Решение № 7609 от 7.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4948/2018 г.

Решение № 7609 от 7.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4948/2018 г., I о., докладчик председателят Йордан Константинов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. С решение № 369 от 23.02.2018 г., постановено по адм. д. № 309/2017 г. В. административен съд, 16 състав е отменил издадения от органи по приходите при ТД на НАП-В. РА № Р-03001816002156- 091-001/24.10.2016 г. в частта му, потвърдена с Решение № 475/12.01.2017 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" гр. В. при Централното управление на Националната агенция за приходи, с която на "С." ООД, ЕИК *********, е установено задължение за корпоративен данък по ЗКПО за данъчен период 2015 г. в размер на главницата от 29 401,55 лв. и размер на лихвата от 1691, 53 лв. лв. С решението Административен съд - В. е осъдил Дирекция "ОДОП" - В. да заплати на "С." ООД разноски по делото в размер на 1900 лв. Срещу така постановеното решение е подадена касационна жалба от С. Х. П. в качеството му на директор на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" гр. В. при ЦУ на НАП. В същата се прави оплакване, че решението на В. административен съд е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон, допуснати съществени процесуални нарушения и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат подробни съображения в тази насока. М. В. административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на В. административен съд и вместо него да постанови друго такова, с което да потвърди обжалвания РА изцяло. Претендира се присъждане на юрисконсулско възнаграждение. Ответното по касационната жалба дружество "С." ООД гр. Р. взема становище за неоснователност на жалбата в писмен отговор от 16.04.2018 г. Претендира присъждане на разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователно. С решението В. административен съд е отменил издадения от органи по приходите при ТД на НАП-В. РА № Р-03001816002156- 091-001/24.10.2016 г. в частта му, потвърдена с Решение № 475/12.01.2017 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" гр. В. при Централното управление на Националната агенция за приходи, с която на "С." ООД, ЕИК *********, е установено задължение за корпоративен данък по ЗКПО за данъчен период 2015 г. в размер на главницата от 29 401,55 лв. и размер на лихвата от 1691, 53 лв. лв. Първоинстанционният съд е описал подробно фактическата обстановка по извършване на ревизията, констатациите на органа по приходите, поради което е бил преобразуван финансовия резултат за данъчните период 2015 г. и са установени задължения за корпоративен данък, събраните в хода на делото писмени доказателства, както и заключенията на вещите лица по назначените в съдебното производство съдебно-счетоводни експертизи. Изложени са мотиви, че ревизионният акт е издаден от компетентен орган и при спазване на административно-производствените правила, като няма основание да се приеме, че същият е нищожен. В обжалваното пред настоящата инстанция решение е посочено, че по отношение на сделките между свързаните лица, приходните органи са приели, че "С." ООД и съдружниците С. П. и Г. П. за продажба на 740 394 дяла от капитала на "Я. 9" ООД са сключени в условията на отклонение от данъчно облагане по смисъла на чл. 15 вр. с чл. 16, ал. 1 от ЗКПО, тъй като действителната обща пазарна цена по двете сделки е в размер на 7 40 3 94,00 лв. /номиналната стойност/, а не посочената във фактури № 1252/14.05.2015 г. и № 1253/14.05.2015 г. обща стойност от 400 000 лв., поради което с разликата в размер на 340 394 лв. /740394, 00 лв. - 400000 лв. /е извършено увеличение на счетоводния финансов резултат, като въз основа на определения по този начин данъчен финансов резултат - данъчна печалба в размер на 294 015,47 лв. е установено задължение за корпоративен данък по ЗКПО за данъчен период 2015 г. в размер на главницата от 29 401,55 лв. Съдът е определил спорния по делото въпрос, а именно дали действителната цена на сключените сделки е 200 000 лв. за всяка една от тях, както твърди жалбоподателя (сега ответник), или 370 197 лв. както е прието от приходните органи с РА. Административния съд е дал тълкуване на приложимите материалноправни разпоредби, в това число и на тези отнасящи се до методите за определяне на пазарните цени по Наредба № Н-9/14.08.2006 г. за реда и начините за прилагане на методите за определяне на пазарните цени. Констатирано е, че в РА не е посочен нито един от методите по Наредбата, а решението на директора на Дирекция "ОДОП" - гр. В., посочва метода на сравнимите неконтролирани цени, в тази връзка е прието, че метода на сравнимите неконтролирани цени е неправилно приложен от ревизиращите органи, тъй като са сравнявани извършените на 28.04.2015 г. седем броя сделки по продажба на дялове от капитала на "Я. 9" ООД. В тази връзка са изложени са мотиви, че всички участващи в сделките продавачи и купувачи са свързани лица и противно на нормативната уредба няма анализ на нито една съпоставима неконтролирана сделка - след 10.03.2015 г. продавачите по сделките от 28.04.2015 г. - "Р. 90" ООД, "С." ООД и "Н. И. Р. " ООД са свързани помежду си лица по смисъла на § 1, т. 3, б. "в" от ДР на ДОПК, тъй като те са съдружници в капитала на "Я. 9" ООД. Същевременно, всички ФЛ-купувачи са свързани лица със съответното дружество-продавач в качеството им на съдружници в същото дружество. В решението на административния съд са обсъдени подробно назначените съдебно-счетоводни експертизи, като е приета за правилна и обоснована тройната ССЕ на вещите лица Г. К., Р. Д. и С. С., посочено е, че използваният метод на сравнимите неконтролирани цени е приложен в пълно съответствие с правилата на Наредба№ Н-9/14.08.2006. Съобразявайки получените данни по тройната ССЕ, решаващия съд е прел, че цената на контролираните сделки от 400 000 лв. попада в редицата от пазарни стойности, поради което единственият възможен съгласно чл. 16 от Наредбата и процесиите две сделки изпълняват условията на чл. 4, същите постигат резултат, който би бил постигнат в обичайни търговски взаимоотношения между независими лица при съпоставими условия. Възприет е крайния извод, че извършеното с оспорения РА увеличение на счетоводния финансов резултат със сумата от 340 394 лв., представляваща разликата между 740 394 лв. и 400 000 лв., противоречи на правилното приложение на материалния закон и не е налице отклонение от данъчно облагане, съответно липсва основание по чл. 16, ал. 1 от ЗКПО за изменение на данъчната основа. С тези мотиви административния съд е приел, че РА е незаконосъобразен и следва да бъде отменен в оспорената част. В касационната жалба се правят оплаквания за наличие на всички отменителни основания по чл. 209, ал. 3 от АПК. Навеждат се доводи, че първоинстанционният съд при определяне на пазарната цена на дяловете неправилно е кредитирал заключението на вещите лица по приетата тройна ССЕ. Наведени са доводи, че изложените от първоинстанционния съд мотиви са лаконични. Твърди се, че правилно от органите по приходите е определена пазарната цена на продадените дружествени дялове. Изложени са доводи, че определената от съда пазарна стойност на дяловете не съответства с събраните по делото доказателства. По така направените оплаквания настоящата съдебна инстанция намира за установено следното: По делото няма спор за факти. Спорният въпрос между страните се свежда до това дали е налице хипотеза по чл. 15 и чл. 16 ЗКПО, която да дава основание да бъде преобразуван финансовия резултат на ревизираното дружество "С."-ООД-гр. Р. за данъчен период 2015 г. и бъдат определени съответните задължения за корпоративен данък и лихви за забава. По същество отговорът на спорния въпрос предполага отговор на въпроса дали сключените продажби от дружеството, по силата на които то е продало на С. Г. П. и Г. С. П. притежаваните от него 370 197 дяла от капитала на "Я. 9"-ООД в размер на 400 000 лв./ за по 200 000 лв. за всеки един от купувачите, които са съдружници в "С."