Решение № 6604 от 21.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 14148/2017 г.

Решение № 6604 от 21.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 14148/2017 г., VI о., докладчик председателят Наталия Марчева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Директора на Териториално поделение на НОИ гр. К. срещу решение № 168 от 30.10.2017 г., постановено по адм. д. № 194/2017 г. по описа на Административен съд - К.. Релевирани са оплаквания за нарушение на материалния закон. Иска се отмяна на решението и отхвърляне на жалбата срещу оспореното решение № 2153-08-33 от 11.07.2017 г. Ответницата - Е. К. И. от гр. К., чрез адвокат Милушева, в отговор от 12.04.2018 г., моли решението да бъде оставено в сила и претендира присъждане на разноски за касационна инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Последната е постъпила в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен преклузивен срок, подадена е от надлежна страна, за която решението на първоинстанционния съд е неблагоприятно и процесуално е допустима. Разгледана по същество е основателна по следните съображения: С оспорения съдебен акт, решаващият състав на Административен съд гр. К. е отменил решение № 2153-08-33 от 11.07.2017 г. на Директора на Териториално поделение на НОИ гр. К. и потвърденото с него разпореждане № 2139-08-10 от 19.05.2017 г. на Ръководителя на "Пенсионно осигуряване" при Териториално поделение на НОИ гр. К.. Съдът е върнал преписката на административния орган за ново произнасяне по заявление вх. № 2121-08-11 от 15.02.2017 г., съгласно указанията по тълкуване и прилагане на закона, дадени с решението. При извършената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 АПК се установи, че съдебният акт е валиден и допустим, като постановен от компетентен съд, в пределите на правораздавателната му власт, след надлежно сезиране с процесуално допустима жалба. Но решението на първоинстанционния съд е постановено в нарушение на материалния закон. Спорът по делото се е свеждал до това може ли да бъде признат стажът на Е. К. И. от гр. К. за периодите 01.09.1974 г. - 01.12.1985 г. и от 01.12.1985 г. - 01.03.1990 г., като учителски и следва ли да й бъде отпусната и добавка от Учителския пенсионен фонд към получаваната от нея пенсия за осигурителен стаж и възраст. От констативен протокол № КВ-5-08-00259856 от 05.05.2017 г., изготвен при условията на чл. 108, ал. 1 КСО и въз основа на данните, съдържащи се в Обединен осигурителен архив се установява, че в спорните периоди лицето е работило като дружинен ръководител по силата на заповеди за назначение и трудови договори с Общински комитет на ДКМС гр. К., с място на работа в ОУ "П. К. Яворов" и ЕСПУ "О. П.". Иванова фигурира в съхранените разплащателни ведомости на цитирания осигурител, като елементите, формиращи осигурителния доход са основна заплата, клас и допълнително възнаграждение, което не е свързано с преподавателска дейност. Жалбоподателката не е доказала, че за процесните периоди за нея осигурителят Общински комитет на ДКМС гр. К. е внасял осигурителни вноски в Учителския пенсионен фонд. При извършените проверки по чл. 108, ал. 1 КСО в ОУ "П. К. Яворов" и СУ "О. П.", отразени в констативен протокол № КП-5-08-00259102 от 04.05.2017 г. и в констативен протокол № КП-5-08-00259215 от 04.05.2017 г., се установява, че жалбоподателката по първоначалното дело не фигурира в разплащателните ведомости съответно за периода 01.09.1974 г. - 01.12.1985 г., както и за 01.12.1985 г. - 01.03.1990 г. Липсват данни за начислени суми за лекторски часове и брой такива. Обстоятелствата, че Иванова е работила на пълна работна седмица и е получавала трудово възнаграждение съпоставимо с учителите и други дружинни ръководители, установено от съдебно-счетоводната експертиза, назначена и изслушана по първоначалното дело, е правно ирелевантно предвид липсата на данни за изпълнена пълна норма за задължителна преподавателска работа. Съгласно чл. 69в, ал. 5 КСО лицата, които заемат учителски длъжности, и зачитането на осигурителния стаж за учителски по смисъла на този кодекс се определят с наредбата по чл. 10б. Това е Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж, към която в случая е налице законова делегация. Разпоредбата на чл. 19, ал 2 НПОС предвижда, че учителски стаж е и осигурителният стаж на лицата, заемащи длъжности по списък, утвърден от министъра на образованието и науката, съгласуван с управителя на НОИ, ако отговарят на изискванията за заемане на длъжността учител или възпитател съобразно придобитото образование, професионална квалификация и правоспособност и са изпълнили пълната норма за задължителна преподавателска работа. В конкретния случай жалбоподателката по първоначалното дело не е доказала наличието на последната предпоставка. Член чл. 40, ал. 3 ПНОС предвижда, че документите по ал. 1, а именно тези за осигурителен стаж се издават въз основа на изплащателните ведомости, други разходооправдателни документи и договори за възлагане на труд. Издадените удостоверение № 67 от 15.02.2017 г. и удостоверение № 139 от 14.02.2017 г., които са в противоречие със съхранените ведомости, заповеди и трудови договори, сключени между Иванова и ОК на ДКМС гр. К., както и при липса на отразяване на Е. И. в материалните книги и утвърдените списъци на преподавателите в съответните училища, правилно не са били съобразени от органите на ТП на НОИ гр. К.. С оглед нормите на чл. 40, ал. 1 и 3 НПОС, фактът дали дадено лице е изпълнило пълната норма за задължителна преподавателска работа, не могат да се доказват със свидетелски показания, а с документи установяващи водене на лекции, обучителни програми и други форми на дейност, свързани с преподаване и водещи до придобиване на знания и умения у децата. Освен това за Иванова няма внесени осигурителни вноски в Учителския пенсионен фонд след придобиване право на пенсия по чл. 69, ал. 1 КСО, поради което допълнително не отговаря и на това условие, което е визирано в чл. 69в, ал. 3 КСО. Правилно пенсионните органи са приели, че със заявлението вх. ...21-08-11 от 15.02.2017 г. лицето не е представило нови доказателства по смисъла на чл. 99, ал. 1, т. 1 КСО, поради което не са били налице предпоставките за изменение на вече отпусната пенсия. Така изложените мотиви налагат извода, че първоинстанционният съд неправилно е приложил материалния закон, което съставлява касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК и води до отмяна на оспореното решение. Делото е изяснено от фактическа страна, което позволява произнасяне по съществото на спора. Липсата на данни, че за периода 01.12.1985 г. - 01.03.1990 г. Е. К. И. от гр. К. е изпълнила пълната норма за задължителна преподавателска работа, полагайки труд като дружинен ръководител. Освен това, невнасянето на изискуемите по чл. 69в, ал. 3 КСО осигурителни вноски в Учителския пенсионен фонд, препятстват правото й да получи добавка към пенсията си от този фонд, в какъвто смисъл се е произнесъл и Директорът на ТП на НОИ гр. К. с решение № 2153-08-33 от 11.07.2017 г., с което е потвърдил разпореждане № 2139-08-10 от 19.05.2017 г. на Ръководителя на "Пенсионно осигуряване". По изложените в тези мотиви съображения се приема, че подадената жалба се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена, ведно със законните последици. При посочения изход на спора и по аргумент на противното от разпоредбата на чл. 143, ал. 1 АПК, разноски в полза на ответника не са дължими, а касационният жалбоподател не е поискал присъждане на такива. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,