № 1333 от 15.10.2020 г. по адм. дело № 875/2020 г. на Административен съд – Бургас, с което е потвърдено решение № 1040-02-56/24.03.2020 г. на директора на ТП НОИ –Бургас. В жалбата се поддържат оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон, незаконосъобразност и необоснованост – касационни основания по чл. 209, ал. 3 от АПК. Поддържа се, че за периода 1.01.2004 г. -2.02.2009 г. С. Енилова има регистриран действителен трудов договор с [фирма], а за периода 2.02.2009 г. -9.01.2011 г. има регистриран в Търговския регистър договор за възлагане на управление в същото дружество. В тази връзка се твърди, че за посочените периоди Енилова е лице работещо по трудово правоотношение и съдът е неправилно тълкува разпоредбите на чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 и 4 от КСО. По подробно изложените в жалбата съображения касаторът моли решението да бъде отменено. Претендират се разноски. Ответникът – директорът на ТП на НОИ- Бургас не ангажира становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. С решение № 1333 от 15.10.2020 г. по адм. дело № 875/2020 г. Административен съд- Бургас е отхвърлил жалбата на " Бургаска Регионална Туристическа асоциация" против решение № 1040-02-56/24.03.2020 г. на директора на ТП на НОИ – [населено място], с което е оставена без уважение жалбата на БРТА срещу задължителни предписания № 3 Д-1-02-00678879/14.11.2019 г. дадени от главен инспектор по осигуряването при ТП на НОИ – Бургас. Със същите на основание чл. 108, ал. 1, т. 3 от КСО е указано на БТРА: 1 да подаде декларация обр. № 1 с код "3" за заличаване за С. Енилова за месеците септември, октомври, ноември и декември 2008 г. за подадените данни за осигурителен стаж и доход, като лице работещо без трудово правоотношение; 2 да се подаде декларация обр. № 1 с код "3 " за заличаване за С. Енилова за месеците януари, февруари, март, април, май, юни, юли и август на 2009 г. за подадените данни са осигурителен стаж и доход, като лице работещо без трудово правоотношение. Съдът е приел за правилни изводите на административния орган, че самоосигуряващите се лица, в т. ч. съдружниците в търговски дружества, се осигуряват авансово през календарната година върху месечен осигурителен доход между минималния и максималния месечен размер на дохода, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната година (чл. 6, ал. 7, т. 1 от КСО). Окончателният размер на месечния осигурителен доход се определя за периода, през който е упражнявана трудова дейност през предходната година, въз основа на доходите, декларирани в справка към годишната данъчна декларация по Закона за данъците върху доходите на физическите лица, и не може да бъде по-малък от минималния месечен осигурителен доход и по-голям от максималния месечен осигурителен доход (чл. 6, ал. 8 от КСО). Окончателната осигурителна вноска е в размера за фонд "Пенсии" и за допълнително задължително пенсионно осигуряване в Универсален пенсионен фонд (за родените след 31.12.1959 г.) като се дължи върху разликата между декларирания доход (в ГДO) и сбора от доходите, върху които са внасяни авансово осигурителни вноски през годината. В тази връзка е прието, че от представените по делото доказателства се установява, че Енилова не е включила в Справката за определяне на окончателен размер на осигурителния доход към годишната данъчна декларация по чл. 50, ал. 1 от ЗДЦФЛ осигурителни вноски, които се дължат по реда на чл. 6, ал. 8 от КСО, а са внесени само авансови вноски. Липсва годишно изравняване. При тези обстоятелства осигурителната книжка на Енилова не може да бъде заверена преди БРТА да изпълни дадените Задължителни предписания № 3 Д-1-02-00678879/14.11.2019 г. Решението е правилно. Спорът е правен и касае законосъобразното осигуряване на С. Енилова за 2008 г. (за месеците септември, октомври, ноември и декември) и за 2009 г. (в периода януари – август). Правилно първоинстанционният съд е приел, че за посочените периоди БРТА, в качеството си на