Решение № 12976 от 8.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 3810/2013 г.

ВАСIV отделение08.10.2013 г.докладчик Марио Димитров

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 515 от 24.01.2013 г. по адм. дело № 10240/2011 г. на Административен съд - София град, Второ отделение, 23 състав. РЕШЕНИЕТО е окончателно.

Мотиви

Решение № 12976 от 8.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 3810/2013 г., IV о., докладчик съдията Марио Димитров Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба от "Бул Агро Инвест" ЕООД, гр. Ямбол, подадена чрез пълномощник адв. Христина Кожухарова, против решение № 515 от 24.01.2013 г. по адм. дело № 10240/2011 г. на Административен съд - София град, Второ отделение, 23 състав, с което е отхвърлена жалбата му против Уведомително писмо изх. № 02-200-2600/4458 от 2.10.2011 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схемите и мерките за директни плащания за 2010 г., в частта за постановения с него отказ за разликата от 326233.96 лева до 346008.54 лева по схемата за единно плащане на площ и от 178462.60 лева до 189280.06 лева по схемите за национални доплащания на площ. В касационната жалба са развити доводи, че обжалваното решение е неправилно, незаконосъобразно, необосновано и постановено при нарушение на процесуалните правила. Твърди, че съдът не е съобразил допуснати съществени нарушения при издаване на акта, като не са спазени изискванията за извършване на административни проверки, не е бил съставен доклад за констатирани нередности и не е уведомен стопанина за тях. Твърди, че решението е основано на заключенията на СТЕ, за констатациите на които не е съобразена съответната стопанска година 2009/2010 г., за която се отнасят използваните площи, както и че са изготвени въз основа на данни предоставени от ДФ "Земеделие". Излага, че не са съобразени общите принципи на Европейския съюз при подпомагане на земеделските производители. Моли, да се отмени обжалваното решение. Ответникът - изпълнителният директор на Държавен фонд "Земеделие" редовно призован не се явява и не взема становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура излага становище, че касационната жалба е основателна. Смята, че изводите на адм. орган и на съда са недоказани и необосновани, поради това, че съдът от една страна е посочил, че при издаване на адм. акт са били допуснати процесуални нарушения, които обаче е приел, че не са съществени, т. к. не са се отразили на крайните фактически и правни изводи на адм. орган, свързани с наличието на предпоставките за получаване на финансово подпомагане по схеми мерки. Смята, че този извод на съда е в противоречие със събраните по делото доказателства, както и че на жалбоподателя не е била дадена възможност да се запознае с промяната в хода на адм. производство на допустимия слой, засягащ БЗС и да представи доказателства за поддържане на заявените земеделски парцели. Излага, че са били събрани гласни и писмени доказателства, ангажирани от жалбоподателя, които са в насока, че процесните земи са били обработвани, но съдът не ги е обсъдил в мотивите си, а в заключението на първоначалната СТЕ експертите са посочили, че по основното възражение на земеделския производител не могат да дадат отговор, т. к. не може да бъде извършена проверка на място за установяване начина на стопанисване на БЗС за 2010 г., а съдът не е обсъдил това възражение и е направил извод за нестопанисване въз основа на ортофотокарти и сателитни снимки, които са направили заснемане след процесния селскостопански период. Излага, че не е доказано "наддеклариране", поради двойно заявени площи и поради установена необработваема площ, поради което не са налице основанията за отказ. Предлага решението на съда като незаконосъобразно да се отмени. Настоящият съдебен състав на Върховния административен съд приема, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С решение № 515 от 24.01.2013 г. по адм. дело № 10240/2011 г. на Административен съд - София град, Второ отделение, 23 състав, е отхвърлена жалбата на "Бул Агро Инвест" ЕООД против Уведомително писмо изх. № 02-200-2600/4458 от 2.10.2011 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схемите и мерките за директни плащания за 2010 г., в частта за постановения с него отказ за разликата от 326233.96 лева до 346008.54 лева по схемата за единно плащане на площ (СЕПП) и от 178462.60 лева до 189280.06 лева по схемата за национални доплащания на площ (СНДП), както и е осъдена да заплати на ДФ "Земеделие" разноски по делото в размер на 350 лв. Съдът е приел, че отказът е издаден от компетентен орган - изпълнителен директор на ДФ "Земеделие" в рамките на предоставените му правомощия, при издаване на оспореното писмо не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и при правилно прилагане на материалния закон. Съдът е установил, че по подаденото заявление за подпомагане са извършени административни проверки, въз основа на които са установени площи недопустими за подпомагане, които съставляват 1,94 % или 36,03 ха от общо заявената площ от 1801,32 ха по СЕПП и по СНДП, като оторизираната площ е 1783,23 ха, като съответно оторизирани суми по СЕПП - 326233,96 лв. и по СНДП - 189 280,06 лв. Съдът е установил въз основа на допуснати и приети СТЕ (основна и допълнителна), че действително недопустими за подпомагане площи са 36,03 ха или 1,94% от общо заявените площи. При тези данни съдът е приел, че отказът на административния орган в тази част е законосъобразен. Производството пред административния съд е образувано по жалба от касатора против Уведомително писмо изх. № 02-200-2600/4458 от 2.10.2011 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схемите и мерките за директни плащания за 2010 г., в частта за постановения с него отказ за разликата от 326233.96 лева до 346008.54 лева по СЕПП и от 178462.60 лева до 189280.06 лева по СНДП. Обективно е установено от съда въз основа на събраните по делото доказателства, както и от назначените и приети СТЕ, че жалбоподателят е заявил за подпомагане по СЕПП и по СНДП - 1801,32 ха, като при извършените административни проверки, е установено, че част от декларираните площи са извън специализирания слой "Площи допустими за подпомагане", поради което е установена разлика от 36,03 ха, която представлява 1,94 % наддекларирана площ, а въз основа на нея е определена санкционирана площ от 72,06 ха. Въз основа на СТЕ за всеки един БЗС е установена заявена (декларирана) площ от земеделския стопанин, както и допустимата за подпомагане площ въз основа на одобрения слой "Площи подходящи за подпомагане за кампания 2010" (вж. приложение № 1), като общият размер е посоченият от 36,03 ха. Установено е също така, че от декларираните общо 77 БЗС, от тях за 24 БЗС има цветни карти с графично изображение на декларирана площ и тази на допустимия слой, като е посочен точния размер на недопустимата площ (вж. приложение № 2). По отношение на останалите БЗС по черно - бели снимки не са могли да отразят точния размер на заявените площи, които са приети за недопустими. Въз основа на СТЕ обективно административния съд е установил, че заявените площи от бенефициента за 2010 г. попадат в частта от територията на страната, за която има самолетни снимки, които са извършени в периода ноември 2010 г. - февруари 2011 г. по договор, сключен от Министерството на земеделието и храните. Неоснователни са възраженията на касатора, че съдът не е съобразил допуснати нарушения на административнопроизводствените правила от административния орган при издаване на административен акт, като не са съобразени правилата за извършване на административните проверки и установяване на допустимия за подпомагане слой. Фактическите обстоятелства относно недопустимите за подпомагане площи са посочени за отделните БЗС в отделна колона от таблиците ( съответно по СЕПП и СНДП ), а като правни основания за отказа по СЕПП е посочен чл. 43, ал. 3, т. 4 от ЗПЗП (колона 5) - кандидатът е заявил площи, които не стопанисва, установени чрез административни проверки по реда на чл. 24, ал. 3 от Наредба № 105/22.08.2006 г. за условията и реда за създаване, поддържане, достъп и ползване на ИСАК, които са в съответствие с чл. 28, ал. 1 от Регламент /ЕО/ 1122/2009 г. на Комисията и чл. 20 от Регламент /ЕО/ № 73/2009 от 19.01.2009 г., които включват кръстосани проверки чрез автоматизирани компютърни средства. Същото е установено и от приетата СТЕ. В колона 7 е посочена обща недопустима площ отказана за подпомагане, въз основа на намаленията по чл. 37 от ЗПЗП. От допуснатата и приета СТЕ се установява, че за всеки парцел БЗС от посочените в таблиците от административния орган за отказ за подпомагане, е извършено съпоставяне между заявена и допустима за подпомагане площ в съответствие със специализирания слой "допустими за подпомагане площи" за 2010 г. Съдът подробно е разгледал характеристиките на специализирания слой "допустими за подпомагане площи", който представлява графична база от данните за площите, допустими за подпомагане за съответната кампания, изградена на база актуални ортофото и сателитни карти на територията на страната, като въз основа на тази електронна база данни се извършват административните проверки за допустимост на площите. Съдът е съобразил, че "допустимият слой" е определен въз основа на аерозаснемане и актуализация на данните за земеделските парцели чрез Система за идентификация на земеделските парцели /СИЗП/, която система се поддържа от