Решение № 2664 от 25.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 10827/2012 г.

Решение № 2664 от 25.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 10827/2012 г., III о., докладчик председателят Ваня Пунева Производството е образувано по жалба на Румяна Христева Гочева и Полина Еленкова Еленкова против Решение № 673 на МС от 14.08.2012 г. за отчуждаване на имоти и части от имоти - частна собственост, за държавна нужда за изграждане на обект "Път II-18 "Софийски околовръстен път" от км 59+400 до км 61+629,18 и от км 0+000 до км 0+780, участъци от км 59+400 до км 60+550 и от км 0+000 до км 0+780 - етап I" на територията на област София (обнародвано в "Държавен вестник", бр. 63 от 17.08.2012 г.), в частта му относно отчуждаването от Пею Славев Пеев на 1736 м2 от ПИ с КИ 68134.4355.156 при определен размер на обезщетението в размер на 193 026 лева. Жалбоподателите оспорват законосъобразността на акта като издаден при неправилно установена фактическа обстановка по отношение собствеността на имота и параметрите на отчуждавания имот. Претендира се собственост върху имота към датата на издаване на административния акт и се оспорва размера на дължимото обезщетение като се твърди, че същото е "силно занижено". В хода на делото по същество, процесуалният представител на жалбоподателите - адв. Михайловска, претендира отмяна на административното решение, в частта, в която е вписан като собственик Пею Пеев и връщане на преписката за провеждането на нова отчуждителна процедура спрямо Румяна Христева Гочева и Полина Еленкова Еленкова като действителни собственици. Поддържа се и искане за отмяна на определената оценка и връщане на преписката и в тази й част или изменението й от съда въз основа на приетото по делото заключение от изслушаната съдебно-оценителна експертиза (СОЕ). Ответникът - Министерски съвет на Република България, представляван от юрк. Георгиев, счита жалбата за неоснователна, в частта й по отношение определения размер на дължимото обезщетение. Заинтересованите страни - Министерство на финансите, представлявано от юрк. Ангелов, Министерство на регионалното развитие, представлявано от юрк. Никовска и Агенция "Пътна инфраструктура", представлявано от юрк. Станева считат жалбата за неоснователна. Върховният административен съд - трето отделение, след като прецени данните по делото и обсъди доводите на страните констатира, че жалбата е процесуално допустима като редовно подадена от надлежни страни и в срока по чл. 38, ал. 1 от ЗДС. Разгледана по същество, е основателна, поради следните съображения: В процедура по чл. 34а във връзка с чл. 34б от ЗДС, с Решение № 673 на МС от 14.08.2012 г. (ДВ, бр. 63/17.08.2012 г.) от поземлен имот, намиращ се в землището на град София, район "Люлин", и имащ КИ 68134.4355.156, са отчуждени 1736 м2 от Пею Славев Пеев, посочен като собственик на имота. Посоченият в акта размер на дължимото парично обезщетение за отчуждаваните части от имота е 193 026 лева. Видно от представената по делото административна преписка, адресатът на отчуждителния акт - Пею Славев Пеев е определен въз основа на актуална към 08.06.2012 г. извадка от кадастралния регистър на недвижимите имоти, в която е посочен като собственик на процесния имот 68134.4355.156. В хода на делото е представено влязло в сила на 12.11.2013 г. решение от 04.11.2010 г. по гр. дело № 261/2007 г. по описа на СГС, с което е признато за установено по отношение на Пею Славев Пеев, че Полина Еленкова Еленкова и Румяна Христова Гочева са собственици на реални части от дворно място (първата на 500 кв. м, а втората на 1320 кв. м), цялото с площ от 1820 кв. м, съставляващо имот с пл. № 156а, находящ се в гр. София, м. "Баба Парашкева". Със заключение на вещото лице Борислав Савов по допусната и приета по делото съдебно-техническа експертиза е установено, че е налице идентичност на имот с кадастрален идентификатор 68134.4355.156 с имот с пл. № 156а, находящ се в гр. София, м. "Баба Парашкева", така както е описан в решението по гр. дело № 261/2007 г. по описа на СГС. С определение от 01.10.2012 г. по делото е допусната съдебно-оценителна експертиза, която да даде заключение за пазарната стойност на отчужденият имот, съобразно разпоредбата на чл. 32, ал. 2 от ЗДС, респ. въз основа на "пазарната цена" да се определи размерът на равностойното парично обезщетение за отчуждената част от имота. На 27.05.2013 г. по делото е представено заключение от вещото лице инж. Борислав Савов, че равностойното парично обезщетение за имота възлиза на 137 лв./м2, която стойност е изведена при съобразяване на 13 вписани в Служба по вписванията - София пазарни свидетелства, отговарящи на изискванията на § 1а, т. 2 във вр. с т. 4, б. "а" от ДР на ЗДС. При така определената пазарна стойност на имоти със сходни характеристики, намиращи се в район "Люлин", вещото лице е посочило, че дължимото обезщетение за отчуждените 1,736 дка от имота възлиза на сумата от 237 895 лева. В съдебно заседание от 18.12.2013 г. вещото лице поддържа своето заключение, като