Решение № 7540 от 16.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8766/2019 г.

Решение № 7540 от 16.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8766/2019 г., III о., докладчик съдията Румяна Лилова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи (ОД на МВР) - Пловдив, чрез упълномощен юрисконсулт, срещу Решение № 1007 от 9.05.2019 г., постановено по адм. д. № 732 по описа на Административен съд - Пловдив (АС - Пловдив) за 2019 г. С него ОД на МВР - Пловдив е осъдена да заплати на Г. Енев сумата от 500, 00 лв., съставляваща обезщетение за претърпените от него имуществени вреди в резултат на Наказателно постановление № 18-1030-010415 от 18.12.2018 г., издадено от началник група към ОД на МВР – Пловдив, сектор "Пътна полиция", отменено с влязло в сила Решение № 249 от 11.02.2019 г., постановено по анд № 445 по описа на Районен съд – Пловдив за 2019 г., изразяващи се в заплатени разноски за адвокатско възнаграждение в съдебното производство по обжалване на наказателното постановление по договор за правна защита и съдействие от 27.12.2018 г., сключен между Енев и адв. М. Кръстева, ведно със законната лихва, считано от датата на влизане в сила на решението, с което е отменено посоченото наказателно постановление до окончателното изплащане на сумата на обезщетението. Наред с това, ОД на МВР - Пловдив е осъдена да заплати на настоящия ответник по касация сума в размер на 310, 00 лв. за сторените по делото разноски – държавна такса и адвокатско възнаграждение. Предвид изложеното в касационната жалба, твърди се, че обжалваното съдебно решение е неправилно поради постановяването му в нарушение на материалния закон и поради неговата необоснованост - касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се неговата отмяна и отхвърляне на предявения иск. При условията на евентуалност се моли намаляване на размера на присъденото обезщетение, за което било направено възражение още с писмения отговор на исковата молба, но съдът го отхвърлил немотивирано. В тази насока касационният жалбоподател излага подробни аргументи и се позовава на Тълкувателно решение № 1 от 2018 г. на ОСГК на Върховния касационен съд. Претендира сторените по делото разноски за касационното производство и прави възражение за прекомерност на направените такива за адвокатско възнаграждение. В съдебното заседание пред настоящия съд касационният жалбоподател не се представлява. Ответникът – Г. Енев, чрез упълномощен адвокат, оспорва касационната жалба в представен по делото подробно обоснован писмен отговор. По същество моли обжалваното съдебно решение да остане в сила. Претендира присъждане на адвокатско възнаграждение. Към отговора представя договор за правна защита и съдействие от 28.06.2019 г. и списък на разноските. Представителят на Върховната административна прокуратура дава подробно мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Първоинстанционният съд е разгледал предявения от Енев иск срещу ОД на МВР - Пловдив с правно основание чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ), с който претендира осъждането й да му заплати сумата от 500, 00 лв., съставляваща обезщетение за претърпените от него имуществени вреди в резултат на Наказателно постановление № 18-1030-010415 от 18.12.2018 г., издадено от началник група към ОД на МВР – Пловдив, сектор "Пътна полиция", отменено с влязло в сила Решение № 249 от 11.02.2019 г., постановено по анд № 445 по описа на Районен съд – Пловдив за 2019 г., изразяващи се в заплатени разноски за адвокатско възнаграждение в съдебното производство по обжалване на наказателното постановление по договор за правна защита и съдействие от 27.12.2018 г., сключен между Енев и адв. М. Кръстева, ведно със законната лихва, считано от датата на влизане в сила на решението, с което е отменено посоченото наказателно постановление до окончателното изплащане на сумата на обезщетението. Въз основа на подробно изясненото по делото от фактическа страна, по което касационният жалбоподател не спори, първоинстанционният съд приел предявения иск за допустим, а по същество за основателен. За да отговори на направените от ОД на МВР – Пловдив възражения, съдът се позовал на приетото по т. 1 от Тълкувателно постановление № 2 от 19.05.2015 г. на Върховния касационен съд и на Върховния административен съд, постановено по тълк. д. № 2 от 2014 г. и на Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017 г., постановено по тълк. д. № 2/2016 г. по описа на Върховния административен съд, Общо събрание на Първа и Втора колегии. Съдът приел, че са налице всички предпоставки, за да възникне правото на обезщетение за претърпените от Енев имуществени вреди в спорната хипотеза в претендирания от лицето размер. Посочил, че по делото са налични доказателства за плащане по договора за поръчка и за неговото изпълнение от страна на адвоката чрез съответните процесуални действия, извършени пред Районен съд – Пловдив. Приел за неоснователни възраженията на пълномощника на ОД на МВР – Пловдив за намаляване на размера на адвокатското възнаграждение, претендирано като вреда, до минималния размер. С оглед изхода на спора присъдил на Енев сторените разноски в първоинстанционното производство в размер