Решение № 1898 от 11.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 4979/2012 г.

Решение № 1898 от 11.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 4979/2012 г., III о., докладчик съдията Светлана Борисова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Подадена е касационна жалба от Димитър Йотов Иванов, от гр. София, против решение № 320/18.01.2012 г. по адм. д. № 1494/2011 г. на Административен съд - София-град, с което е отхвърлен предявения от него срещу Столична дирекция на вътрешните работи /СДВР/ иск за заплащане на обезщетение в размер на 50 000 лв., причинени от незаконосъобразни фактически действия по извършване на полицейска регистрация. Излага твърдения, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Оспорва изводите на административния съд, че не е била извършена полицейска регистрация, като твърди, че под полицейска регистрация следва да се разбира незаконното обработване и въвеждане на личните му данни в информационната система на МВР, което е безспорно установено по делото. Без правно основание в Автоматизираната информационна система на МВР /АИС-МВР/ тези данни са били съхранявани близо четири години. Оспорва и изводите на съда, че данните му са били обработвани поради въвеждането им в Централния полицейски регистър по постъпил заявителски материал. Това не е било необходимо при постъпили данни за престъпление по чл. 144, ал. 1 от НК, което не е престъпление от общ характер. А ако се касае за престъпление по чл. 144, ал. 3 от НК, то данните му е следвало да бъдат въведени едва след издаване на постановление на прокуратурата за образуване на досъдебно производство. Предвид изложените доводи иска да бъде отменено оспореното решение и бъде уважен предявения от него иск. Ответникът по жалбата, редовно призован, се представлява от юрисконсулт Григорова. Твърди, че обжалваното решение е законосъобразно и съдът правилно е приел, че липсва първата предпоставка по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, а именно - незаконосъобразно действие или бездействие на административния орган и на незаконосъобразен административен акт. На касационния жалбоподател не е правена криминалистическа регистрация, а са събрани статистически данни за нуждите на разследването. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Излага твърдения, че в конкретния случай не е налице единият от елементите на фактическия състав на иска по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ - причинна връзка между въведените данни на жалбоподателя в Централния полицейски регистър на МВР и издаването на разрешение за съхраняване на бойно оръжие. Личните данни на касационния жалбоподател са били обработвани във връзка с дейността за противодействие с престъпността и законодателят е дал възможност на МВР да съхранява тези данни в информационните фондове и след приключване на разследването - чл. 51, ал. 1, т. 2 от ЗМВР. То не може да е без ограничение във времето, но срокът на съхранението им се преценява от администратора на личните данни. Данните за касационния жалбоподател правилно са били въведени поради подадена жалба срещу него за деяние по чл. 144, ал. 3 от НК. Административният орган е следвало да ги премахне след приключване на проверката. Но от неговото бездействие не са настъпили вреди за касационния жалбоподател, поради това, че молбата му за продължаване на срока за носене на оръжие е била уважена. Върховният административен съд, III отделение, в настоящия състав, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страни в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Административният съд е бил сезиран с иск по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, предявен от Димитър Йотов Иванов, от гр. София, срещу Столична дирекция на вътрешните работи. В исковата молба се претендира заплащането на обезщетение в размер на 50 000 лв. за претърпени неимуществени вреди от извършването от незаконна полицейска регистрация за разкрито престъпление по чл. 144, ал. 3 от НК. Ищецът твърди, че е узнал за тази регистрация по повод на подадена от него молба за продължаване на срока за съхранение на лично оръжие. Излага твърдения, че полицейската регистрация е била извършена в нарушение на закона, а причинените му вреди се изразяват в засягане на авторитета му като бивш ръководител на катедра в Академията на МВР, преподавател и адвокат. Излага допълнителни съображения, че незаконно за него е бил изготвен картон за разкрито престъпление от полицейски служител при 02 РУП и е налице незаконен отказ от издаване на разрешително за ползване на лично оръжие за период от шест месеца. С обжалваното решение Административен съд - София-град, II отделение, 38-ми състав, е отхвърлил предявения иск по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. За да постанови този резултат е приел, че не е налице полицейска регистрация на ищеца, а въвеждане на данните му в Централния полицейски регистър по заявителски материал. Това е действие самостоятелно и независимо от полицейската регистрация. С оглед неизвършването на такова фактическо действие - полицейска регистрация, съдът е приел, че липсва една от предпоставките по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, а именно - незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата при или по повод на изпълнение на административна дейност. Първоинстанционното решение е правилно. Съдът е анализирал подробно събраните по делото доказателства и е обосновал решението си съобразно приетите за установени обстоятелства при правилно приложение на материалния закон. Извършването на полицейска регистрация е регламентирано в Наредба за реда за извършване на полицейска регистрация, обн. ДВ, бр. 56/2007 г. Съгласно чл. 3 от Наредбата тя се предприема спрямо лица, които са привлечени като обвиняеми за извършено умишлено престъпление от общ характер. Процедурата по извършването и е описана в чл. 6 от Наредбата и включва записването на личните данни на лицето в полицейски регистър, в карта за полицейска регистрация, изготвяне на снимки в три пози и вземане на дактилоскопни отпечатъци. Съдът, след преценка на писмените доказателства, правилно е приел, че спрямо касационния жалбоподател не е била извършвана полицейска регистрация по смисъла на чл. 59 от ЗМВР. Това е отразено в справката, извършена по прокурорска преписка № 10228/2010 г. и от Постановление от 13.04.2011 г., постановено по същата прокурорска преписка от прокурор при СГП. В хода на съдебното дирене ищецът е въвел нови обстоятелства и нови твърдения, като е посочил, че самото действие по събиране и вписване на личните му данни в полицейския регистър е било извършено в нарушение на закона и е довело до отказа за продължаване на срока за носене на лично оръжие и му е причинило описаните в исковата молба морални вреди. Данните по делото сочат, че на 24.01.2007 г. е подадена молба от Мария Христова Бешовишка, че съседът й Димитър Йотов Иванов на 23.01.2007 г. в присъствие на съпруга и внучката на тъжителката е отправил заплахи за убийство спрямо внука й Александър Бешовишки. По случая е била заведена преписка № ЗМ-642/2007 г. на 02 РУП-СДВР. Заканата за убийство по чл. 144, ал. 3 от НК е престъпление от общ характер. Постъпилите данни за такива престъпления задължително следва да се регистрират съгласно Инструкция за организацията на работа на структурните звена на МВР по заявителски материал за престъпления от общ характер. Съгласно чл. 3 от Инструкцията: "Всеки заявителски материал се регистрира задължително в регистър образец 1...". Служителите на МВР нямат право на преценка относно завеждането на преписката и въвеждането на данните относно това какво престъпление е извършено, къде и кога. Доказателствата по делото установяват, че е била спазена изцяло процедурата по Инструкцията. Личните данни на ищеца са били въведени в регистъра само във връзка с постъпилия заявителски материал за извършено престъпление. То не е станало произволно и по преценка на органите на МВР, а следствие на императивните изисквания, произтичащи от работата им по регистрация на данните от различните източници на заявителски материал. Посоченият по-горе законов ред предвижда уведомяване за тази регистрация само на лицето, подало молбата/заявлението/, но не и на лицето, срещу което е било подадено заявлението. Въведените данни се съхраняват в Централния полицейски регистър и се ползват за нуждите на оперативно-издирвателната дейност в МВР - чл. 31 и чл. 33 от Инструкцията. До същите изводи е стигнал и административният съд, който правилно е посочил, че не е налице незаконно действие или незаконосъобразен акт на ответника, който да е причинил морални вреди на касационния жалбоподател. Всички извършени фактически действия са били в изпълнение на законови разпоредби и служителите на СДВР не са допуснали нарушения на законовите предписания. Това въвеждане на данни няма за последица причиняването на вреди у ищеца с оглед забавяне на произнасянето на молбата му за продължаване на срока за носене на оръжие. В рамките на правомощията на служителите на МВР е да преценяват всички обстоятелства относно лицата, които имат право да съхраняват лично оръжие. Още повече, когато се касае до данни за престъпление - заплаха за убийство. Що се отнася до отказът да бъде удължен срока за съхраняване на лично оръжие на ищеца, такъв изричен отказ не е бил постановяван. Напротив, молбата на ищеца е била уважена. Евентуален мълчалив отказ на административния орган не е бил обжалван от ищеца, въпреки че той е бил уведомен за започването на административно производство за отказ на молбата му. Посочените съображения водят до извод, че не са налице твърдените касационни основания за неправилност на решението. Изводите на административния съд за неоснователност на иска са обосновани и постановени при правилно приложение на материалния закон. Предвид изложеното обжалваното решение, като правилно, следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,