Решение № 3376 от 16.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8620/2017 г.

Решение № 3376 от 16.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8620/2017 г., VII о., докладчик съдията Весела Андонова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на В. Н. Ц. от гр. Х. против решение № 403 от 29.06.2017 г. постановено по адм. д. № 29/2017 г. по описа на Административен съд Х., с което е отхвърлена жалбата му срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 16-1253-000010 от 04.01.2016 г. на Н. С. "Пътна полиция" към ОДМВР Х. Изложени са съображения за неправилност на обжалвания съдебен акт поради допуснати нарушения на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяната му и постановяването на друго решение, с което оспореният административен акт бъде отменен като незаконосъобразен. Претендират се разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът - началник сектор "Пътна полиция" към ОД на МВР Х., не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. След като прецени доказателствата по делото, във връзка с доводите на касатора, Върховният административен съд, състав на седмо отделение, приема следното: Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, с оглед на което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение Административен съд Х. е отхвърлил като неоснователна жалбата на В. Н. Ц. от гр. Х. срещу Заповед № 16-1253-000010 от 04.01.2016 г. на Н. С. "Пътна полиция" към ОДМВР Х., с която на основание чл. 171, т. 4 ЗДвП е приложена принудителна административна мярка "Временно отнемане на свидетелството за управление на Моторно превозно средство на водач по чл. 171, т. 4 ЗДвП - изземване на свидетелството за управление на водач на МПС, на който са му отнети всички контролни точки и не е изпълнил задължението си по чл. 157, ал. 4 ЗДвП За да постанови този резултат, първоинстанционният съд е приел от фактическа и правна страна следното: С НП № 1912 от 29.09.2008 г., съставено въз основа на АУАН бланков № 140367 от 07.09.2008 г., връчено лично срещу подпис на жалбоподателя на 21.11.2011 г. и съдържащо отбелязване, че е влязло в сила на 28.11.2011 г., са му отнети 4 (четири) контролни точки; С НП № 150/09 от 04.02.2009 г., съставено въз основа на АУАН № 150/17.01.2009 г., връчено лично срещу подпис на жалбоподателя на 21.11.2011 г. и съдържащо отбелязване, че е влязло в сила на 29.11.2011 г., са му отнети 6 (шест) контролни точки; С НП № 9175/09 от 25.05.2009 г., съставено въз основа на АУАН № 9175/02.05.2009 г., връчено лично срещу подпис на жалбоподателя на 21.11.2011 г. и съдържащо отбелязване, че е влязло в сила на 29.11.2011 г., са му отнети 11 (единадесет) контролни точки; С НП № 4298/08 от 25.08.2008 г., съставено въз основа на АУАН № 4298/23.07.2008 г., връчено лично срещу подпис на жалбоподателя на 21.11.2011 г. и съдържащо отбелязване, че е влязло в сила на 29.11.2011 г., са му отнети 8 (осем) контролни точки; С НП № 596/13 от 04.04.2013 г., съставено въз основа на АУАН № 596/19.01.2013 г., връчено по реда на чл. 58, ал. 2 от ЗАНН на 17.07.2013 г. и съдържащо отбелязване, че е влязло в сила на 25.07.2013 г., са му отнети 5 (пет) контролни точки. С НП № 1961/13 от 24.07.2013 г., съставено въз основа на АУАН № 1961/20.05.2013 г., съдържащо отбелязване, че е влязло в сила на основание чл. 58, ал. 2 от ЗАНН Ч лицето не е намерено на посочения от него адрес, видно от рег. № 3256/04.02.14 г. по описа на РУП - Д., са му отнети 12 (дванадесет) контролни точки. От представеното по делото писмо УРИ № 1030р-7650/27.03.2017 г. на Н. С. "Пътна полиция", Отдел "Охранителна полиция" ОД на МВР - П. е установено, че заверено копие от НП № 8769/05.08.2008 г., издадено на лицето В. Н. Ц., ЕГН **********, не може да бъде предоставено, тъй като всички преписки по НП от 2008 г. са бракувани с протокол за брак УРИ № 1030р-6981/20.03.2017 г., в изпълнение на Заповед № 317з-3146/31.08.2016 г., изменена и допълнена със Заповед № 317з-3814/25.10.2016 г. на Директор ОДМВР - П. Представена е и подписана от Н. С. "Пътна полиция" към ОДМВР Х. С. за нарушител/водач, издадена на името на В. Н. Ц. От представеното по делото НП № 1961/13 от 24.07.2013 г. е видно, че в същото е вписан следния текст: "Към 05.12.2013 г. на водача остават -6 контролни точки." Въз основа на така установеното е издадена оспорваната заповед. За да отхвърли жалбата съдът е обосновал извод за законосъобразност на обжалваната заповед, като издадена от компетентен орган, в предвидената от закона форма, без допуснати нарушения на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон. Конкретно е посочено, че към момента на издаване на оспорената заповед, въз основа на влезли в сила наказателни постановления, на В. Н. Ц. са отнети общо 50 контролни точки, поради което са били налице предпоставките на чл. 171, т. 4 ЗДвП. Решението е правилно. Правно основание за издаване на оспорения пред административния съд индивидуален административен акт е нормата на чл. 171, т. 4 ЗДвП, съгласно която, на водач, на когото са отнети всички контролни точки и е изгубил правоспособността си, но не е върнал свидетелството си за правоуправление (задължение по чл. 157, ал. 4 от закона), се прилага принудителна административна мярка изземване на свидетелството за управление на моторно превозно средство. Съгласно чл. 157, ал. 1 от ЗДвП (в приложимата редакция преди доп. - ДВ, бр. 101 от 2016 г., в сила от 1.07.2017 г.), контролните точки служат за отчет на извършените от водача нарушения, като на основание чл. 2, ал. 1 от Наредба № Iз-1959 от 27.12.2007 г. за определяне на първоначалния максимален размер на контролните точки на водач на моторно превозно средство, условията и реда за отнемането им и списъка на нарушенията на правилата за движение по пътищата, за които се отнемат (отм.), първоначалният максимален размер на контролните точки за отчет на извършените нарушения на правилата за движение по пътищата от водачите на моторни превозни средства е 39. Същият размер на контролните точки е предвиден и в нормата на чл. 2, ал. 1 от Наредба № Iз-2539 от 17 декември 2012 г. за определяне първоначалния максимален размер на контролните точки, условията и реда за отнемането и възстановяването им, списъка на нарушенията, при извършването на които от наличните контролни точки на водача, извършил нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото нарушение, както и условията и реда за издаване на разрешение за провеждане на допълнително обучение, в приложимата редакция преди изм. - ДВ, бр. 28 от 2017 г., в сила от 1.07.2017 г., действаща към момента на издаване на оспорения пред съда индивидуален административен акт. Отнемането на контролни точки по образуваните преди влизане в сила на сега действащата наредба административнонаказателни преписки се извършва по реда на Наредба № Iз-1959 от 27.12.2007 г. - § 2 от ПЗР на Наредба № Iз-2539 от 17 декември 2012 г. Следователно материалноправни предпоставки за изземването на СУМПС като превантивна принудителна административна мярка е на водача на МПС да са отнети всичките 39 контролни точки и той да не е върнал свидетелството си за правоуправление на компетентния административен орган. В първоинстанционното производство са представени доказателства за влезли в сила НП, с които са отнети 50 контролни точки, които са влезли в сила и не са обжалвани от касатора. След като няма доказателства за отменени наказателни постановления, правилно съдът е зачел правните последици от влизането им в сила и законосъобразността на приложената принудителна административна мярка. Изгубването на контролните точки не съставлява административно наказателна санкция, а последица от извършените нарушения. Заповедта за прилагане на принудителна административна мярка по чл. 171, т. 4 ЗДвП е вид административна принуда и се явява утежняващ административен акт. Фактът, че в обжалваната заповед е отразено възстановяване на контролните точки през 2010 г. без да са били налице предпоставките за това, не води до различни правни изводи и неприлагане на относимите нормативни разпоредби, както правилно е посочил и първоинстанционният съд. Следва да бъде посочено, че след като в резултат на собственото си противоправно поведение водач на МПС е загубил придобитата правоспособност в резултат на отнемане на всички контролни точки, предвид чл. 157, ал. 1-4 ЗДвП (в приложимата редакция), той няма право да управлява моторно превозно средство и законодателят за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения е предвидил прилагането на ПАМ, вкл. ПАМ по чл. 171, т. 4 ЗДвП за да се предотврати възможността водач на моторно превозно средство загубил правоспособността си да притежава свидетелство за управление и по такъв начин да управлява моторно превозно средство. Неоснователен е и направеният в касационната жалба довод за неправилност на съдебното решение, предвид изтекла давност. Отнемането на контролните точки е последица от извършването на нарушението, а не вид наказание за него. То не е вид санкция и не се подчинява на режима на ЗАНН. Изпълнението на наложените с влезли в сила НП административни наказания е ирелевантно към заповедта по чл. 171, т. 4 ЗДвП. Отнемането на контролните точки става автоматично с влизане в сила на НП, а възстановяването им се извършва по нарочен ред и процедура, предвиден в чл. 158 от ЗДвП . По отношение на тях институтът на погасителната давност по ЗАНН е неприложим. Поради това изтеклата давност за правото на държавата да търси принудително изпълнение на наложените наказания не влияе върху настъпването на правните последици от извършеното нарушение. Такова е отнемането на контролни точки, респективно изземването на свидетелството за правоуправление. С оглед материалната законосъобразност на обжалваната заповед, която административният орган е издал в условията на обвързана компетентност, правилно жалбата е отхвърлена като неоснователна. По изложените съображения Върховният административен съд намира, че не са налице посочените в касационната жалба отменителни основания. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во от АПК, Върховният административен съд, състав на седмо отделение