Решение № 16987 от 17.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 2295/2013 г.

Решение № 16987 от 17.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 2295/2013 г., V о., докладчик съдията Мариета Милева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Георги Тодоров Тодоров против решение № 7292 от 27.12.2012 г. по адм. дело № 5454/2012 г. на Административен съд - София град, с което жалбата му против решение № 564/11.05.2012 г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Българска служба по акредитация", е отхвърлена. Жалбоподателят поддържа, че решението е постановено в противоречие с материалния закон и е необосновано, тъй като не са налице основания за постановения отказ. Моли да бъде отменено и да се постанови ново решение по същество, с което административният акт да бъде отменен. Ответникът оспорва касационната жалба и моли решението на първоинстанционния съд да бъде оставено в сила, като на агенцията се присъдят разноски в размер на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Като взе предвид изложеното в жалбата и данните по делото Върховният административен съд, пето отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в предвидения 14-дневен срок за оспорване и от страна, за която първоинстанционното решение е неблагоприятно, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения: Крайният извод на Административен съд София - град за отхвърляне на жалбата против отказа на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция (ИА) "Българска служба по акредитация" да предостави исканата от жалбоподателя Тодоров обществена информация е в съответствие с материалния закон, но по съображения, които не съвпадат изцяло с изложените от първата инстанция. Правилно съдебният състав приема, че изпълнителният директор на ИА "Българска служба по акредитация" е задължен субект по смисъла на чл. 3 от Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ), както и че исканата от жалбоподателя Тодоров информация, описана в т. 1 от заявление вх. № 94-Г-72/20.10.2010 г., а именно: окончателния вариант на доклада от партньорската проверка на Европейската организация за акредитация (ЕА), проведена през м. януари 2010 г. представлява служебна обществена информация по смисъла на чл. 11 от ЗДОИ. Законосъобразно е и заключението, че достъпът до тази информация следва да бъде ограничен на основание чл. 13, ал. 2 от ЗДОИ, тъй като същата е свързана с оперативната подготовка на актовете на ЕА, няма самостоятелно значение, а освен това съдържа становища, мнения и позиции във връзка с бъдещи преговори между ЕА и ИА "Българска служба по акредитация". Правилно е преценено, че представените процедурни правила относно вземането на решения от ЕА формират извода, че доклада на оценяващия екип при проверката на място е само част от процеса по формиране на крайното становище на оторизирания орган. Съставя се проект за доклад, по който се правят предложения и се провеждат коригиращи действия, след което се изготвя окончателен доклад, който съдържа основания за препоръки и се представя на Комитета по вземане на решения (МАС) на ЕА. Като изпълнителен орган МАС взема решения по препоръките и преценява следващите стъпки във връзка с подписването или поддържането на многостранното или на двустранното споразумение относно уеднаквяването на системата за акредитация. Изложеното налага извода, че доклада на оценяващия екип подготвя вземането на крайното решение на изпълнителния орган на ЕА относно препоръките и сключването на споразумение с националния орган по акредитация. Поради това извода на съдебния състав, че информацията в доклада макар обществена по своя характер няма самостоятелно значение, е направен при правилно тълкуване и прилагане на закона. Възражението за надделяващ обществен интерес е неоснователно. Доказателства в този смисъл не са ангажирани, а интересът на жалбоподателя да си състави мнение за работата на задължения субект е удовлетворен с предоставянето на достъп до съдържанието на препоръките на ЕА. Поради всичко изложено настоящият съдебен състав приема, че отказът на административния орган, мотивиран с нормата на чл. 37, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 13, ал. 2 от ЗДОИ е законосъобразен. Ето защо като достига до заключение в този смисъл и отхвърля жалбата на Тодоров по тези съображения съдът постановява решение в съответствие с нормативната уредба. Останалите основания за отказ за предоставяне на информация, посочени в административния акт и приети за законосъобразни от административния съд, не се споделят от настоящата инстанция. Разпоредбата на чл. 5 от Регламент № 1049/2001 г. относно публичния достъп до документи на Европейския парламент, на Съвета и на Комисията в случая не може да обоснове законосъобразност на постановения отказ, тъй като ако е преценил, че исканата информация може да бъде предоставена само от ЕА, изпълнителният директор на ИА "Българска служба по акредитация" като задължен субект е следвало да изпрати заявлението на ЕА в съответствие с чл. 5, ал. 2 от регламента, което в случая не е направено. Разпоредбите на чл. 37, ал. 1, т. 1 и 2 от ЗДОИ също не могат да аргументират законосъобразност на постановения отказ. Цитираните норми дават право на органа да постанови такъв, когато: исканата информация е класифицирана информация или друга защитена тайна, като в тези случаи следва да се предостави частичен достъп до данните, до които достъпът не е ограничен съгласно чл. 37, ал. 2 от ЗДОИ, както и когато достъпът засяга интересите на трето лице и няма негово изрично писмено съгласие за предоставяне на исканата обществена информация. В случая данни информацията, съдържаща се в доклада да представлява защитена тайна не са ангажирани, а дори това да е така, е следвало органът да предостави достъп до частта от информацията, която не се ползва със защита, което не е направено. Предпоставките на чл. 37, ал. 1, т. 2 от ЗДОИ също не са изпълнени, тъй като от една страна не е изяснено интересите на кои трети лица са засегнати със заявлението на Тодоров, а от друга страна съгласие от тези лица за предоставяне на информацията изобщо не е искано. Касационният довод за необоснованост на съдебния акт също е неоснователен. Решението е постановено след преценка на всички събрани по делото доказателства, като са взети предвид и доводите на страните. Крайният извод на съда за съответствие на отказа с материалния закон е аргументиран с осъществяване на предпоставките по чл. 37, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 13, ал. 2 от ЗДОИ. Поради всичко изложено Върховният административен съд, пето отделение, приема, че решението на Административен съд - София град е валидно, допустимо и правилно, тъй като съответства на закона и се обосновава от събраните доказателства. След като не са налице предвидените в чл. 209, т. 3 от АПК и посочени от касатора основания за отмяна, съдебният акт следва да бъде оставен в сила. С оглед изложеното, представените доказателства за осъщественото процесуално представителство и направеното искане жалбоподателят следва да заплати на ИА "Българска служба по акредитация" сумата 150.00 лв. разноски в размер на юрисконсултско възнаграждение. По тези съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, пето отделение,