Решение № 10976 от 29.07.2011 г. на ВАС по адм. д. № 361/2011 г.

Решение № 10976 от 29.07.2011 г. на ВАС по адм. д. № 361/2011 г., V о., докладчик съдията Илиана Славовска Производството е по реда на чл. 208-228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на Мирослав Младенов Антов, подадена чрез процесуалния му представител срещу решение № 3530 от 08.11.2010 г., постановено по адм. дело № 3202/2010 г. от Административен съд София-град, с което е отхвърлена жалбата му против заповед № РД-13-11/09.04.2010 г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по хидромелиорация (ИАХ). Навежда доводи за неправилност на решението, като постановено при неправилно приложение на закона и неравно третиране с други категории служители. Моли за отмяната му. Ответникът, чрез процесуалния си представител счета, че обжалваното решение е законосъобразно и моли да бъда оставено в сила. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд - Пето отделение при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените касационни основания приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от активно легитимирана страна в срока по чл. 211 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна, поради следните съображения: С обжалваното решение първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата Антов срещу заповед № РД-13-11/09.04.2010 г. на изпълнителния директор на ИАХ, с която е прекратено служебното му правоотношение по реда на чл. 107а от закона за държавния служител - при отправена покана от органа по назначението на 17.03.2010 г., приета изрично с писмено волеизявление от Антов на същата дата и предвидено обезщетение в размер 4-кратния размер на брутната му заплата. Първоинстанционният съд, след извършена служебна проверка намерил, че оспореният пред него административен акт е издаден в съответствие с административно процесуалните правила, от компетентен орган и в съответствие с материалния закони и неговата цел. Пред касационната инстанция не са ангажирани нови писмени доказателства по смисъла на чл. 219, ал. 1 АПК, поради което и на основание чл. 220 АПК настоящият състав приема за доказани фактите така, както са установени от първоинстанционния съд. Съдът правилно е приел, че в случая издаването на оспорената заповед по време на ползване на отпуск поради временна нетрудоспособност не води до незаконосъобразност на оспорения акт. Предложението за прекратяване на служебното правоотношение от органа е получено от Антов по време, когато същият е изпълнявал служебните си задължения и е прието в деня на получаването му. Обстоятелството, че след постигане на съгласие между органа по назначението и служителя за прекратяване на служебното правоотношение и условията за това, но преди издаване на акта служителят е започнал ползването на отпуск поради временна нетрудоспособност не води до извод за незаконосъобразност на административния акт. Правилно в тази насока първоинстанционният съд е посочил, че в Закона за държавния служител липсва забрана за връчване на издадени по този закон актове по време на отпуск. Неоснователен е доводът, че в случая е налице нарушение на чл. 20 от Хартата за основните права на ЕС, прогласяваща равенство на гражданите пред закона, тъй като по Кодекса на труда работниците и по Закона за Министерство на вътрешните работи служителите на МВР не могат да бъдат освобождавани от служба по време на ползване отпуск. В случая Антов не е бил работник по смисъла на КТ, нито бил служител на МВР. Същият е бил държавен служител като правоотношенията му по този повод са регламентирани със ЗДСл, който е приложен точно от първоинстанционния съди които разпоредби са приложими към всички категории държавни служители. Нещо повече обжалваният акт е постановен след получаване на изричното писмено съгласие на жалбодателя за постановяването му. Следователно, в случая твърдението за неравно третиране пред закона е неоснователно. Искането за отправяне на преюдициално запитване е неоснователно, тъй като не са налице предпоставките на чл. 628 и сл. ГПК. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение, което е валидно и допустимо следва да бъде оставено в сила, като постановено при отсъствие на касационни основания за отмяна. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение