Решение № 12165 от 27.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 6891/2025 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на К. П. П., подадена чрез пълномощника адвокат Г. Стоянов, против решение 823 от 09.05.2025 г., постановено по адм. дело 52/2025 г. по описа на Административен съд Враца, с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед 1643/09.10.2024 г. на кмета на Община Враца. Касационният жалбоподател оспорва съдебното решение като неправилно, с изложени доводи за нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Счита, че при издаването на заповедта е допуснато съществено процесуално нарушение, тъй като строежът е квалифициран като незаконен по чл. 225, ал. 2, т. 2 от Закона за устройство на територията (ЗУТ), като едновременно е прието както, че за терасата липсват строителни книжа, така и че е изградена в отклонение от одобрените проекти. Твърди се, че органът не е извършил дължимата преценка за допустимостта на строежа с действащите градоустройствени планове и норми. Намира, че е нарушен принципът за съразмерност по чл. 6, ал. 2 АПК, тъй като не е установено дали при премахване на незаконната част от терасата няма да бъдат увредени другите елементи от нея, които са законно изградени, а това би причинило непропорционална вреда на засегнатото лице. Иска отмяна на атакуваното решение. Претендира разноски за двете инстанции. Ответникът - кмет на Община Враца, чрез пълномощника юрисконсулт Б. Могилски, в представен писмен отговор оспорва касационната жалба и по изложени съображения пледира за оставянето й без уважение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба, като пледира, че не са налице касационни основания за отмяна на атакуваното съдебно решение. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество за неоснователна, като съображенията за това са следните: Административен съд Враца е бил сезиран с жалба на К. П., против цитираната по-горе заповед, с която е наредено на основание чл. 225а, ал. 1 ЗУТ премахването на незаконен строеж на който е определен за извършител, а именно: Разширение на съществуваща тераса към самостоятелен обект с идентификатор 12259.1024.175.3.1 по кадастралната карта (КК) на гр. Враца, находящ се в урегулиран поземлен имот (УПИ) XV-175, кв. 311 по плана на ж.к. Толбухин-юг, с административен адрес: гр. Враца, [улица], като терасата бъде приведена във вида и размерите, обективирани в инвестиционен проект. Съдът въз основа на подробен анализ на доказателствата е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, при спазване на изискуемата формата и в съответствие с административнопроизводствените правила. При преценката за материалната й законосъобразност е обсъдил характеристиките на разширението на терасата, квалифицирано като строеж и с оглед липсата на строителни книжа за построяването му, каквито се изискват по чл. 148, ал. 1 ЗУТ, е направил извод за наличието на незаконен строеж. Посочил е, че се касае за удължаване-дострояване на тераса, извършено и констатирано по време на проверката след въвеждането на сградата в експлоатация за която има строителни книжа, но за дострояването на процесния обект липсва изричен разрешителен акт от главния архитект. Съдът е отчел, че за строежа са неприложими нормите уреждащи търпимостта поради това, че същият е реализиран през 2022 г. Въз основа на заключението на вещото лице по извършената по делото съдебно-техническа експертиза е приел, че процесният строеж не е конструктивно свързан със съществуващата тераса и евентуалното му премахване не би следвало да наруши съществуващата конструкция на разрешената тераса. Поради това и след като е отговорил на всички възражения на оспорващия, съдът е постановил обжалваното решение, с което е отхвърлил жалбата. Решението е валидно, допустимо и правилно. По делото е установено, че процесният строеж представлява удължаване с 1,80 м. на съществуващата тераса на североизточната фасада на сграда с идентификатор 12259.1024.175.3.1, към дъното на имота. Изградени са две колони с размер 0,24 м./ 0,24 м. и височина 2,35 м., три греди върху които е изпълнена стоманобетонна плоча с размери 5,60 м./ 1,80 м., в отклонение от одобрените проекти за сградата. Негов извършител е собственикът на имота - К. П., а годината на изпълнение е 2022 г., съгласно декларация по § 184, ал. 8 ПЗР ЗИД ЗУТ, ДВ, бр. 65/2003 г. При тези данни законосъобразни са изводите на съда, че по своето изпълнение и характеристика процесното разширение на съществуващата тераса е строеж, по смисъла на § 5, т. 38 ДР ЗУТ, за който се изискват строителни книжа, каквито не са представени. Поради това и на основание чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ, процесният обект се явява незаконен строеж от пета категория, който подлежи на премахване по реда на чл. 225а, ал. 1 и сл. ЗУТ. Неоснователно е възражението, че органът не е направил преценка за допустимостта на строежа с действащите градоустройствени планове и норми, тъй като квалификацията му като незаконен не е по чл. 225, ал. 2, т. 1 ЗУТ. Правилно е прието, че процедурата по издаване на заповедта е спазена, както и че издателят на акта разполага с материална компетентност. Премахването би могло да бъде преодоляно ако строежът е търпим в някоя от хипотезите на § 16 ПРЗУТ, § 148, ал. 1 ПЗР на ЗИДЗУТ (ДВ, бр. 65/2003г.) и § 127, ал. 1 ПЗР на ЗИДЗУТ (ДВ, бр. 82/2012г.). За приложението им обаче, се изисква строежът да е построен най-късно до 31.03.2001 г., каквито данни по делото няма. Установено е, че основната сграда е въведена в експлоатация през 2009 г. (с удостоверение 86/18.08.2009 г.), а разширението на терасата е декларирано като извършено през 2022 г. Ето защо, правилен е изводът на съда, че строежът не следва да се квалифицира като търпим, поради неприложимост на цитираните разпоредби. Не може да бъда споделено възражението за колизия в процесната заповед между описаните факти и приложените норми, тъй като строежът е определен като незаконен по чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ, но освен липсата на строителни книжа е посочено и изграждането му в отклонение от одобрените проекти. Правилно органът е квалифицирал разширението на съществуващата тераса под нормата на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ. За него липсват строителни книжа и това е достатъчно основание за премахването му на това основание. Вярно е, че извършването му е и при съществено отклонение от одобрения инвестиционен проект на сградата с идентификатор 12259.1024.175.3.1, но не се установява то да е такова по смисъла на чл. 154, ал. 2, т. 1, 2, 3 и 4 ЗУТ, за да подлежи на премахване като незаконно по чл. 225, ал. 2, т. 3 ЗУТ. Неоснователно се поддържа, че съдът не е обсъдил всички доводи на жалбоподателя срещу заповедта предвид последиците, които ще предизвика събарянето на разширението на терасата спрямо законната част от нея, която ще бъде увредена. Преди всичко тези последици ще са резултат от действията по изпълнение на заповедта. По отношение на тях длъжникът и третите лица имат право на защита в изпълнителното производство, което е последващо на производството по издаване на процесния административен акт. Ето защо тези същите са неотносими към законосъобразността на оспорената заповед. С оглед горното настоящата инстанция намира, че не са налице сочените от касационния жалбоподател основания за отмяна на атакуваното съдебно решение, поради което същото следва да се остави в сила. При този резултат на делото право на разноски има ответната страна, поради което в полза на бюджета на органа трябва да бъде присъдено заявеното в срок юрисконсултско възнаграждение за настоящата съдебна инстанция. Възнаграждението следва да е в претендирания размер от 100 лева, който е по-нисък от този по чл. 143, ал. 3 АПК, вр. чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредба за заплащане на правната помощ, но съдът се съобразява с поискания размер. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, второ отделение,