Решение № 4589 от 8.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 11629/2009 г.

Решение № 4589 от 8.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 11629/2009 г., III о., докладчик съдията Кремена Хараланова Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационни жалби, подадени от Областен управител на област София и Национална компания "Железопътна инфраструктура" - ЖПС София 2, против решение № 37/23.06.2009 г. постановено по адм. дело № 1513/2009 г. по описа на Административен съд - София град, Второ отделение, 24 - ти състав. С последното, по жалба от Пламен Илиев Илиев от гр. София, е отменена заповед № РД-15-034/10.02.2009 г. издадена от областния управител на област София, за изземване на недвижим имот - частна държавна собственост. Изложени са съображения относно противоречие на решението с приложимия материален закон и необоснованост. Касаторите молят настоящата инстанция да отмени обжалваното решение и да постанови друго по съществото на спора, с което да отхвърли жалбата, по която е образувано първоинстанционното производство. Ответната страна - Пламен Илиев Илиев, чрез процесуалния си представител адвокат Росица Попова моли съда да отхвърли подадените касационни жалби, като неоснователни и да му присъди направените в настоящото производство разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационните жалби. Върховният административен съд намира, че касационните жалби са подадени от легитимирани лица в законоустановения срок, поради което са допустими, а разгледани по същество - неоснователни, по следните съображения: Производството пред първоинстанционния съд е образувано по жалба на Пламен Илиев Илиев, подадена срещу заповед № РД-15-034/10.02.2009 г. на областен управител на област София, за изземване на недвижим имот - частна държавна собственост /съставен АДС № 958/15.02.2002 г./, а именно: апартамент № 3, находящ се в гр. София, район "Подуяне", ул. "Железни врата" № 14, блок 10, вх. З. С решението си административният съд е отменил заповедта, като незаконосъобразна. В тази връзка по същество е приел, че актът е издаден от компетентен орган, без при това да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, но тъй като не било установено прекратяването на съществуващото относно описания в заповедта имот, наемно правоотношение, е прието, че не са били налице всички визирани в чл. 80, АЛ. 1 ЗДС, материалноправни предпоставки за постановяването му. Настоящата инстанция възприема изцяло изводите, направени от решаващия състав, че по делото не се установява прекратяването на наемното правоотношение относно имота - частна държавна собственост, описан в обжалваната заповед. Въз основа приложените по делото доказателства правилно е прието, че жилището е държавно, предоставено е на НК "ЖИ", но към датата на постановяване на заповедта не се държи без правно основание от жалбоподателя, предвид липсата на данни за прекратяване на наемното му правоотношение. Относно имота е сключен договор за наем на ведомствено жилище от 28.10.2003 г., между НК "ЖИ" и Пламен Илиев Илиев за срок от три години, продължен съгласно нотариално заверено допълнително споразумение от 28.11.2006 г. с още три години, считано от последната дата, който не е изтекъл към момента на издаване на оспорената заповед. С оглед предвидените в договора за наем случаи, в които същият може да бъде прекратен с връчването на едномесечно предизвестие от страна на наемодателя, правилно е съобразено, че не се установява такова предизвестие да е било връчено на наемателя преди издаването на обжалвания акт. Видно от изричното отбелязване в писмо рег. № 15/05.01.2009 г. и безпротиворечивите твърдения на страните, обективирани в исковата молба и подадените по делото писмени становища, такова предизвестие е било отправено до Пламен Илиев Илиев на 04.04.2008 г., но е нередовно връчено на последния чрез трето лице - Любка Георгиева, живуща на адрес гр. София, ул. "Железни врата" № 14, блок 1, вх. 2, ап. 4. Както правилно е констатирано и от административния съд, последната не попада в кръга на лицата, живеещи на адреса на наемателя Пламен Илиев /на същата улица, но в различен жилищен блок и вход/, чрез които според чл. 46, АЛ. 2 ГПК /нов/ може да бъде осъществено валидно връчване. Поради това, че наемното правоотношение не е било прекратено към момента на издаване на заповедта, правилно съдът е приел, че жалбоподателят в първоинстанционното производство ползва имота на правно основание. Според чл. 80, АЛ. 1 ЗДС /в приложимата редакция по ДВ бр. 32/2005 г./, имот - държавна собственост, който се владее или държи без основание, ползва се не по предназначение или нуждата от който е отпаднала, се изземва въз основа на заповед на областния управител по мотивирано искане на съответния министър или ръководител на ведомство, каквото в случая е отправено от директора на НК "ЖИ" до областния управител в писмо от 27.06.2008 г., уточнено с последващо искане от 21.10.2008 г. Но в случая не е установено да е отпаднало правното основание, на което Пламен Илиев Илиев ползва описания в заповедта имот, поради което правилно съдът е приел, че обжалваният акт е бил издаден без да са налице всички фактически предпоставки по чл. 80, АЛ. 1 ЗДС. По изложените съображения, съдебното решение не страда от твърдяните в касационните жалби пороци и като валидно, допустимо и правилно като краен резултат, следва да бъде оставено в сила, на основание чл. 221, АЛ. 2, предложение първо АПК. Предвид изхода от спора и направеното от ответника по касационните жалби искане за присъждане на направените в настоящото производство разноски, касаторите следва да бъдат осъдени да заплатят на Пламен Илиев Илиев сумата от 150 лв, представляваща размер на направените от него разходи за адвокатска защита в касационното производство. Водим от горното, Върховният административен съд, трето отделение