Решение № 7650 от 07.07.2026 г. на ВАС по адм. д. № 4814/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на Университетска многопрофилна болница за активно лечение (УМБАЛ) „Света Марина“ - Варна ЕАД, предявена чрез процесуален представител юрисконсулт Р. Александрова, срещу решение № 2111/19.02.2026 г., постановено по адм. дело № 2643/2025 г. по описа на Административен съд – Варна, с което е отхвърлена жалбата на УМБАЛ „Света Марина“ЕАД-Варна против т.2, 3 и 4 от заповед за налагане на санкции № РД-253С-363/09.10.2025 г на Управителя на Национална здравноосигурителна каса (НЗОК). В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на първоинстанционния съдебен акт поради съществено нарушение на процесуалните правила, нарушение на материалния закон и необоснованост - касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Оспорват се изводите за доказано извършване на вменените нарушения по чл.33, т.3 вр. с чл. 374, ал.1, т.1 буква „б“ на Националния рамков договор (НРД) за Медицинските дейности (МД) 2023-2025 г. вр. с чл.49 от Наредба № 4 от 04.03.2009 г. за условията и реда за предписване и отпускане на лекарствени продукти и правилната им правна квалификация. Касаторът поддържа тезата, че съдът не е извършил в пълнота дължимата проверка за законосъобразност на акта по чл. 168 от АПК. Претендира се отмяна на решението и постановяване на друго за отмяна на издадената заповед (в т.2, т.3 и т.4 от раздел II), алтернативно – за намаляване размера на наложените санкции „финансова неустойка“, както и присъждане на разноски за двете съдебни инстанции, включително юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - управителят на НЗОК, в отговор по касационната жалба от 25.03.2026 г. и молба по хода на делото от 29.05.2026 г., подадени чрез процесуалния представител началник на отдел „Правно и административно осигуряване на дейността“ Й. Йорданов, оспорва касационната жалба като неоснователна. Моли съдебното решение да бъде оставено в сила като правилно и обосновано. Прави искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в касационната инстанция. Върховният административен съд - шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество на посочените в нея основания и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е неоснователна. В производството пред Административен съд-Варна предмет на контрол за законосъобразност е заповед за налагане на санкции № РД-253С-363/09.10.2025г. на Управителя на НЗОК в частта, с която на УМБАЛ „Света Марина“ЕАД - Варна по т.2, 3 и 4 са наложени финансови неустойки в размер на 250 лв. всяка. От фактическа страна по делото е установено, че със заповед № РД-25-424/06.08.2025 г. на Управителя на НЗОК е наредено да бъде извършена извънпланова, тематична самостоятелна проверка на територията на РЗОК -Варна от служители на РЗОК-Шумен на дейността на УМБАЛ „Света Марина“ЕАД - Варна със задача-контрол по изпълнението на договора на лечебното заведение за оказване на първична медицинска помощ в съответствие с НРД за МД за 2023-2025 г. При извършената проверка са констатирани описаните в протокол № VІ-552-424/18.08.2025 г. в т.1 до т.6 факти и обстоятелства, въз основа на които е прието, че дружеството е извършило нарушения на задълженията по НРД МД 2023-2025г. Констатациите на проверяващите в процесната част на заповедта са, че по време на болничното лечение на пациентите с История на заболяването (ИЗ) №№ 32843/2025 г., № 33761/2025 г. и № 32882/2025 г., лечебното заведение е използвало собствени на здравно осигурените лица (ЗОЛ) С. Х. А., Г. Н. Ч. и Г. К. Б. лекарствени продукти, касаещи основното им заболяване. Пoради това проверяващите са счели, че е налице извършено нарушение на чл.33, т.3 вр. с чл.374, ал. 1, т.1, буква „б“ НРД за МД 2023-2025, което представлява нарушение на условията и реда за оказване на болнична медицинска помощ. Със становище от Университетска многопрофилна болница за активно лечение „Света Марина“ ЕАД са оспорени констатациите в протокола от 18.08.2025г. в раздел ІІ., т.2, т.3 и т.4 с твърдения, че лечебното заведение е изпълнило задължението си да осигури за лечението на основното заболяване лекарствени продукти и не е нарушило правилата и реда за оказване на болнична медицинска помощ. С решение № 10/16.09.2025 г. Арбитражната комисия с 6:0 гласа е потвърдила констатациите по р.ІІ, т.2, т.3 и т.4 в Протокол № VІ-552-424/18.08.2025г. С оспорената заповед за налагане на санкции № РД-253С-363/09.10.2025г. Управителят на Национална здравноосигурителна каса, като е взел предвид фактите и обстоятелствата, установени с протокол № VІ-552-424/18.08.25г. от извършената проверка на основание заповед № РД-25-424/06.08.2025г., е приел, че УМБАЛ „Света Марина“–Варна ЕАД е извършил обжалваните в частта по т.2, т.3 и 4 нарушения на чл.33 т.3 вр. чл.374, ал.1, т.1, б. „б“ от НРД за медицинските дейности между НЗОК и БЛС за 2023-2025 г. и е наложил на лечебното заведение за всяко едно от нарушенията финансова неустойка в размер на по 250 лв. При осъществения контрол за законосъобразност на заповедта първоинстанционният съд е изложил мотиви, че е издадена от компетентния орган по чл.76, ал.2 от ЗЗО – управител на НЗОК и в предвидената писмена форма. След анализ на събраните писмени доказателства е прието, че констатациите в заповедта за извършени нарушения на посочените разпоредби от НРД за МД за 2023-2025 г. изцяло се потвърждават и те не представляват маловажни деяния. Възраженията на жалбоподателя за неправилна квалификация на нарушенията и относно размера на наложените