-ООД/ са извършени в отклонение на пазарните цени, поради което е налице отклонение от данъчно облагане по смисъла на чл. 16, ал. 1 ЗКПО. Даденият отрицателен отговор на спорния въпрос от страна на първоинстанционния съд се споделя от настоящата инстанция като изграден при правилно тълкуване на закона и фактите и доказателствата по делото. Правната рамка на спора по същество е възпроизведена на стр. 4 от касационната жалба /л. 4 от настоящето дело, гръб/ и не следва да бъде преповтаряна. Както бе посочено вече, по делото няма спор относно фактите и доказателствата, както и констатациите, поради които органът по приходите приема, че продажбата на един дял е следвало да бъде извършена по пазарна цена от 1 лв., а не по 0,53 лв., и за разликата от 0,47 лв. на дял е налице отклонение от данъчно облагане. Доколкото начинът на определяне на пазарната цена на 1дял от капитала на "Я. 9"-ООД предполага наличие на специални знания, по делото са били назначени 3 бр. единични и 1 бр. тройна съдебно-икономически експертизи. Предвид съществените различия в сочените от вещите лица пазарни цени за 1 дял, първоинстанционният съд е бил изправен пред нелеката задача да избере коя от четирите експертизи да кредитира, респективно кои от тях отхвърли. Настоящата съдебна инстанция намира, че направеният избор от административния съд е верен, при спазване на разпоредбата на чл. 202 ГПК във вр с § 2 ДР ДОПК, която задължава съда да не възприема заключението на вещото лице, а да го обсъжда заедно с другите доказателства по делото. В същото време не могат да бъдат споделени оплакванията на касатора, че при този избор съдът не е изложил достатъчно мотиви, респективно не е обсъдил всичките събрани доказателства по делото и констатациите на приходния орган. С оглед очертаната правна рамка на спора следва да бъде прието, че в тежест на приходния орган е било още в ревизионното производство да установи пазарните цени на дяловете, което не е сторено по реда и методите, посочени в § 1, т. 10 ДР ДОПК. Многократното посочване в касационната жалба, че органът по приходите е определил правилно пазарната цена, не прави твърдението вярно. Двете вещите лица по единичните експертизи посочват изрично, че пазарната цена на дяловете не може да се определи по реда и методите на Наредбата Н-9 от 14.08.2006 г. на министъра на финансите. Вещите лица по тройната съдебно. - счетоводна експертиза /л. 187 - л. 207 от първоинстанционното дело/ са извършили много подробен анализ относно това кой от петте законово установени метода е приложим в случая, след което анализирайки фактите по делото и допълнително събрана информация, са обосновали крайни си извод, че пазарната цена на дялове съвпада с тази по договорите за продажба. При условията на чл. 202 ГПК съдът е изложил мотиви защо приема това заключение, съответно защо не приема останалите единични заключения. Важното и същественото е, че придобиването на дяловете от "Я. 9"-ЕООД е станало срещу прихващане на вземане на "С."-ООД от продавача "Р. 90"-ООД, като при продажбата "С."-ООД е реализирало печалба, която е съизмерима с печалбата на другите две дружества "Р. Н. И."-ООД и "Р."-ООД, които също са продавали дялове от "Я. 9"-ЕООД през същия период/в този смисъл допълнителната съдебно-счетоводна експертиза на л. 106 - и сл. от първоинстанционното дело/. При изграждането на крайния си извод решаващия съд е съобразил всички относими обстоятелства по делото, а не само единствено заключението на тройната съдебно-счетоводна експертиза, поради което оплакванията в обратния смисъл се явяват неоснователно. След като стигнал до извод за отсъствие на хипотеза за отклонение от данъчно облагане по смисъла на чл. 15 и чл. 16, ал. 1 ЗКПО и е отменил оспорения ревизионен акт като незаконосъобразен, Административен съд - гр. В. е постановил едно правилно съдебно решение, което не страда от пороците, твърдяни в касационната жалба и при условията на чл. 221, ал. 2 АПК следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора касатора следва да бъде осъден да заплати на ответното по касация дружество разноски по делото за настоящата инстанция в размер на 1500 лв. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, тричленен състав на първо отделение