осигурител, неправилно е подавал данни за осигурителен стаж и доход за Енилова с декларация обр. 1 с код за вид осигурен 14 за работещ без трудово правоотношение. От представената по делото Справка от Персоналния регистър на НОИ за осигурителните периоди от 1.01.2005 г. до 31.12.2017 г. при пенсиониране на С. Енилова към 21.02.2020 г., се установява, че същата през 2008 г. и през 2009 г. се е осигурявала едновременно на две различни основания: като самоосигуряващо се лице "Ес Енд Ди Консултинг", ЕИК [ЕИК] (като лице по смисъла на чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО) и като лице, работещо без трудово правоотношение по граждански договори. Съгласно чл. 11, ал. 1 от НООСЛБГРЧМЛ (редакция ДВ бр. 119/14.10.2003 г.) за лицата по чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 и 4 от КСО при изплащане на възнаграждение за работа без трудово правоотношение осигурителни вноски не се внасят от възложителя на работата и не се удържат от възнаграждението. Според ал. 2 лицата по ал. 1 внасят осигурителни вноски върху доходите от работа без трудово правоотношение по реда на чл. 6, ал. 8 от Кодекса за социално осигуряване. Тези вноски следва да бъдат включени в справката за определяне на окончателния размер на осигурителния доход към годишната данъчна декларация по чл. 50, ал. 1 от ЗДДФЛ. С оглед на събраните доказателства правилно първоинстанционният съд е приел, че Енилова дължи осигурителни вноски за годишно изравняване за 2008 г. и 2009 г. Спрямо нея правилно са приложени разпоредбите на чл. 11, ал. 1 и ал. 2 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица (НООСЛБГРЧМЛ). С оглед на доказателствената тежест асоциацията не е оборила изводите на административния орган по отношение на определянето на окончателния размер на осигурителния доход на Енилова към годишната данъчна декларация по чл. 50, ал. 1 от ЗДЦФЛ, който се дължи по реда на чл. 6, ал. 8 от КСО, като са внесени само авансови вноски. Наведените касационни оплаквания се отнасят до осигуряване на лица от трудова дейност, но в настоящия случай проверяваното лице е получавало възнаграждение за работа без трудово правоотношение. Допълнително представените доказателства пред касационната инстанция не променят този извод. В касационната жалба са изложени и доводи относно нередовността на пълномощните, посредством които са подадени декларации ОКД-5 за начало на дейност като съдружник в ООД и прекъсване на дейност като съдружник в ООД, и друга за начало на дейност и начало на осигуряване в ЕООД. Жалбоподателят счита, че именно в резултат на извършени действия по подаване на декларация ОКД-5 са настъпили неблагоприятни последици за нея и че същите са подадени от лице без представителна власт. Тези твърдения са недоказани. Законодателят не е изключил изрично упълномощаването в случай на подаване на декларация обр. 1 по чл. 1, ал. 2 от НООСЛБГРЧМЛ. По този въпрос е образувана преписка с вх. № 251000-18468/7.10.2020 г. по описа на ОДМВР – Бургас. В хода на проверката С. Енилова е посочила, че подадените на 6.02.2009 г. декларации за самоосигуряващо се лице били неверни и подадени от нелегитимно лице. Отрича да е упълномощавала И. Бъчварова да я представлява пред НАП. Постановен е отказа за образуване на досъдебно производство по гореспоменатата преписка. От материалите по преписката е видно, че не може с категоричност да се установи авторството на документите, т. е. дали същите са съставени от С. Енилова или от друго лице. Първоинстанционният съд е обсъдил всички относими за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е анализирал всички факти от значение за спорното право и е направил верни изводи, които се споделят от касационната инстанция. Решението е постановено в съответствие с точното тълкуване и прилагане на материалния закон и като законосъобразно и обосновано следва да бъде потвърдено. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 предл. първо от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение