Решение № 3561 от 12.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 10071/2018 г.

Решение № 3561 от 12.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 10071/2018 г., II о., докладчик съдията Стефка Кемалова Производството е по чл. 208 и следващите от АПК. Образувано е по касационна жалба на Областния управител на Област В., подадена чрез процесуален представител Н. И., против Решение № 1293/18.06.2018 г., постановено по административно дело № 2745/2017 г. по описа на Административен съд – В., с което е отменена негова Заповед № РД17-7706-236/20.07.2017 г. за изземване на имот – частна държавна собственост от С. И. и членовете на семейството му. В касационната жалба се съдържат оплаквания за неправилност на съдебното решение на основанията по чл. 209, т. 3 АПК, но от съдържанието се извличат твърдения за неправилно приложение на материалния закон, като се оспорват възприетите от съда правни изводи. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго, с което да се потвърди процесната заповед. На проведеното по делото открито съдебно заседание, касационният жалбоподател и ответникът Р. И., редовно призовани, не се явяват и не се представляват. Ответникът С. И. се представлява от адвокат Ташев, който оспорва касационната жалба и моли да бъде оставен без уважение по съображения, изложени в писмен отговор и бележки. Претендира в полза на доверителя му да бъдат присъдени разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба, тъй като не споделя развитите от съда доводи по приложение на чл. 6, ал. 1 и ал. 2 АПК и чл. 8 от Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи. Върховният административен съд, състав на Второ отделение счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Процесната заповед е издадена на основание чл. 80, ал. 1, във връзка с чл. 19, ал. 4 от Закона за държавната собственост. Съдът е отменил заповедта поради липса на третата предпоставка, обуславящи материалната й законосъобразност съгласно чл. 80, ал. 1 ЗДС, а именно имотът да се държи или владее без правно основание. Настоящата съдебна инстанция не споделя първия мотив, развит в съдебното решение относно допуснати нарушения на чл. 6, ал. 1 и ал. 2 АПК и на чл. 8 от Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи, но изцяло споделя втория довод, свързан с липса на валидно прекратяване на наемното правоотношение относно имота, предмет на обжалваната заповед. Въз основа на приетите по делото доказателства и най-вече с оглед съдържанието на двете споразумения към договора за наем от 2004 г. и 2007 г., правилно е прието, че към датата на постановяване на заповедта имотът не се държи без правно основание от жалбоподателя, тъй като наемния договор не е бил прекратен съгласно законовите изисквания за това. В тази връзка, правилно е приложена и тълкувана разпоредбата на чл. 24, ал. 1 и ал. 3 ЗДС, съгласно която договорите за наем на жилища - държавна собственост се прекратяват при условията, предвидени в договора, по реда на ЗЗД, когато наемателят или член на семейството му придобие в същото населено място жилище или вила, годни за постоянно обитаване или когато наемателят престане да отговаря на условията за настаняване под наем в жилище - държавна собственост, съгласно ППЗДС. В конкретния случая не е налице нито едно от условията, разписани в цитираната норма. Действително, съгласно чл. 19, ал. 4 ЗДС, срокът за отдаване под наем на имотите - частна държавна собственост, не може да бъде по-дълъг от 10 години, но за да се пристъпи към изземване на имота като държан без основание, е необходимо да бъде извършено прекратяване на наемното правоотношение при условията на чл. 238 ЗЗД, което не е сторено в случая, тъй като изпратеното до наемателя писмо от 30.05.2017 г. не съдържат волеизявление в този смисъл, а само го уведомява за образуваното административно производство на основание чл. 26, ал. 1 АПК. В горния смисъл е практиката на Върховния административен съд по сходни казуси – Решение № 11755/3.11.2016 г. по адм. д. № 12872/2015 г., Решение № 6266/26.05.2016 г. по адм. д. № 2097/2015 г., Решение № 5489/08.04.2010 г. по адм. д. № 11629/2009 г., Решение № 9958/02.10.2008 г. по адм. д. № 779/2008 г., III о. По изложените съображения и като се съобрази, че съдебното решение е валидно, допустимо и правилно, следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, в полза на ответника С. И. следва да се присъдят сторените от него разноски в настоящото производство за платено адвокатско възнаграждение в размер на 500 лева. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Второ отделение,