експертизата не се оспорва от страните и е приета от съда. Като допълнение към съдебно-техническата експертиза, вещото лице е дало заключение, че съобразно установеното право на собственост на жалбоподателите по отношение на имота и реално засегнатите от отчуждаването части на същия имот, равностойното парично обезщетение за Полина Еленкова Еленкова възлиза на 68 518 лева, а за Румяна Христева Гочева - на 169 377 лева. При така установеното, съдът намира, че по отношение адресата на акта, обжалваното административно решение е издадено в противоречие с чл. 34б от ЗДС, породи допуснато нарушение на административно производствените правила, изразяващо се в неспазване на разпоредбата на чл. 35 и чл. 36 от АПК. Административният орган, респ. заинтересованото ведомство и помощните органи (министърът на регионалното развитие и благоустройството и министърът на финансите) не са действали с необходимото внимание по отношение издирването на всички относими към собствеността на имота обстоятелства. Видно от представената по делото справка-извадка от кадастралните регистри, същата не съдържа данни за наличието на вписвания по отношение на отчуждаваните имоти. Съдът намира, че липсата на извършена проверка в регистрите на Агенцията по вписванията по отношение на отчуждаваните имоти и в частност по отношение на процесния имот, съставлява нарушение на принципите на служебното начало при събирането на доказателствата в процеса (чл. 9, ал. 2 от АПК) и установяване на истинността на фактите при издаването на административния акт (чл. 7 от АПК). В тази връзка, съдът приема, че към датата на издаване на административния акт (14.08.2012 г.), Пею Славеев Пеев неправилно и в противоречие с чл. 34б от ЗДС е посочен като безспорен собственик на отчуждавания имот, доколкото е бил налице висящ спор за собственост по отношение на същия имот, който спор надлежно е огласен чрез вписването на исковата молба. Незнанието за наличието на спор от страна на административния орган не може да бъде противопоставено по отношение на жалбоподателите, доколкото както бе вече отбелязано, по делото няма данни в хода на административното производство да е направена проверка за вписванията по отношение на имота, установяваща липсата на такъв спор. Това нарушение съдът приема обаче за несъществено като правни последици. В хода на настоящото производство жалбоподателите, легитимирайки се като собственици на имота, доказаха правото си на правоимащи по отношение на дължимото от държавата обезщетение за отчуждавания техен имот. Съща така, съдът намира, че жалбоподателите доказаха, че определеното от административния орган обезщетение е незаконосъобразно като определено в нарушение на чл. 32, ал. 2 от ЗДС във вр. с § 1, т. 1, т. 2 и т. 4, б. "а" от ДР на ЗДС. Видно от приетите по делото съдебно-оценителна и допълнителна съдебно-техническа експертизи, определеното в административното решение обезщетение в размер на 193 026 лева е неравностойно спрямо предназначението на техния имот и пазарните цени на други имоти с подобни характеристики, намиращи се в близост до отчуждавания. Съдът като кредитира СОЕ като компетентно изготвена, намира, че със същата жалбоподателите установиха размера на дължимото равностойно парично обезщетение в общ размер на 237 895 лева, както и дължимия такъв за всеки от жалбоподателите и съответен на собствените му реални части от имота - за Полина Еленкова Еленкова 68 518 лева, а за Румяна Христева Гочева - 169 377 лева. При така установено, съдът намира, че чрез проведеното по делото доказване изцяло са преодолени последиците от ограниченото в хода на административното производство право на настоящите жалбоподатели за участие в същото. При условие, че относимата към спора фактическата обстановка по издаване на обжалваното административно решение е установена в хода на съдебния процес, то настоящият съдебен състав намира, че евентуалното връщане на преписката на административния орган за ново провеждане на процедурата по отчуждаване, но спрямо действителните собственици, в какъвто смисъл са мотивите към ТР № 5/23.04.2010 г. по т. дело № 2/2010 г. на ОС на колегиите на ВАС, е безпредметно. Връщането е излишно, както от гледна точка на процесуална икономия, така и най-вече от гледна точка правомощието на съда, уредено в чл. 172, ал. 2 от АПК да измени валиден, но незаконосъобразен акт, чието издаване не е обвързано от оперативната самостоятелност на органа. Съдът счита, че обжалваното решение следва да бъде отменено, чрез изменението му на основание чл. 172, ал. 2 от АПК както по отношение размера на паричното обезщетение, така и по отношение адресатите на акта. С оглед изхода на делото, но при липсата на редовно направено искане за присъждане на разноски, придружено със списък на същите по чл. 80 от ГПК, съдът не дължи произнасяне по отношение на направените такива от страна на жалбоподателите. При горните съображения и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК и чл. 38, ал. 8 от ЗДС, Върховният административен съд, трето отделение: