Решение № 146 от 3.12.2012 г. на ВКС по т. д. № 881/2011 г.

Решение № 146 от 3.12.2012 г. на ВКС по т. д. № 881/2011 г., II т. о., ТК, докладчик съдията Росица Божилова Производството е по чл. 290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на Б. Василева Б. и И. Б. И., първата действаща лично и като законен представител на втория, против постановеното от Софийски окръжен съд, Гражданска колегия, решение от 21.04.2011 г. по гр. д. № 1077/2010 г., с което е обезсилено решение № 170/25.05.2010 г. по гр. д. № 740/2009 г. на Самоковски районен съд и прекратено производството, поради недопустимост на исковете им с правно основание чл. 407, ал. 1 (отм.) от ТЗ против [фирма]. Касаторите твърдят неправилност на решението, формално сочейки всички основания по чл. 281, т. 3 от ГПК. По същество доводите им за неправилност на въззивното решение се основават на несподеляне извода за недопустимост на предявените искове, предвид уважени в наказателното производство спрямо делинквента граждански искове с правно основание чл. 45 от ЗЗД, за обезщетяване на същите неимуществени вреди и наличие на изпълнителен титул за събирането им. Не считат, че същите съставляват процесуална пречка за предявяването на прекия иск срещу застрахователя по задължителна застраховка "Гражданска отговорност". Ответната страна - [фирма] - оспорва касационната жалба, като намира, че решението по тълк. дело № 1/2010 г. на ОСТК на ВКС, на висящността на производството по което към момента на произнасяне на въззивния съд изрично се позовават касаторите, би намерило приложение само спрямо съдебни решения, произнесени след постановяването му. Върховен касационен съд, състав на второ търговско отделение, като разгледа жалбата и провери обжалваното решение в съответствие с касационните доводи наведени в същата, приема за установено следното: Производството е образувано по активно субективно съединени искове с правно основание чл. 407, ал. 1 (отм.) ТЗ, за обезщетяване на претърпени от Б. Б. и И. И. неимуществени вреди от смъртта на общ наследодател, настъпила при ПТП на 11.10.2005 г., по вина на водача на МПС С. Д., на основание сключена застраховка " Гражданска отговорност " при ответника [фирма]. В образуваното срещу извършителя наказателно производство са уважени гражданските искове на Б. Б. и И. И., за обезщетяване на претърпени от тях неимуществени вреди, съответно в размер на 35 000 лв. за първата и 40 000 лева за втория. Деликвентът е изплатил част от присъдените суми. Настоящите искове са предявени само за разликата между изплатения и присъдения размер, вкл. начислими върху присъдените обезщетения лихви, считано от датата на деликта, срещу застрахователя по застраховка " Гражданска отговорност". По жалба на [фирма], въззивният съд е обезсилил първоинстанционното решение, с което предявените искове са били уважени, изключая за сума от 1500 лева - по иска на Б. Б. и за сума от 1 381,14 лева - по иска на И. И., по които няма произнасяне на първоинстанционния съд, с мотиви, че осъждането на делинквента, респ. снабдяването с изпълнителен лист на всеки от ищците срещу същия, е процесуална пречка за допустимостта на преките искове срещу застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност", независимо от различното от непозволеното увреждане правно основание на отговорността. За едно и също увреждане пострадалите нямат право на различни обезщетения, е приел въззивният съд. Касационното обжалване е допуснато с определение № 153/07.03.2012 г. по процесуалноправния въпрос: Съставлява ли процесуална пречка за разглеждането на иск по чл. 407, ал. 1 (отм.) от ТЗ, предявен от пострадалото лице срещу застрахователя по задължителна застраховка " Гражданска отговорност ", наличието на изпълнителен титул за обезщетяване на същите вреди срещу делинквента, на основание уважен в наказателния процес граждански иск за същите. По правния въпрос, обусловил допускането на касационното обжалване, с приемането на ТР № 2/06.06.2012 г. по тълк. дело № 1/2010 г. на ОСТК на ВКС, е преодоляна противоречивата съдебна практика. Със същото е прието, че при уважен иск по чл. 45 ЗЗД срещу делинквента е допустим прекият иск на увреденото лице срещу застрахователя по задължителна застраховка " Гражданска отговорност", с правно основание чл. 407, ал. 1 (отм.) ТЗ / респ. чл. 226, ал. 1 КЗ /. Плащането на присъденото по иска с правно основание чл. 45 от ЗЗД обезщетение е от значение само за основателността - пълна или частична - на предявения пряк иск по чл. 407, ал. 1 отм. ТЗ / респ. чл. 226, ал. 1 от КЗ/, но не и за допустимостта му. Решението по иска с правно основание чл. 45 от ЗЗД /в случая предявен и уважен като граждански иск на пострадалото лице в наказателното производство срещу делинквента и на основание решението по което са изпълнителните титули в полза на ищците/ няма сила на пресъдено нещо спрямо застрахователя по задължителна застраховка " Гражданска отговорност " и не е процесуална пречка за разглеждането на прекия иск спрямо последния. Предвид отговора на процесуалния въпрос, даден с ТР № 2/2012 г. по тълк. дело № 1/2010 г. на ОСТК на ВКС, атакуваното въззивно решение, постановено в противоречие с даденото разрешение, следва да бъде отменено, а делото върнато на Софийски окръжен съд за ново разглеждане от друг състав. При новото разглеждане и на основание чл. 294, ал. 2 ГПК, въззивният съд ще следва да се произнесе и по направените разноски в производството пред Върховен касационен съд. Водим от горното, на основание чл. 293, ал. 3 ГПК, Върховен касационен съд, второ търговско отделение