санкции са приети за неоснователни. Решението е валидно, допустимо и правилно. Първоинстанционният съд е събрал и анализирал относимите за правилното решаване на спора доказателства, прецизно е установил всички значими за спорното право факти и обстоятелства и е извел обосновани правни изводи, съображенията за които се възприемат от настоящата инстанция. Атакуваният съдебен акт е постановен при точно прилагане на относимите материалноправни разпоредби и при спазване на съдопроизводствените правила. Съобразени са доводите на страните в изразените от тях становища като са обсъдени заявените аргументи. Предвид представените по делото неоспорени писмени доказателства правилно и обосновано е прието от съда, че нарушенията, описани в т.2, т.3 и т.4 от заповед за налагане на санкции № РД-253С-363/09.10.2025г. на Управителя на НЗОК, са безспорно извършени, с което УМБАЛ „Света Марина“ – Варна ЕАД не е спазила изискванията на НРД за МД 2023-2025г. за условията и реда за оказване на медицинска помощ и правилно е санкционирана на основание чл. 33, т. 3 вр. с чл. 374, ал. 1, т.1 буква „б“ НРД за МД 2023 – 2025 г. По силата на чл. 33, т. 3 от НРД за МД 2023 – 2025г. изпълнителите на медицинска помощ се задължават да предписват лекарствени продукти, медицински изделия и диетични храни за специални медицински цели, заплащани напълно или частично от НЗОК, при спазване изискванията на чл. 56 от ЗЗО, Наредба № 4 от 2009 г. за условията и реда за предписване и отпускане на лекарствени продукти (Наредба № 4 от 2009 г.), Позитивния лекарствен списък по чл. 262, ал. 6, т. 1 и 2 от ЗЛПХМ, изискванията на този договор, останалите действащи относими нормативни актове и кратките характеристики на продуктите. Съгласно чл. 374, ал.1, буква „б“ от НРД за МД 2023 – 2025 г., Националната здравноосигурителна каса закупува договорената и извършената дейност от изпълнителите на БМП от обхвата на пакета от здравни дейности, гарантиран от бюджета на НЗОК, съгласно Наредба № 9 от 2019 г., както следва: т.1. за дейностите по КП, които включват: б) медицински дейности и здравни грижи по КП, в стойността на които се включват: необходимите прегледи и консултации за осъществяване на диагностично-лечебния процес; две ежедневни визитации от лекуващия и/или дежурния лекар (при липса на промяна в състоянието на пациента се записва "статус идем"); необходимите за дейността лекарствени продукти (извън тези по чл. 358, ал. 1, т. 1 и 2); основни лекарствени продукти (есенциална листа на Световната здравна организация (СЗО) за осъществяване на анестезия и седация; основни контрастни вещества (с изключение на тези за ЯМР) съгласно есенциална листа на СЗО; медицински изделия (извън тези в списъците по чл. 13, ал. 2, т. 2 от Наредба № 10 от 2009 г., както и извън тези, за които изрично в ДЛА е посочено, че НЗОК не заплаща за тях); услуги, включващи професионални здравни грижи съгласно Наредба № 1 от 8.02.2011 г. за професионалните дейности, които медицинските сестри, акушерките, асоциираните медицински специалисти и здравните асистенти могат да извършват по назначение или самостоятелно (Наредба № 1 от 2011 г.); минимум трикратно диетично хранене, предоставено на пациентите по време на тяхната хоспитализация. Във всички описани в оспорената заповед случаи са установени деяния, визирани в хипотезата на чл.455, ал.3 от НРД за МД за 2023-2025г., съгласно която когато изпълнител на болнична медицинска помощ наруши условията и реда за оказване на медицинска помощ по чл. 55, ал. 2, т. 2 от ЗЗО, определени в НРД, управителят на НЗОК, съответно директорът на РЗОК, налага санкция „финансова неустойка“ в размер от 200 до 500 лв. Наложените глоби по 250 лв. за всяко отделно нарушение са съответни на посоченото правно основание по чл. 457, ал. 3 от НРД за МД 2023-2025г, като напълно се споделят мотивите на съда, че определеният от органа размер на санкциите е надлежно обоснован. Оплакването на касатора за допуснато съществено процесуално нарушение чрез игнориране на възраженията му и необсъждане на разпечатка от сайта на НЗОК в рубриката „Често задавани въпроси“ е изцяло неоснователно. За да бъде споделено възражението, че по време на болничния престой в интерес на пациентите е да не се прекъсва приемът на предписани в извънболничната помощ лекарства, са необходими специални знания. Изясняването на това обстоятелство е възложено в доказателствена тежест на лечебното заведение, за което са му дадени указания от съда с определение № 13411 от 02.12.2025г, но доказателства не са ангажирани. Дори да се приеме, че е имало необходимост от служебно назначаване на експертиза, от страна на касатора не е наведено конкретно оплакване за допуснато в тази насока съществено процесуално нарушение в съдебното производство, а по силата на чл.218, ал.1 от АПК касационният съд следи служебно само за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон при установените от първоинстанционния съд факти. С оглед на изложеното настоящият състав намира, че не е налице соченото касационно основание за отмяна на обжалваното съдебно решение и то следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора в тежест на касатора следва да бъдат поставени заявените от ответника по касационната жалба разноски за юрисконсултско възнаграждение в настоящата инстанция, които на основание чл.228 вр. чл. 143, ал.3 АПК, вр. с чл.37 от Закона за правната помощ и чл. 25а, ал.3 от Наредбата за заплащането на правната помощ съдът определя в размер на 40.90 евро (80 лева). Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,