Решение № 11924 от 5.12.2023 г. на ВАС по адм. д. № 3398/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на управителя на Национална здравноосигурителна каса (НЗОК), чрез главен юрисконсулт Х. Тодоров, против Решение 7834 от 19.12.2022 г. на Административен съд София град, постановено по адм. дело 4904/2022 г., с което съдът е изменил негова Заповед за налагане на санкции РД-25ЗС-174 от 03.05.2022 г., с която на основание чл. 414, ал. 3 от Националния рамков договор за медицинските дейности за 2020-2022 г. (НРД за МД 2020-2022 г.), на Многопрофилната болница за активно лечение Сърце и Мозък ЕАД (МБАЛ Сърце и Мозък) са наложени девет санкции - финансова неустойка, всяка в размер от 500 лева, за нарушения на чл. 27 и чл. 30, т. 5, чл. 295, т. 8 и т. 9 от НРД за МД 2020-2022 г., във връзка с чл. 55, ал. 2, т. 2 и т. 3 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО). По подробно изложени съображения за наличие на касационните основания по чл. 209, т. 3 АПК, жалбоподателят моли за отмяна на съдебното решение и да му бъдат присъдени сторените разноски. Ответникът МБАЛ Сърце и Мозък, гр. София чрез упълномощен процесуален представител адв. А. Кукушева, оспорва подадената жалба и моли да се остави без уважение като неоснователна. Претендира разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима като подадена от страна в административното производство в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от легитимирано за това лице и разгледана по същество за неоснователна по следните съображения: В производството пред административния съд, предмет на съдебен контрол е Заповед за налагане на санкции РД-25ЗС-174 от 03.05.2022 г. на управителя на НЗОК, с която на МБАЛ Сърце и Мозъке наложена санкция: финансова неустойка в общ размер на 4500 лева за установени девет нарушения на НРД за МД 2020-2022 г., във връзка с чл. 55, ал. 2, т. 2 и т. 3 ЗЗО. Първоинстанционният административен съд вярно е констатирал релевантната фактическа обстановка, въз основа на която е извел и своите правни изводи относно частичната основателност на първоинстанционната жалба. По делото е прието, че МБАЛ Сърце и Мозък, в качеството си на изпълнител, е страна по договор 151253 от 25.02.2020 г. за оказване на болнична помощ по клинични пътеки и извършване на амбулаторни процедури, сключен с НЗОК като възложител. Със своя Заповед РД-25-199 от 31.03.2022 г. управителят на НЗОК е възложил проверка на извършваните от лечебното заведение медицински дейности, с посочени предели на проверката. Резултатите от проверката са обективирани в Протокол РД-25-199-2 от 13.04.2022 г., срещу който лечебното заведение не е направило възражения. Съобразно получените резултати от извършената проверка и на основание чл. 74, ал. 5 ЗЗО, както и чл. 414, ал. 3, чл. 412, ал. 1, т. 1 и ал. 2, чл. 413 и чл. 422, ал. 1 от НРД за МД 2020-2022 г. управителят на НЗОК е издал процесната заповед за налагане на санкции. Според т. 1-3 от заповедта, в три случая - по ИЗ 1837/2022 г., ИЗ 1465/2022 г. и ИЗ 2269/2022 г. в медицинската документация на ЗОЛ липсва Заявление за допълнително поискана услуга по смисъла на чл. 24б от Наредбата за осъществяване правото на достъп до медицинска помощ, с което пациентът да е дал в писмен вид своето волеизявление, че е направил избор за Подобрени битови условия, каквито са заплатени от него. По т. 4 от заповедта - ИЗ 2046/2022 г. е констатирана в медицинската и друга относима документация на ЗОЛ, липсата на назначение на осъществено и заплатено от ЗОЛ по време на хоспитализацията изследване Остеодензитометрия, отразено в издадената Епикриза. В Резултат от рентгеново изследване, приложен в ИЗ, е отразено изпращащо звено отделение Неврохирургия. По т. 5 е посочено, че по ИЗ 13193/2021 г. в медицинската и друга относима документация в нарушение на чл. 295, т. 8 от НРД за МД 2020-2022 г., липсва приложен протокол за извършена ехография, като запис за такава липсва и в Книга амбулаторен дневник за УЗД. По т. 6 от заповедта относно ИЗ 13921/2021 г. е посочено, че в медицинската документация на ЗОЛ липсват писмени данни за консултация и направено назначение от лекар специалист по ендокринология за изследване на хормон Т4 (Ft4) и Тиреостимулиращ хормон (TSH), при което в резултата от изследванията е отразено за изпращащ Отделение по Нервни болести, лекар д-р Велчева, като изследването е заплатено от ЗОЛ. В другите три случая - по т. 7, 8 и 9 от заповедта, съответно по ИЗ 15137/2021 г., ИЗ 3055/2022 г. и ИЗ 13716/2021, в медицинската документация в нарушение на чл. 295, т. 8, съответно чл. 295, т. 9 от НРД за МД за 2020-2022 г., в Протокол за ултразвуково изследване, съответно в запис за ЕКГ изследване - електрокардиограма, липсват собственоръчно положено име и подпис от специалиста, осъществил изследването. С оглед на тези фактически констатации, с оспорената заповед и на основание чл. 414, ал. 3 от НРД за МД 2020-2022 г., на МБАЛ Сърце и Мозък са наложени девет санкции - финансова неустойка общо в размер на 4500 лева, всяка в размер от по 500 лева, за нарушения на чл. 27 и чл. 30, т. 5, чл. 295, т. 8 и т. 9 от НРД за МД 2020-2022 г., във връзка с чл. 55, ал. 2, т. 2 и т. 3 ЗЗО. С решението си съдът е приел, че лечебното заведение е извършило установените в заповедта за налагане на санкции нарушения, но е изменил размера на наложените финансови неустойки за всяко едно от тях. Съдът се е позовал на разпоредбата