Решение № 7720 от 31.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 16302/2011 г.

ВАСIII отделение31.05.2012 г.докладчик Сребрина Христова

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 4834 от 3.11.2011 г. по адм. д. № 2699/2011 г. на Административен съд София - град. РЕШЕНИЕТО е окончателно.

Мотиви

Решение № 7720 от 31.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 16302/2011 г., III о., докладчик съдията Сребрина Христова Производството по чл. 208 във връзка с чл. 225 от АПК е образувано по касационна жалба на кмета на Столична община срещу решение № 4834 от 3.11.2011 г. по адм. д. № 2699/2011 г. на Административен съд София - град с доводи, че е неправилно, поради което следва да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което да се реши спора по същество с отхвърляне на първоначално подадената жалба. Ответникът Владимир Кръстев Вълков оспорва касационната жалба и моли решението да бъде оставено в сила. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата, поради което същата следва да бъде оставена без уважение. Върховният административен съд, като взе предвид становищата на страните и провери решението при спазване разпоредбата на чл. 218 от АПК, прие за установено следното: Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА. С посоченото решение е изменена заповед № РД-561-240/25.05.2009 г. на кмета на Столична община в частта, с която е определен размер на продажната цена за правото на собственост върху УПИ ХХХХ - 290, кв. 24, м. "в. з. Киноцентър I част", целият с площ от 1215 кв. м, без изградената в имота едноетажна вилна сграда, като е намален определения размер на продажната цена за правото на собственост от 329 000 лева на 92 146 лева. Решението е постановено на основание чл. 226 от АПК в изпълнение на решение № 2934 от 28.02.2011 г. по адм. д. № 10276/2010 г. на Върховния административен съд, Трето отделение, с което е отменено решение № 26 от 4.03.2010 г. по адм. д. № 4449/2009 г. на Административен съд София - град и делото е върнато за ново разглеждане от друг съдебен състав. Събрани са относимите доказателства, които са анализирани подробно и задълбочено. При изяснена фактическа обстановка са направени обосновани и законосъобразни изводи, които се споделят от настоящата инстанция. По делото е установено, че по отношение на жалбоподателя Владимир Кръстев Вълков са били налице всички законови предпоставки да придобие правото на собственост върху процесия имот по реда и при условията, изрично установени в специалната норма на § 42 от ПЗР на ЗИДЗОС ДВ, бр. 54/2008 г. От доказателствата е видно, че производството за продаване на земя частна общинска собственост е започнало на основание § 27 от ПЗР към ЗИДЗС по инициатива на ответника по касационната жалба през 2005 г. С оспореното решение, въз основа на приложимия материален закон, съдът правилно е приел, че купувачът следва да заплати на Столична община сумата от 92 146 лева. Това е така, защото в случая за неприключилите производства е приложима разпоредбата на § 42 от ПЗР към ЗИДЗОС, а не реда по чл. 47, ал. 4 и ал. 5 от Наредбата за реда за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество на Столичен общински съвет. При противоречие на разпоредби на нормативни актове от различна степен се прилагат нормите на акта от по-висока степен, съгласно чл. 15, ал. 3 от Закона за нормативните актове. С тези законови разпоредби е съобразено и съдебното решение. С нормата на § 42 от ПЗР към ЗИДЗОС се отменя разпоредбата на § 27 от ПЗР към ЗИДЗС, като изрично е посочено, че при подадена молба до кмета на общината до деня на влизане в сила на този закон, цената на земята се определя, като данъчната оценка се увеличи с 20 %. В закона няма изрична разпоредба производството да продължи по досегашния ред или по друг ред, поради което е приложим § 42 от ПЗР към ЗИДЗОС. При това положение Административен съд София град, като е преценил обжалваната заповед на кмета на Столична община за незаконосъобразна и я е изменил, е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. Водим от това и на основание чл. 221, ал. 2 предложение първо от АПК, Върховният административен съд, Трето отделение,

Цитирани разпоредби

1
  • чл. 42 ЗИДЗОС