Министерство на земеделието и храните, което е предоставило база данни "Площи подходящи за подпомагане за 2010 г. на ДФЗ с писмо 02-0409/1679/21.06.2001 г., въз основа на които е извършена оторизацията на всички плащания на заявленията за подпомагане за кампания 2010 г. В случая констатациите относно състоянието на площите на жалбоподателя са отразени в компютризирана база данни и чрез ИСАК е извършена административна проверка, която автоматично отчита резултатите относно допустимостта за подпомагане за площите на жалбоподателя. Административният съд обективно е установил фактическите обстоятелства свързани със заявените за подпомагане площи от жалбоподателя и тези установени от административния орган чрез ИСАК, както и по заключенията на СТЕ, като при прилагане на материалния закон е съобразил съответните разпоредби по Наредба № 5/2009 г. /Ред. ДВ, бр. 37 от 2009 г., в сила от 19.05.2009 г./ относно възможността на кандидата (жалбоподател) да заявява площите за подпомагане в електронен вид по актуален картен материал. В случая самото заявяване на площите е осъществено на базата на одобрени площи от предходната кампания -2009 г., като съдът е отчел, че основен проблем на административните процедури по кампания 2010 г. е, че допустимият слой е променен в хода на административното производство, а законът не предвижда възможност за ново очертаване при актуализирането му, както и че не е издаван административен акт за одобряване на слоя "Площи, допустими за подпомагане по СЕПП" за кампания 2010 г. Неоснователно е възражението на касатора свързано с установяване на фактите по делото по отношение отбелязването в обжалваното решение, че е подадено заявление за подпомагане пред ОСЗ - Треклево и че е заявил по ПР1 наддекларирана площ от 54,96 %. Посочените данни в решението действително са неотносими към конкретния случай и се дължат на допусната от съда фактическа грешка, но като краен резултат тази неточност в мотивите не обуславя необоснованост на решението. Действително съдът е констатирал нарушение на административнопроизводствените правила по чл. чл. 26, 28, 34, 35 и 36 от АПК, тъй като административният орган не е дал възможност на жалбоподателя да участва в отделните етапи на административното производство, включително не го е запознал с допустимия слой и е препятствана възможността да докаже, че заявените за подпомагане площи съответстват на допустимия слой. Законосъобразно съдът е приел, че допуснатите нарушения в случая не са съществени, т. е. не са от степен да са се отразили на правилността на крайните фактически и правни изводи на административния орган, по отношение на установените наддекларирани площи отразени в таблиците по двете схеми. Тези изводи на съда са обосновани и с оглед заключенията на СТЕ, че действително за част от БЗС заявени за подпомагане са налице, макар и малки по размер, площи извън приетия за допустим слой за 2010 г. По отношение на тези части съдът е дал възможност на жалбоподателя да докаже, че същите представляват допустими за подпомагане площи, но доказване не е направено. Въз основа на изложеното настоящият съдебен състав намира, че административния съд правилно е приел, че административния орган не е допуснал нарушение на материалния закон и съществени нарушения на административнопроизводствените правила, след като посочените фактически основания съответстват на констатациите и по СТЕ, по отношение определената за наддекларирана площ - 36,03 ха, представляваща съответно 1,94 % от заявената за подпомагане площ. В съответствие с чл. 43, ал. 3, т. 4 от ЗПЗП, РА намалява размера на плащането или отказва плащане по Схемата за единно плащане на площ (СЕПП), когато кандидатът е заявил площи, които не стопанисва, а съгласно чл. 47, ал. 2, т. 4 от ЗПЗП Разплащателната агенция намалява размера или отказва плащане по схеми за национални доплащания, когато кандидатът е заявил повече площи от установените при проверката по ал. 1. В конкретния случай отказаната финансова помощ е основана на ЗПЗП и по двете схеми по посочените разпоредби, въз основа на установената за недопустима площ по СЕПП и по СНДП, поради което правилно е приложен материалния закон. Също така с оглед констатирания процент на наддеклариране в съответствие с чл. 58

1

от Регламент 1122/2009, санкционираната площ е равна на удвоения размер на недопустимата площ и разликата между установената и санкционирана площ се явява оторизирана площ, поради което в случая санкционираната площ е 72,06 ха, а оторизираната площ е 1783,23 ха и по двете схеми. Предвид на изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е правилно, не са налице касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд- четвърто отделение

Цитирани разпоредби

1