на 310, 00 лв. Решението е валидно, допустимо и правилно. Въпросите, които касационният жалбоподател е повдигнал за обсъждане още в първоинстанционното производство по приложението на материалния закон намират своя отговор в приетото Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017 г. на Общото събрание на съдиите от Първа и Втора колегия на Върховния административен съд, постановено по тълкувателно дело № 2 по описа на този съд за 2016 г., на което впрочем изрично се е позовал и първоинстанционният съд в обжалваното решение. Съгласно посоченото тълкувателно решение при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този закон. Съгласно чл. 130, ал. 2 от Закона за съдебната власт тълкувателните решения и тълкувателните постановления са задължителни за органите на съдебната и изпълнителната власт, за органите на местното самоуправление, както и за всички органи, които издават административни актове. Фактическият състав на отговорността по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ включва отменен по надлежния ред акт, реално причинена вреда, произтичаща от него, както и наличието на пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния акт и настъпилата вреда. Доколкото е установено от първоинстанционния съд наличието на отменено с влязло в сила съдебно решение наказателно постановление, налице е първата предпоставка за ангажиране отговорността на ОД на МВР - Пловдив по посочената разпоредба. Ето защо, като въз основа на безспорна фактическа обстановка (включително относно договореното и платено възнаграждение, претендирано като вреда) първоинстанционният съд е направил краен извод за основателност на предявения иск за обезщетение в съответствие с приетото по посоченото тълкувателното решение, той е постановил обжалваното решение в съответствие с материалния закон. В касационната жалба се прави възражение за несъразмерност на присъденото обезщетение и се иска намаляването му до справедлив размер. Както се посочи, това възражение е направено и пред първоинстанционния съд, който го отхвърлил. По този въпрос следва да се съобразят две относими тълкувателни решения - Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017 г. на Върховния административен съд, постановено тълк. д. № 2/16 г. и Тълкувателно решение № 1 от 11.12.2018 г. на Върховния касационен съд, постановено по тълк. д. № 1/17 г. В мотивите на първото е прието, че институтът на обезщетението от непозволено увреждане не следва да се превръща в средство за неоснователно обогатяване, поради което съдът следва да присъди обезщетение, отговарящо на критериите по чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата (ЗА). В мотивите на другото тълкувателно решение е прието, че в правомощията на съда е да изследва дали незаконно обвиненият е положил дължимата грижа при уговарянето на адвокатското възнаграждение. Посочено е, че "В случай, че уговореното адвокатско възнаграждение надвишава съществено разумния и обичаен размер на дължимото възнаграждение, изплатеното в повече няма за причина незаконното обвинение и не е необходима последица от него". В настоящия случай от представените доказателства се установява, че е определен справедлив размер на обезщетението, който се явява в пряка и непосредствена причинна връзка с увреждащото ответника по касация незаконосъобразно наказателно постановление и платеното адвокатско възнаграждение. Неговият размер не противоречи на предписанието по чл. 18, ал. 2, във вр. с чл. 7, ал. 2 и чл. 18, ал. 3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (в относимата действаща редакция). Искането за намаляването на това възнаграждение, претендирано от Енев като претърпяна имуществена вреда под този размер е неоснователно предвид поетия ангажимент за защита, осъщественото процесуално представителство, извършените от адвоката действия и характера на спора по административнонаказателното дело. Уговореният размер се явява справедлив и обоснован, и съставлява вреда за лицето, която се намира в пряка причинно-следствена връзка с отмененото наказателно постановление. По изложените съображения обжалваното решение като валидно, допустимо и правилно следва да остане в сила на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК. Не са налице твърдените касационни основания за неговата отмяна. Предвид изхода на спора, ОД на МВР – Пловдив следва да бъде осъдена да заплати на Енев разноски за платено от него адвокатско възнаграждение в касационното производство. Енев претендира заплащането на сума в размер на 800, 00 лв., платена в брой съобразно представения договор за правна защита и съдействие, приложен към отговора на касационната жалба. Във връзка с това искане, от касационния жалбоподател е направено възражение за намаляване на този размер, на основание чл. 78, ал. 5 от Гражданския процесуален кодекс. Като съобрази действителната правна и фактическа сложност на делото и осъществените от адвоката процесуални действия, настоящият състав намира възражението за основателно, поради което на Енев следва да се присъди сума в размер на 500, 00 лв. за сторените разноски за адвокатско възнаграждение в касационното производство. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение