Решение № 9206 от 12.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2161/2017 г.

Решение № 9206 от 12.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2161/2017 г., V о., докладчик съдията Мариета Милева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на главния директор на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" (ГДИН) към министъра на правосъдието против решение № 726 от 21.12.2016 г., постановено по адм. дело № 821/201 г. по описа на Административен съд - П., с което е отменена заповед рег. № Л - 4056/04.10.2016 г. на същия административен орган, с която на Д. А. Х. е наложено дисциплинарно наказание "уволнение". Жалбоподателят поддържа, че решението е постановено в противоречие с материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано, тъй като заповедта е издадена при спазване на всички нормативни изисквания. Моли решението да бъде отменено и да се постанови нов съдебен акт по същество, с който жалбата на Х. против заповедта за налагане на наказание да бъде отхвърлена. Претендира и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът оспорва касационната жалба и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила, като му се присъдят направените по делото разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Като взе предвид изложеното в касационната жалба и данните по делото Върховният административен съд, състав на пето отделение констатира следното: Касационната жалба е подадена в срок и от надлежна страна, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Оспореното решение е постановено в съответствие с материалния закон и се обоснова от представените доказателства, но по съображения, които не съвпадат изцяло с възприетото от административния съд. Неправилно съставът на първоинстанцинния съд, приема, че при издаване на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Изводът за нарушение на изискванията на чл. 207, ал. 1 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР) не намира опора в нормативната уредба и се опровергава от представените доказателства. В съответствие с изискванията на разпоредбата дисциплинарното производство срещу Х. е образувано със заповед на дисциплинарно наказващия орган, в която е определена комисия, която да извърши разследването. С това изискванията на закона са изпълнени. Квалификация на нарушението със заповедта не е направено, но това не е и необходимо, както с оглед цитирания текст от закона, така и поради характера на акта, тъй като именно в хода на дисциплинарното производство ще бъдат изяснени основанията за ангажиране на дисциплинарната отговорност на служителя. Възприетата от дисциплинарно разследващата комисия квалификация на извършеното от служителя не е задължителна за овластения с дисциплинарни правомощия орган, поради което изложеното в т. 4 от заповедта за образуване на дисциплинарно производство не представлява нарушение на закона. Ето защо доводите на първоинстанционния съдебен състав в обратния смисъл не могат да бъдат споделени. При издаване на заповедта са спазени и изискванията на чл. 206, ал. 1 ЗМВР. Според цитирания текст преди налагане на наказанието дисциплинарно наказващият орган е длъжен да изслуша държавния служител или да приеме писмените му обяснения. В случая Х. е поканен да даде обяснения, като в поканата са описани всички факти, които са квалифицирани от органа като тежко дисциплинарно нарушение, обосноваващо налагането на дисциплинарно наказание. По този начин изискванията за закона са изпълнени и в съответствие със смисъла на разпоредбата на служителя е осигурено право на защита. Поради това изводът на първоинстанционния съд за нарушения, допуснати при искането на обяснения, е незаконосъобразен. Тези заключения на съдебния състав не засягат правилността на постановеното решение, тъй като крайният извод на административния съд за отмяна на административен акт е направен при правилно тълкуване на нормативната уредба и в съответствие с представените доказателства. Правилно съдът приема, че заповедта за налагане на наказание е издадена, без да е установено тежко нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 203, ал. 1, т. 6, пр. първо ЗМВР, а именно "демонстративно неподчинение". Граматическото тълкуване на израза разкрива, че несъобразяването с конкретни заповеди, разпореждания и установен ред следва да бъде показно, явно и предназначено да онагледи несъгласието на служителя с дисциплинарните правила. Това налага заключението, че поведението на Х. следва да изразява словесно или по друг начин открит, показен протест срещу конкретни заповеди, разпоредби или дисциплинарни изисквания. В случая факти, разкриващи такива действия не са изложени, а и не са установени от представените доказателства. Безспорно изброените в заповедта факти, подкрепени от събраните доказателства, разкриват допуснато от Х. системно неспазване на реда в службата, закъснение и преждевременно напускане на работа. Тези нарушения, както първоинстанционният съд правилно приема, са такива по смисъла на чл. 199, ал. 1, т. 6 ЗМВР и за тях се предвижда дисциплинарно наказание "писмено предупреждение". Установено е също, че служителят не изпълнява системно служебните си задължения и заповедите на преките ръководители, както и извършени от същия действия, които са в противоречие с етичните правила за поведение на държавните служители в ГДИН. Поведението на служителя в тези хипотези попада в обхвата на нормите на чл. 200, ал. 1, т. 11 и т. 12 ЗМВР и съставлява нарушения, за които се предвижда дисциплинарно наказание "порицание", а ако се приеме, че действията, които противоречат на морално- етичните норми уронват и престижа на службата, въпреки че съображения в този смисъл в заповедта не са изложени, същите следва да се квалифицират като тежко нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 203, ал. 1, т. 13 ЗМВР. Всичко изложено налага заключението, че мотивите на заповедта са противоречиви, тъй като изложените фактически обстоятелства не съответстват на възприетата от дисциплинарно наказващия орган правна квалификация. Допуснатото нарушение във формата е съществено, тъй като ограничава правото на служителя на защита и е самостоятелно основание за отмяна на административния акт. Същевременно това нарушение обоснова извод, че заповедта е издадена в противоречие с материалния закон, тъй като от страна на служителя не е осъществено тежко нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 203, ал. 1, т. 6, пр. 1 ЗМВР - демонстративно неподчинение и не са налице основания за налагане на дисциплинарно наказание на това основание. Ето защо, като достига до заключение в този смисъл и отменя оспорената заповед, първоинстанционният съд постановява решение в съответствие със закона и представените доказателства. Касационният довод за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила също е неоснователен. Тежестта на доказване в процеса е разпределена съобразно изискванията на чл. 170 АПК, като на страните са дадени указания за обстоятелствата, за които следва да представят доказателства. В тази насока правилно съдебният състав приема, че именно органът - издател на заповедта следва да установи фактическите основания и спазването на законовите изисквания за издаване на административния акт, както и да представи доказателства, установяващи описаните в заповедта нарушения (определение от 08.11.2016 г.). Решението е постановено след обсъждане на всички събрани доказателства, включително тези, представени от административния орган. Взети са предвид постъпилата с административната преписка справка с резултатите от извършената проверка, както и останалите писмени доказателства по преписката. Решението се основава на съвкупна преценка на всички доказателства, като в съответствие с чл. 172а, ал. 2 АПК съдът излага мотиви в подкрепа на направените изводи. Поради всичко изложено настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение, приема, че не са налице посочените от касатора основания за отмяна на съдебния акт. Решението е постановено в съответствие с материалния закон, при спазване на съдопроизводствените правила и се обосновава от представените доказателства, поради което следва да бъде оставено в сила. С оглед изложеното, направеното искане и доказателствата за действително направени разноски в касационното производство Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" следва да заплати на ответника на по касационната жалба направените по делото разноски в размер на 500.00 лв., представляващи възнаграждение за адвокат. По изложените съображения Върховният административен съд, пето отделение,