на чл. 413 от НРД за 2020-2022 г. за МД, съгласно която видът и размерът на санкцията се определят от управителя на НЗОК и зависят от вида и тежестта на констатираното нарушение, както и броя на случаите по това нарушение, поредността на извършването му. Съдът е анализирал поведението на лечебното заведение по нарушенията посочени в т. 1 - т. 3 от заповедта за налагане на санкции и с основание е достигнал до извод, че същите в тази част на заповедта се изразяват в това, че лечебното заведение е изискало и получило неправомерно заплащане от ЗОЛ на допълнителни суми 45 лева, 105 лева и 150 лева за Подобрени битови условия, без те да са заявени писмено от пациентите, които да са декларирали желанието си да се възползват от предоставянето им, което е нарушение на чл. 24б от Наредбата за осъществяване на правото на достъп до медицинска помощ. Цитираната разпоредба изисква пациентът да заяви желанието си писмено, след запознаване с ценоразписа на услугите. Също така съдът е посочил, че чл. 30, т. 5 от НРД за МД за 2020-2022 г. задължава изпълнителите на медицинска помощ да не изискват плащане или доплащане от осигуреното лице за видове медицинска дейност, която е заплатена от НЗОК, извън предвидената сума. Прието е, че сумите, заплатени от тримата пациенти, без да е спазен редът по чл. 24б от Наредбата за осъществяване на правото на достъп до медицинска помощ, са неправомерно изискани и получени от лечебното заведение. По отношение на т. 4 и т. 6 от заповедта установените нарушения се състоят в това че, ЗОЛ са заплатили за изследвания, за които липсват изрични назначения, по време на хоспитализацията. По този начин лечебното заведение е извършило нарушение, тъй като е допуснало допълнително плащане от ЗОЛ на изследвания (Остеоданзитометрия, съответно изследване на хормон Т4 (Ft4) и Тиреостимулиращ хормон (TSH)) в рамките на хоспитализацията по КП, което противоречи на предвиденото в чл. 30, т. 5 от НРД за МД за 2020-2022 г., Според текста изпълнителите на медицинска помощ се задължават да не изискват плащане или доплащане от осигуреното лице за видове медицинска дейност, която е заплатена от НЗОК, във връзка с чл. 350 от НРД за МД за 2020-2022 г. На основание последно посочената разпоредба НЗОК заплаща за периода на хоспитализация само по една КП на един пациент за комплексно лечение на основно заболяване, придружаващи заболявания и усложнения. Респективно, след като при извършената проверка на място се установява, че е извършено допълнително плащане от две ЗОЛ по време на болничния им престой, то правилно е прието, че лечебното заведение е нарушило условията и реда за оказване на медицинска помощ. По отношение на т. 5, т. 7, 8 и 9 от заповедта е констатирано, че лечебното заведение е нарушило изискването за изготвяне и прилагане в ИЗ на предвидените в НРД документи за изследванията (по т. 5 и т. 7), съответно в изготвените такива липсва собственоръчно изписано име и полагане на подписа на извършилия изследването лекар (т. 8 и т. 9), които представляват нарушения на чл. 295, т. 8 и 9 от НРД за МД за 2020-2022 г. С решението си, първоинстанционният съд е отхвърлил възраженията на лечебното заведение, че извършените нарушения представляват маловажен случай по смисъла на §1, т. 4.2 от НРД за МД за 2020-2022 г., но същевременно с това е приел, че наложеният максимален размер на санкциите за извършените нарушения не отговаря на степента на обществена опасност, поради което е изменил размера на наложените на лечебното заведение санкции, като ги е определил на по 350 лева всяка. Решението е валидно, допустимо и правилно. Първоинстанционният административен съд аргументирано е обсъдил в мотивите си всички факти и обстоятелства от значение за изхода на спора. Обосновано е приел, че размерът на наложените санкции, определен от управителя на НЗОК в обжалваната заповед, не съответства на вида и тежестта на извършеното нарушение, степента на обществена опасност и обстоятелствата, при които е извършено. Също така е съобразил, че изтъкнатите от органа доводи, са всъщност елементи от фактическия състав на нарушенията. Правилно в този случай административният съд прилага разпоредбата на чл. 414, ал. 3 от НРД за МД за 2020-2022 г., според която, когато изпълнител на болнична медицинска помощ наруши условията и реда за оказване на медицинска помощ по чл. 55, ал. 2, т. 2 от ЗЗО, определени в този НРД, управителят на НЗОК, съответно директорът на РЗОК, налага санкция финансова неустойка в размер от 200 до 500 лв. Съдът при спазване принципа за съразмерност, посочен в чл. 6 АПК, законосъобразно е намалил размера на наложените финансови неустойки от 500 лева на 350 лева за всяко едно от нарушенията, тъй като административният орган, издал заповедта, не е изложил мотиви защо налага финансовата неустойка в максималния й размер, след като не се е обосновал с вида и тежестта на констатираните нарушения, и обстоятелствата, при които са извършени. При тези съображения и след служебна проверка на съдебното решение, настоящата инстанция не констатира пороци, съставляващи касационни основания за отмяната му и същото, като правилно, следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора, претенцията на ответника по касация за присъждане на разноски е основателна, но такива не следва да се присъждат, понеже не са представени доказателства, че същите са сторени. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение