Решение № 331 от 10.01.2011 г. на ВАС по адм. д. № 3324/2010 г.

Решение № 331 от 10.01.2011 г. на ВАС по адм. д. № 3324/2010 г., VII о., докладчик председателят Таня Вачева Производството е образувано по жалбата на Младен Бойчев Цветанов от гр. Монтана срещу решение № 25 от 3.02.2010 г., постановено по преписка № 177/2008 г. на Комисията за защита от дискриминация (КЗД), с което е установено, че спрямо Цветанов не е извършено нарушение по чл. 4, ал. 1 от Закона за защита от дискриминация и тормоз на работното място и жалбата му е оставена без уважение. Релевират се оплаквания за незаконосъобразност на оспорения акт, като от пространното изложение на жалбоподателя се извеждат доводи за съществени нарушения на административнопроизводствените правила и нарушение на материалноправните разпоредби. Иска се отмяна на решението и произнасяне по съществото на жалбата. Ответникът Комисията за защита от дискриминация, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата. Претендират се разноски. Заинтересованата страна началникът на РИО на МОМН не изразява становище. Заинтересованата страна директорът на Професионална гимназия "Юрий Гагарин" - Монтана, чрез пълномощника си, оспорва жалбата. Върховният административен съд, като обсъди отделно и в съвкупност доказателствата по делото, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Производството пред Комисията за защита от дискриминация е образувано по жалбата на Младен Бойчев Цветанов от 22.07.2008 г. с оплаквания за дискриминационно отношение спрямо него, проявявано от директора на ПТГ "Юрий Гагарин" - гр. Монтана. Според молителя директорът неправомерно е отнел часове от преподавателската му работа, като ги е възложил на Момчил Кръстев, притежаващ същата образователно-квалификационна степен. Тенденциозно му е възложил работа като дежурен учител, да замества невъоръжената охрана за срок от 45 дни, не го е включил в платен курс за инструктори по МПС, спрял е работата му като учител с "престой", не му е платено за работно облекло, променено е трудовото му правоотношение на непълно работно време - за учебната 2007/2008 г. Според молителя това е упражняване на тормоз на работното място. След редовно проведени заседания и надлежно събрани доказателства, Комисията за защита от дискриминация е постановила оспореното решение, с което е установено, че спрямо Цветанов не е извършено нарушение по чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр. и тормоз на работното място. Самият Цветанов не сочи по кой защитен признак е проявено дискриминационното отношение спрямо него. Според КЗД, не е установено неравно третиране по нито един от защитените признаци на закона. Решението е законосъобразно. Постановено е от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила, в съответствие с материалноправните разпоредби и с целта на закона. По делото няма спор за факти. Комисията е изложила подробно фактите и обстоятелствата по преписката, обстойно е анализирала относимите такива и е направила законосъобразен извод. Установената фактическа обстановка не се оспорва от жалбоподателя както пред КЗД, така и пред съда, поради което не следва да се излага повторно. В самата жалба Цветанов формулира общи оплаквания за незаконосъобразност на административния акт, като подробно излага свои съждения за това как директорът на ПТГ "Юрий Гагарин" следва да ръководи училището. Спрямо Цветанов не е доказан тормоз по някой от дискриминационните признаци на чл. 4 от ЗЗДиср. Доколкото има твърдения от негова страна за влошени междуличностни отношения с директора на учебното заведение, то това не води във всички случаи до извод за доказан тормоз по дефиницията на § 1, т. 1 от ЗЗДискр., тъй като не се установява по-неблагоприятното му третиране спрямо другите преподаватели при еднакви или сходни обстоятелства. Фактическият състав на дискриминационно поведение, квалифицирано като тормоз, изисква конкретното лице да е носител на някой от изчерпателно изброените в чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр. признаци, спрямо него да е осъществено неблагоприятно третиране или нежелано поведение, както и причинна връзка между тях. Не всяко неравно третиране следва да се квалифицира като дискриминация или тормоз, а само това, което се основава на посочените признаци. Комисията е разгледала събраните по преписката доказателства и ги е обсъдила в тяхната съвкупност. Анализът на доказателствата налага убедителният извод, че спрямо жалбоподателя не е осъществен тормоз по дискриминационен признак, който да го отличава от останалите лица, третирани по - благоприятно и не е установена причинна връзка между сочените нарушения на трудовите задължения на работодателя спрямо него и признак по чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр. Следователно, дори да съществуват такива нарушения, те не биха представлявали дискриминация или тормоз по смисъла на закона. Определението на понятието "тормоз" по § 1, т. 1 от на ДР на ЗЗДискр. изисква нежеланото поведение, изразено физически, словесно или по друг начин, което има за цел или резултат накърняване достойнството на лицето и създаване на враждебна, обидна или застрашителна среда, да се разглежда на основата на признаците по чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр. и на следващо място, да е установена целта на това поведение. Тоест неправомерният диференциран подход към отделни лица трябва да е обвързан, да е продиктуван от признак по чл. 4 от ЗЗДискр. В този смисъл не е достатъчно да се установи различно третиране на определено лице в конкретен случай, а е необходимо да се докаже още, че това третиране е извършено съзнателно по някой от признаците, очертани в чл. 4 от ЗЗДискр., като следва да е налице и пряка причинно-следствена връзка между неблагоприятното отношение и причината за него, която при всички случаи следва да се изразява в признак по цитирания чл. 4 от закона. Съответен на доказателствата и закона е изводът на КЗД, че спрямо Цветанов не е установено по убедителен начин съзнателно нежелано поведение, което да цели или предизвика обидна или застрашителна среда. Твърденията на Цветанов са субективни възприятия, които са житейски оправдани в ситуация на управление на учебно заведение в условията на делегиран бюджет и в изпълнение на предоставени на работодателя ръководни правомощия. Доказателствата по делото сочат, че жалбоподателят от своя страна е предявил претенции по служба, които в рамките на сложилото се трудово правоотношение са удовлетворени със закъснение, наложено по обективни причини (и то не като изключение) или не могат да бъдат удовлетворени. Предвид изложеното, оспореното решение на Комисията за защита от дискриминация е законосъобразно, тъй като същото е постановено при изяснена фактическа обстановка, въз основа на правилна преценка на доказателствата по делото и законосъобразни изводи за липса на дискриминация по някой от признаците по чл. 4, ал. 2 и 3 ЗЗДискр. и тормоз на работното място по чл. 5 от същия закон. Съдът намира, че по делото няма данни за неравно третиране, подбуждане към дискриминация или тормоз по смисъла на § 1, т. 1 и 5 ЗЗДискр. Както правилно е приела Комисията, развилите се фактически отношения и правни последици от тях не са обусловени нито от положението на възстановен на предишната длъжност от съда служител, нито по други причини, а се дължат изключително на спецификата на учителската работа с допълнителните съпровождащи основния учебен процес задължения, полаганите дежурства, стремежа за обективно прилагане на действащото законодателство от ръководството на училището и усилията за спазване на бюджетната дисциплина. Предприетите от директора на училището разпореждания са в правомощията му на работодател с оглед организацията работата на учебното заведение, за което работодателят разполага с право на преценка в рамките на закона. Несъгласията и противоречията между ръководството на училището и жалбоподателя се дължат на тълкуването и прилагането на трудовото законодателство от директора на училището в качеството му на работодател и не са резултат от отделно неравно третиране на жалбоподателя на дискриминационен признак при сравними сходни обстоятелства с посочените от него лица - учители в ПТГ "Юрий Гагарин" - Монтана. Като е приела въз основа на доказателствата по делото, че спрямо Младен Цветанов не са предприети актове на пряка или непряка дискриминация или тормоз на работното място от страна на директора на гимназията, Комисията е постановила законосъобразно решение. Жалбата на Цветанов като неоснователна следва да бъде отхвърлена. Предвид своевременно направеното искане от страна на ответника за разноски за юрисконсулт и с оглед изхода на правния спор, такива следва да се присъдят в размер на 150 лв. на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК, вр. чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Воден от горното, Върховният административен съд